Бас Бакер: Поддържане на фискална дисциплина ще е болезнено, но необходимо
| Увеличаване на допустимия бюджетен дефицит до 1.8%, икономически ръст от 0.2%, ниска инфлация - 2.2%, свиване на дефицита по текущата сметка до 5.5 на сто. С тези прогнози за развитието на българската икономика и финанси завърши десетдневната мисия на Международния валутен фонд. Освен да се продължи със строгата фискална дисциплина, съветите на експертите от Вашингтон, които наблюдават ситуацията в страната, са да се замразят бюджетните заплати и пенсиите и да не се отлага пенсионната реформа. За разлика от предварителните очаквания ръководителят на мисията Бас Бакер не спомена нищо за шансовете на България да влезе в чакалнята за еврозоната - механизмът ERM2. |
| - Разликата между разходите и приходите на пенсионната система трябва да се свие - Не може да се намесваме в разговорите за влизането на България в ERM2 и еврозоната |
Г-н Бакер, навярно знаете, че малкият дефицит на касова основа в бюджет 2009 е следствие от забавените плащания на държавата към частния сектор за изпълнени обществени поръчки и забавеното възстановяване на ДДС. Това ли бе правилното поведение на държавата? Според мнозина критици това е задълбочило рецесията.
- Правителството взе мерки във втората половина на 2009 г. да приспособи фискалната политика. Както знаете, през първата половина разходите нарастваха с 25% в сравнение с предходната, и то на фона на падащи приходи. Ясно бе, че нещо трябва да се направи. Имаше остро приспособяване на разходната част, като разходите ще са затегнати и през тази година. В същото време приветстваме разплащането на ангажиментите от миналата година.
Но не смятате ли, че забавянето им е рисково за икономиката и възпрепятства възстановяването, както и че ще предизвика сериозен спад в първите две тримесечия на тази година?
- Силно подкрепяме разплащането на забавените задължения, но ако трябва, да направя по-обща забележка - България не е в ситуация, в която фискалната политика може да стимулира възстановяването. Това е така, защото икономическата ситуация в страната е съпроводена от голям спад на приходите и може да предизвика голям дефицит.
Ако погледнете примера на други държави в региона в такъв случай, рисковата премия, измерена през CDS-ите, може да нарасне. А това определя цената за финансиране на българските банки и ако лихвите отново започнат да се увеличават, ще е много негативно за българската икономика.
В момента състоянието на публичните финанси в България е много по-добро от ситуацията в тези държави, това е много важен актив и трябва да се поддържа. Напълно осъзнаваме, че поддържането на такава фискална дисциплина, свиването на разходите може да е много болезнено в краткосрочен план. Напълно го осъзнаваме.
Така или иначе на текуща база дефицитът е почти 2% и точно той се вижда от чуждестранните наблюдатели. Какъв беше смисълът от нисък дефицит на касова основа?
- Международните институции следят салдото, изчислено по един от двата начина. Ние в МВФ го следим на касова основа. ЕС следи изпълнението на текуща. Разликата е известна.
Правителството заговори за пенсионна реформа, но не я заложи в бюджета за тази година. Сега се говори за ново отлагане...
- В много държави здравната и пенсионната реформи са много по-трудни, отколкото други. Но защо ние ги препоръчваме? През годините на икономическия бум приходите нарастваха бързо и можеше да се предприемат много действия - да се намалят данъчните ставки, да се увеличават разходите и бюджетният баланс продължаваше да се пази.
Сега, когато приходите не нарастват по този начин, полето за действие е ограничено. Тоест трябва разходите да се приоритизират и да се направят по-ефективни. При това приоритизиране България се нуждае от повече средства за инфраструктура. В същото време пенсионната система продължава да се дофинансира от централния бюджет, но сега това означава по-малко средства за други политики.
За да посрещнете тази ситуация, трябва да сближите приходите в пенсионната система с разходите и това може да стане чрез реформа. Също като много други държави България се изправя срещу застаряването на населението, което означава, че всеки работещ издържа повече пенсионери, а продължителността на живота се повишава. Затова повишаване на възрастта за пенсиониране може да се разглежда като възможност.
Казахте, че дефицитът по текущата сметка ще продължи да се свива. Това обаче се дължи и на спада на вноса, а този процес не предполага ли рецесия? Оттук прогнозата ви за макар и скромен икономически ръст на страната не е ли всъщност оптимистична?
- В нашата прогноза очакваме вътрешното търсене да се свие с 3.5%, отчели сме и свиването на вноса. Но очакваме износът да нарасне и да компенсира това понижение и затова може да се очаква икономически растеж.
В периода между 2003 и 2008 г. българската икономика растеше с около 6-7%, но вътрешното търсене се увеличаваше с 10%, което доведе и до увеличението на дефицита по текущата сметка до 25%. Сега виждаме обратния процес - капиталовите потоци към България се свиват, което е очакван процес на приспособяване, разбира се, болезнен и се отразява върху публичните финанси.
Смятате ли, че при очертаващата се ситуация България има шансове да влезе в чакалнята за еврозоната през тази година?
- Всички държави в ЕС ще въведат еврото на някакъв етап, това е право, произтичащо от договорите за присъединяване, които са подписвали. Но това е процес, който изисква широк консенсус. Първо е членство в ЕРМ2, което се решава от финансовите министри на еврозоната, от държавите в самия механизъм и от Европейската централна банка. Това изисква консенсус, а в този процес МВФ не играе роля и не ни е работа да спекулираме какво става, след като не сме част от процеса.
Но правителството го посочи като топ приоритет за тази година. Смятате ли, че е реалистично?
- Това е добър въпрос, но не е за нас, защото не сме оценявали нещата от тази страна...
Нека все пак направя един допълнителен коментар. Правителствените политики може да допринесат за влизане в еврозоната, като се покриват маастрихтските критерии, като се работи за приспособяване към новите условия на свити капиталови потоци и ресурсите се пренасочат към устойчив растеж.
Също и като се предотврати едно прегряване на икономиката като това преди кризата, когато инфлацията бе двуцифрена, а дефицитът по текущата сметка стигна 25% от БВП. Сега рецесията е дълбока в сравнение с предишните години, но за да не се допуска занапред, фискалната политика трябва да служи на нови цели. Защото, ако приходите са по-силни, можете да ги използвате за ръст на разходите, както ставаше през 2007 и през 2008, но когато спаднаха, трябваше рязко да ги орежете. А тази промяна във фискалната политика също допринася за икономическия цикъл.
Кое е по-подходящо за покриване на дефицита, който се очаква - фискалният резерв или емисия облигации?
- Има много начини. Може и чрез облигации на местния пазар, защото правителственият дълг е нисък.
Коя е правилната социална политика за 2010 г., а също и правилният подход по отношение на заплатите в публичния сектор?
- Всички искат да има ръст на пенсиите и заплатите в средносрочен план, но въпросът е коя е най-добрата стратегия за постигане на това. В дългосрочен план бързият им растеж води до бюджетни дефицити и риск от икономическа нестабилност и рецесия.
Никой не е защитен, но по-скромното нарастване е по-устойчиво в дългосрочен план. Замразяването на заплатите в публичния сектор също е подходящо, защото те се увеличаваха много бързо в годините на растеж. Сега трябва да се потърси пренасочване на ресурсите от нетъргуеми към търгуеми сектори, за да се осигури отново растеж.