- Между институциите наистина се натрупа напрежение в последно време. В известна степен то беше продиктувано от разнопосочните интереси на участниците и нежеланието да се постигне компромис между тях. За инвеститорите е важно не толкова институциите да заживеят мирно и щастливо, а да работят координирано. Проектите, които предстоят, изискват участието на повече от една институция. Успехът им ще зависи именно от добрата координация помежду им.

- Това е напълно вярно. Ръководството на борсата не е всемогъщо и не може да доведе чуждестранните инвеститори тук насила. Задачата ни е да подобрим инфраструктурата и да улесним същите тези инвеститори максимално. За момента външните инвеститори не са доволни от инфраструктурата и поради тази причина нямаме пълноправно търгуващ член на страна - членка на ЕС.

Отварям една скоба - имаме чуждестранен член в лицето на един чешки посредник, но за момента те не са търгували, макар да има възможност да го правят. Искаме да допринесем за повишаване доверието към пазара, но това не може да стане с магическа пръчка.

- Подобряването на инфраструктурата е работа както на борсата, така и на депозитара. Наистина по-голямата част от задачите, особено техническите, остават за колегите от Централния депозитар. Но тъй като ще се извършва сетълмент със системата на друг пазар, е необходимо борсата да изиска одобрението на Комисията за финансов надзор за подобен начин на клиринг и сетълмент, респективно да се увери, че чуждестранният депозитар например получава необходимата информация за търговията така, както и българският депозитар.

- И сега депозитарът извършва клирингови функции. Въпросът е, че някои от тях не са залегнали в нормативната уредба, което затруднява маржин сделките и късите продажби. Лично за мен по-добрият вариант е депозитарът да разшири функциите си, а не всичко да се изнася в нова институция. Това е напълно възможно и според сега съществуващото законодателство и не са необходими някакви законодателни промени.

Всичко е въпрос на добра воля. Доколкото ми е известно, от КФН предвиждаха промени в закона за ценните книжа( ЗППЦК), за да дадат технологично време на депозитара за подготовка и въвеждане на необходимите промени. Реално погледнато обаче Законът за платежните услуги и платежните системи, който има отношение към клиринга и сетълмента, дава възможност за клирингови функции.

- Сред тях е стартирането на търговия с деривати. За мен най-лесно е внедряването на структурирани продукти - сертификати и варанти, базирани върху индекси. Борсата вече внесе изменения в правилника, които регламентират този пазар. Тук обаче неизвестната е желанието на финансовите институции да емитират подобни продукти и на участниците да ги търгуват.

Ако говорим за фючърси и опции, това вече е по-дългосрочен проект, доколкото той изисква промени на ниво клиринг. И тук голямата неизвестна е ликвидността на базисните активи, върху които се структурират тези деривати, защото резки движения в цените на първите ще донесат такива и на вторите. Това е голям риск, който за едни може да донесе бързи печалби, но за други големи загуби.

- Окончателните резултати още не са готови, но предполагам, че ще бъдем близо до нулата, като тук включвам и разходите за XETRA. Фактически за 2009 г. ще задържим постигнатото от 2008 г. Това е доста добро постижение на фона на над 60% спад на приходите. Самият факт, че не реализираме загуби при този срив на оборота, говори, че сме в добро финансово състояние. Свихме силно всякакви разходи. Това ще проличи от отчета. През цялата година оперирахме на абсолютния минимум.

- Качването на акциите на оператора на борсата не е изключено. Това обаче е обвързано с евентуалната приватизационна процедура на държавния дял в борсата. Въпросът с листването е обсъждан и в миналото. Тук обаче трябва да се има предвид, че подобно листване ще премахне всякакво ограничение за инвестиционните посредници да притежават минимум книжа заради членството си на БФБ и това може да застраши успешната приватизация на държавния дял, тъй като, колкото и да е малко вероятно, някой може да се окаже по-голям акционер от финансовото министерство - с 56% от капитала.

Миналата година приехме Националния кодекс за корпоративно управление наред с всички публични компании. Подготвяме промени на уебсайта ни в тази връзка, които ще станат до месец - месец и половина. Едни от тях ще са свързани с публикуваните новини, а други с годишните финансови отчети на борсата в пълния вариант. Рано е да се говори за цялостна промяна в дизайна на интернет страницата, но нововъведения ще има.

- Не съм съгласен, че излизането на БТК е било еднократен ефект, защото ползата от качването й продължи няколко години. Това, че БТК се превърна в слабо търгувана компания се дължи на решението на нейния мениджмънт. Ако ръководството й искаше акциите да бъдат високоликвидни, то щеше на борсата щеше да има голям обем свободно търгувани акции (фрийфлоут).

В случая с БТК фрийфлоутът е под 1%, т.е. това изключва каквато и да е ликвидност. Едва ли съществува някакво друго мнение освен това, че листването на държавните компании от структурата на енергийния холдинг би било силно положително за пазара и най-лесно постижимо от гледна точка на това да се създадат стимули за развитието на БФБ.

- Факт е, че на някои от тях мотивите им да се регистрират не са свързани с постигането на ликвидност на местната борса. По същия начин обаче българските компании не биват ограничавани да правят същото навън. Те са си в правото да търсят допускане до търговия.

- Не е нормално, разбира се. Пазарът ще даде оценка за тази компания. Наистина, пазарът няма да спечели нищо от листване като споменатото от вас, защото аз не очаквам да има търговия с акциите на това дружество. Ако поставяме обаче бариери, трябва да подходим много внимателно, защото издигането им за тази цел може в бъдеще да спре и компании с добри проекти. Всеки инвеститор трябва да е наясно в какво си влага парите и какъв е бизнесът на компанията, в която инвестира.

- Приключването на сделките за квоти на емисии парникови газове се извършва по специфичен начин - не от клиринговата или депозитарната институция. Доколкото знам, в България вече е изграден националния регистър за емисиите, но не са разпределени квотите между отделните предприятия, т.е. на този етап няма възможност за търговия с тези квоти.

Преди време получихме предложение от Eurex - борсата за деривати от групата на "Дойче бьорзе", за евентуално изграждане на инфраструктура за подобен род търговия. Търговията с квоти обаче е част от стратегията за опазване на околната среда и тепърва ще се види къде е мястото на фондовата ни борса в тази стратегия. По сходен начин стои въпросът и с другите изброени от вас стоки.

- Нещата на този пазар наистина се развиват много добре, но това продължава вече десет години. Това, което ни пречи да сме като тях, е може би на първо време различните мащаби на българската и полската икономика. Те са десетократно по-големи от нас като БВП. Разликата предопределя и преимуществото им спрямо нас по развитие на капиталовия пазар.

Иначе нищо не ни пречи да си направим инфраструктурата, така че да дадем достъп на чуждестранните инвестиционни посредници. Точно това се случва във Варшава. Подобрената инфраструктура ще ни даде възможност и за двойни листвания, и за привличане на чуждестранни компании на борсата.