Нона Караджова, министър на околната среда: Вместо мораториум може да въведем по-строги изисквания за ВЕИ проектите

Нона Караджова, министър на околната среда: Вместо мораториум може да въведем по-строги изисквания за ВЕИ проектите

Нона Караджова, министър на околната среда
Нона Караджова, министър на околната среда
Екоооценките трябва да са за целите проекти. Затова предложихме да се изчака, докато се направи планът за развитие на ВЕИ в България и неговата стратегическа екологична оценка

Регламентите за съдържанието на ГМО в храните не се променят, променят се тези за засаждането на такива култури в околната среда. Правим го, за да приведем закона си в съответствие с ЕС
Защо сменихте позицията си за временния мораториум за централите за възобновяема енергия? Първоначално казахте, че го планирате за всички проекти, при които не е започнало строителство, а последно заявихте, че ще обхване само онези, за които няма започнали процедури.
- Никога не съм казвала, че ще спрем проектите със започнали процедури. В някого е попаднал документ, подготвен от моите експерти, но те са ми разработили шест варианта на решение и този е най-консервативният. Това не е позицията на министерството. Възможно е дори да няма временно спиране. Както знаете, проблемът тръгна от наказателната процедура срещу България (за многобройните вятърни паркове в "Натура" зони с лоши екооценки – бел.ред.), но се оказа, че е много по-сериозен. Неправилно са разрешени редица проекти.
Има огромен брой преписки за отчуждаване на земеделски земи, при това най-плодородните – в Добруджа, в района на Стара Загора, на Монтана. Много често вятърните или фотосоларните паркове са на разстояние от енергийната мрежа и се налага да се изграждат километри далекопроводи. Проблемът, свързан с нас, с екологията - вече имаме такива случаи, е, че за всеки от тези проводи се преценява необходимостта от ОВОС.
Какво ще се случи, ако се направи тази оценка и тя е отрицателна - някоя фирма ще си е изградила вятърните генератори, а ние няма да разрешим далекопровода. Или поне плащането за преобразуване на земи ще се окаже напразно, както и консултантските услуги - ще има много разочаровани.  Затова е много важно да се планира за територията на цялата страна къде какво ще се случва – къде ще има перки, къде ще има проводи.
Екоооценките трябва да са за целите проекти – не само на перките, но и на проводите, ако НЕК е решила да прокара такива. Затова предложихме да се изчака половин година, докато се направи планът за развитие на ВЕИ в България и неговата стратегическа екологична оценка. Това ще улесни и нас като компетентен орган, когато гледаме заявленията на фирмите, и самите фирми. И подчертавам, че временното спиране на работата по нови заявления за ВЕИ е само един от вариантите.
Беше озадачаващо, че идеята ви за мораториума дойде във връзка с наказателната процедура за "Натура", а не се ограничава до зоните на "Натура".
- Ако се въведе временно спиране, то не може да касае само площта на зоните. Ако в съседство с една зона за птици се изгради голям соларен парк, каквито проекти има в Източните Родопи и Сакар (където има гнезда на царски орли – бел. авт.), той ще ограничи ловната територия на тези птици, която е в радиус 60-70 километра. И независимо че са извън самите защитени зони, тези паркове пак пречат.
В близките дни ще излезем с решение дали временно ще преустановим приемането на нови заявления за такива проекти, или много бързо да въведем изисквания за проекти, например вятърни паркове – когато ни се представя проектът, да ни се представят едновременно и задължителните по енергийната регулация едногодишни измервания на вятъра, и проектите за далекопроводи, одобрени от НЕК – всичко това трябва да се оценява заедно в екооценката.
Аз също не съм привърженик на административните забрани и може би ще успеем да решим проблема с изискване за много по-подробна информация на най-ранен етап – ние сме първа спирка. А докато инвеститорите съберат и предадат тази информация по новите заявления, ще е готов и националният план за развитие на ВЕИ сектора*. И няма да има лоши сигнали навън, че администрацията спира инвестиционния процес.
Щом няма да се спират проектите с одобрени оценки, стигаме до казуса "Калиакра" (за много проекти в тази зона тече отделна наказателна процедура). Все пак там няма ли да бъдат спрени проектите, които още не се строят?
- Не могат да бъдат спрени – все едно вие да получите всички разрешения за вашата къща и да не можете да я построите.
Те са законосъобразни, така ли?
- Да, нормативно много от тях са изрядни. И оттук нататък зависи от морала на администрацията да разглежда документацията по същество и по целесъобразност, за да се правят наистина задълбочени екооценки. Нас ни атакуват не защото проектите непременно са оказали вредно въздействие върху природата, а защото ние не сме провели правилно процедурите – не сме правили задълбочен анализ при екооценките им. Това е нещо, което в момента коригираме.
С поправките в закона за генно модифицираните организми (ГМО), които внесохте, предизвикахте сериозно безпокойство. Наложително ли е да се либерализира режимът за всички тези селскостопански култури?
- Искам да подчертая, че промените в закона, които правим, по никакъв начин не засягат закона за храните и закона за фуражите. Това по никакъв начин не засяга храните, които се продават по магазините. Спекулира се с опасенията, че от утре такива храни ще се продават в магазините – нищо такова няма да се случи. Регламентите за съдържанието на ГМО в храните не се променят, променят се тези за засаждането на такива култури в околната среда.
Промените са, за да приведем закона си в съответствие със законите в ЕС. В Австрия, Полша, Германия например има въведени забрани за ГМО, но те са наложени именно по процедурата, която ние сега въвеждаме, а не с тотална забрана. Процедурата е следната: ако тук дойде заявление за внос на генно модифицирана соя например, то отива в ЕК и специализирана европейска агенция. Всяка еврочленка може да се произнесе по вноса или производството на някакви ГМО в България. В агенцията заявлението се разглежда няколко години и тя решава може ли да се разреши този внос на европейския пазар или не. След като тя се произнесе, всяка страна има право да наложи "предпазна клауза", т.е. да забрани такъв внос на територията си.
Бяхте обвинена в лобизъм за големите фирми – производители на такива култури.
- Да, не бях изненадана. Този законопроектът е бил разработен още през 2008 г. от министерството, но не е внесен вероятно от страх, че обществото ще реагира така. Виждайки безпокойството на хората, предложих на земеделския министър Мирослав Найденов правилото всяко заявление за производство или внос, след като мине през европейската агенция и комисия от 15 хабилитирани български учени, да се приема и от парламента.
Ще има и обществено обсъждане в продължение на 5 месеца. Тоест ще трябва да се минат "девет кръга на ада", за да се разреши – за всеки един килограм такава царевица и за всеки един квадратен метър посеви. До момента няма такова заявление у нас. Доколкото ми е известно, само във Франция е внасяно и там има засети около 100 хиляди дка генно модифицирана царевица.
По делото за устройствения план на Царево Върховният административен съд реши, че той е приет законно, въпреки че вие предложихте да му се направи нова екооценка. Как ще повлияе решението на съда върху наказателната процедура, започната заради плана?
- Негативно. Ще докладваме за решението в Европейската комисия. Надяваме се екологичните организации да поддържат жалбата и то достатъчно аргументирано и съдът да оцени нещата не само процедурно, но и по целесъобразност. Нищо повече не можем да направим ние.
Ще бъде ли удължена ИСПА с година и каква сума ще е нужна на държавата за довършването на проектите по програмата, ако това не стане?
- Нямаме още съгласие от Европейската комисия. Ако тя откаже, сумата за довършване ще е сериозна – няколкостотин милиона евро. Готвим няколко сценария – ако ни се позволи удължение, ако не ни се позволи или пък ако се позволи само за някои проекти. За да ускорим работата по ИСПА и да разберем проблемите в проектите, направихме анализ на всички 50 договора.
Второ, имаме регулярни срещи на две седмици със строителите и супервайзърите. По всеки проект имаме и съпътстващи консултанти, извикахме ги и ги предупредихме, че ако не си вършат работата, ще им прекратим договорите. Имаме редовни срещи и с тях и всички са се стегнали. Успяхме да разрешим проблема с водния проект на Ловеч, който беше зарязан от януари и градът стоеше разкопан. Споразумяхме се със строителя и всеки момент строежите ще имат акт 16.
Какво показа проверката ви за работата на басейновите дирекции и разрешителните, които издават за добив на строителни материали от реките?
- Разрешителните за добив на инертни материали, издадени от 2006 г. досега, са 372 и над половината от фирмите са в нарушение - нямат изградена задължителната система, по която да се следи какви количества добиват. На част от тях са съставени актове и ще подобрим контрола.
Обявихте, че ще предложите да се спре издаването на нови разрешителни за добив на инертни материали.
- Да, намерението ни е да се спре издаването на нови разрешителни за срок от две години и ще го внеса всеки момент в Министерския съвет. С Министерството на регионалното развитие и благоустройството установихме, че освен вече издадените разрешения имаме още 300 заявления. Анализът на двете министерства показа, че сме обезпечени с инертни материали за строителството за години напред, говоря за всички райони на страната, включително за  магистралите, които се строят .
* Очаква се да е готов в средата на годината /бел.ред./