- Казусът "Румяна Желева" създаде сериозна криза, която трябваше да бъде решавана бързо. Последвалите структурни промени в кабинета с назначаването на Николай Младенов за външен министър, на Аню Ангелов за министър на отбраната и номинирането на Кристалина Георгиева за еврокомисар бяха едни от добрите възможни ходове.

При тези промени обаче проличаха и някои проблеми на кадровата политика. Шумно се заявяват номинации, а не е ясно под каква форма, дали и кога ще бъдат реализирани. Същевременно, без да бъдат предварително обявени, се правят други назначения. Имам предвид в първия случай – номинацията на професор Илиян Михов, във втория - назначаването на Кольо Парамов и смяната на зам.-министъра на образованието. В този смисъл кризисната реакция беше правилна, но видни за обществото станаха и съществени проблеми в кадровата политика на управляващите.

- Когато говорим за кадрова политика, има няколко важни неща - да са ясни целите, механизмът на взимане на решения и доколко посочените кадри са подходящи за съответните постове. Беше заявена цел - подсилване на екипа. Но необходимостта да се уточнява и изяснява намерението, после номинациите да се оттеглят или преформулират - това показва, че въпреки шумното им деклариране целите не са съвсем ясни.

Аналогична е и ситуацията с механизмите. Подборът, начинът на обявяване и последващото оттегляне показва липса на ясна визия как и защо се рекрутират членове на правителството и какви отговорности им се вменяват. Беше много хубава идея да се привлече опитен макроикономист за член на правителството, но съвсем не беше положителен фактът, че премиерът дълго време не успяваше да обясни на каква длъжност ще бъде назначен, какви отговорности ще носи и с какви ресурси ще разполага.

Друг сериозен проблем е фактът, че така обявявани, назначенията изненадваха други членове на правителството. Създаваха подозрения за смесване на функции, неяснота доколко отделните министри ще разполагат с правомощия да движат собствените си ресори и кой всъщност ще носи отговорността... Провеждана по този начин, кадровата политика изглежда доста хаотична, но по-сериозният проблем е, че създава препятствия пред отделните членове на правителството и на администрацията като цяло.

Що се отнася до кадрите и доколко те са подходящи, както показа случаят "Желева", не можем да разчитаме, че всеки може да прави всичко, стига да има голямо желание. Проблемът обаче е, че подобна кадрова политика рискува да бъде пропилян потенциалът на компетентни хора.

- Наистина изненадващ ход на премиера. Ще започна с аргумента, който чухме от самия Бойко Борисов - че не е добре да съветват само съмишленици, а да чуваш и представители на други позиции...

- Интересно е какво могат да те посъветват съветници, от които явно очакваш атаки... Трудно е да се изтълкува това решение на премиера. Не искам да си мисля, че тук става въпрос за друг тип влияния, защото това би било много лош знак. Още преди изборите, а и досега Борисов заявява, че ще пресече всички подобни механизми на кадруване. Затова се надявам, че не това е причината за назначаването на Парамов.

Хубаво е човек да чува и различни гледни точки, но когато става въпрос за екип от най-близки съветници, според мен не е сериозно да се разчита на идейни опоненти. Защото тук не става въпрос за чисто икономически експертен потенциал, а и за формулирането на политически решения.

- Едва ли е знак, че се взимат решения, за които премиерът не знае. Все пак той многократно заявява, че последната санкция на всяко решение е негова. Едно от възможните обяснения е стремеж за спазване на добър тон в отношенията с други институции. Но това не е най-подходящият начин да се проявява подобна дипломатичност.

Много по-добре е тези неща да се съгласуват предварително - и с екипа, и с другите институции, дори с представители на гражданското общество. Защото много често като аргумент за изненадващи промени в позицията се използва общественото мнение. То е много важно, но трябва да се сондира предварително, а не постфактум.

Възможно е обаче това поведение да е индикатор, че се вземат решения, които не са добре обмислени и подготвени. Аргументирането на решенията е важно, за да създава силна и устойчива мотивация за управляващите начело с премиера.

Чува се и тезата, че тази постоянна и непредвидима смяна на позиции е умение да признаеш грешките си и да се поправиш и е изцяло положително качество. Това е вярно, но когато подобни случаи са изключение. Превърнати в стил на поведение и действие, са индикатор за сериозен проблем в самия процес на вземане на решения. Мисля, че членовете на кабинета, на парламента, а и самият премиер имат нужда от по-сериозно обмисляне на различните варианти и на последствията от управленските им действия.

- Действително спонтанната реакция допада на голяма част от избирателите, харесва им и е един от факторите премиерът да поддържа сравнително висок рейтинг. От управленска гледна точка обаче такова поведение, дори да не създава съществени проблеми в момента, поддържа постоянна несигурност у членовете на кабинета, която в никакъв случай не може да бъде благоприятна среда за реализиране на политиките в собствените им ресори.

- Можем да говорим за проблеми в начина, по който работи екипът.  Има доста компетентни членове на правителството, силни именно в ресорите, които оглавяват, и в този смисъл не бих казала, че липсва екип. Изглежда обаче, че се прилага силно йерархизиран и почти едноличен механизъм на управление, който все пак не е типичен за правителство на демократична държава.

Да, премиерът носи най-голяма отговорност за действията на правителството. Но това не означава, че всички решения трябва да се взимат така категорично еднолично. Много по-добре за членовете на екипа би било всеки от тях да има достатъчно свобода да взима решения и да носи отговорности, а не да се притеснява, че предложените от него политики ще бъдат ревизирани в последния момент, при това от собствения му премиер, а не от опозицията.

- Виждаме двете възможни позиции. Безвъпросна, безсрочна и безрезервна подкрепа от партньор като "Атака". Другата - на "Синята коалиция", е доста трудна за тях самите. Виждаме, че "Синята коалиция" изразява позиции по важните решения и особено по тези, които не одобрява. Но с оглед на дългосрочните им цели за развитието на страната те продължават да подкрепят политиката на кабинета.

Въпрос на политическо решение е дали ще продължи подкрепата им на правителството, дали тя ще е под или без условие. Но от гледна точка на симпатизантите на "Синята коалиция" това положение няма да бъде приемано още дълго. Те и в момента са силно поляризирани и едва ли още дълго ще дават кредит на подобно партньорство.

- Ако взаимоотношенията с ГЕРБ продължават да се развиват по този начин, предполагам, че ще предприемат някакви действия.

- Повечето лица на партията и на парламентарната група се опитват да убедят обществото, че участват пълноценно в управлението, че има съгласуваност между тях и правителството. Нещо, което самият премиер обори, казвайки, че не могъл да проследи приемането на закона за отбраната в парламента. Дали обаче събитията от последните седмици ще стимулират еманципацията на представители на ГЕРБ - в момента не виждам сигнали в тази посока.

В много други партии това би отприщило подобен процес, неведнъж сме го наблюдавали. Но в момента мнозинството от представителите на ГЕРБ в парламента и в изпълнителната власт приемат да се съобразяват със ситуацията и с последната дума на своя лидер, дори това да ги поставя в некомфортна позиция. Докога ще продължи това и дали ще се появят пробойни - тепърва предстои да видим.