Даниел Грос: България трябва да подкрепи ЕВФ, ако иска да влезе скоро в еврозоната
| Кризата в Гърция прерасна в проблем за цялата еврозона, която се оказа без защитен механизъм срещу проблемите в една от своите членки. Германия и Франция вече обсъждат създаването на подобна защита за бъдещи кризи, използвайки за основа идеята на двама икономисти - Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел, и Томас Майер от "Дойче банк". Те предлагат създаването на Европейски валутен фонд, в който страните, които не покриват маастрихтските критерии, да внасят средства, които да могат да ползват, ако изпаднат в затруднение. Докато политиците дискутират как и кога да въведат тази идея, за да предпазят еврозоната от бъдещи сривове, "Дневник" разговаря с един от идеолозите на евентуалната нова европейска институция. |
| - Фондът няма да доведе до свръхрегулация - Не можем да пратим полиция срещу държава с безотговорна фискална политика, но можем поне да предпазим останалите - Политическото решение за ЕВФ би трябвало да е готово до края на испанското председателство - Фондът трябва да е независим от Еврокомисията |
Идеята ви за европейски валутен фонд получи бързо развитие през последните дни. Участвали ли сте в обсъждания с германското и френското правителство, Европейската комисия или ЕЦБ за плановете им по създаване на такава институция?
- Да, участвам, но не бих навлизал в подробности.
Колко скоро може да се създаде ЕВФ?
- Може да се реализира доста бързо, ако не се наложи промяна в Договора (от Лисабон - бел. ред.), но е възможно и решение, при което първо да се създаде фондът , а договорът да бъде променен на по-късен етап. В този сценарий ЕВФ може да заработи до края на годината.
Но такъв подход означава, че проектът ще е политически по-малко амбициозен. Ако се окаже, че е невъзможно да се заобиколи промяна в договора, ще отнеме доста дълго време, за да се реализира проектът, но бих препоръчал първия подход.
Неизбежна ли е промяна в Договора от Лисабон - все пак той беше приет едва преди няколко месеца, и то със значителни трудности?
- Не мисля, че е неизбежна. Много неща могат да се направят без промяна в Лисабонския договор. Той съдържа клауза за засилено сътрудничество, според която група страни членки могат да реализират подобен проект за по-тясно взаимодействие. Ако се използва тази клауза, няма да е нужна правна промяна.
От кои страни, организации и политически партии очаквате съпротива срещу идеята ви?
- Ситуацията е доста сходна със създаването на Европейския валутен съюз.
Тогава трябваше да се постигне съгласие между Франция и Германия за валутната политика, за да се приеме общата валута. Сега пък е нужно съгласие между същите две страни за фискалната политика, за да се реализира ЕВФ.
Германия иска по-строг контрол и ограничения за правителствата с широки пръсти, а Франция иска солидарност със страните в затруднение. Ако те намерят общ знаменател между исканията си, смятам, че повечето други страни ще се присъединят към него.
Смятате ли, че на масата за преговорите по ЕВФ трябва да бъдат поканени и страните - членки на ЕС, които не са част от еврозоната, или решенията зависят само от само нейните настоящи 16 членки?
- Разбира се, може да се обсъжда и със страните, които не са в еврозоната, но решението зависи само от нейните членки.
Критици на идеята ви смятат, че големите бенефициенти от структурните фондове - Испания, Ирландия, новите страни членки - може да се обявят против ЕВФ. Какви са техните аргументи?
- Не виждам защо получателите на еврофодновете трябва да са против - мисля, че страна като България например трябва да подкрепя твърдо ЕВФ.
Аргументът е, че България е в силна фискална позиция и няма да бъде ощетена от създаването на фонда, а същевременно разширяването на еврозоната е слабо вероятно, преди да се решат проблемите, които фондът ще коригира.
Така че България може да изпрати ясен сигнал, че иска тези проблеми да бъдат отстранени, защото така ще отпаднат пречките пред присъединяването й към еврозоната.
По-привлекателна или прекалено регулирана ще изглежда еврозоната за страни като България, които все още са извън "чакалнята за еврозоната", когато - ако - се появи ЕВФ?
- Фондът няма да доведе до свръхрегулация. Ако подкрепи създаването му, България ще изпрати сигнал за фискалната си стабилност и за това, че иска ограничения за страните, които харчат прекалено. Това ще увеличи политическата тежест на страната ви, което пък ще улесни решението на Германия и другите държави в еврозоната да пуснат България в нея.
МВФ (и САЩ) може да не са доволни от това да се появи - макар и регионален - конкурент на една от основните функции на фонда. Как виждате решаването на този конфликт?
- Точно обратното - лесно е да си представим ситуация, в която еврозоната е представена в МВФ точно чрез ЕВФ. Това би било позитивно, защото европейската организация ще участва в световната. Тогава между тях няма да има никаква конкуренция.
Кой трябва да управлява ЕВФ - дали това ще е отделна институция или само инструмент на еврогрупата?
- Би трябвало да е институция с независим екип, но, разбира се, под политическия надзор на еврогрупата. Фондът трябва да е независим от Еврокомисията, с отделна професионална администрация, но да работи в тясно взаимодействие с нея.
В Пакта за стабилност и растеж отдавна има възможности за санкции на страните с висок дълг и безотговорно харчене. Защо ЕВФ би бил по-ефективен инструмент за това?
- Възможността за санкции в Пакта за стабилност не е убедителна, защото всеки път е нужно политическо решение за прилагането им. А подобни политически решения са трудни особено в настоящия климат на икономическа несигурност.
Логиката е, че всяка страна членка се колебае да гласува срещу друга, защото утре и тя може да е в същата ситуация. По същата логика е много трудно да се постигне съгласие за оказване на финансова помощ на закъсала страна.
Целта на ЕМФ обаче не е толкова да налага санкции, а да въведе по-строги ограничения - ако една страна харчи прекалено много, тя трябва да внася такса във фонда, която впоследствие може да използва, за да си помогне, ако закъса. Това ще става автоматично, без всеки път да е нужно решение на еврогрупата.
Смятате ли, че Пактът за стабилност и растеж окончателно е изиграл своята роля, за да се налага създаването на нова институция, която да пази страните от еврозоната?
- Да, в момента е ясно, че в това отношение Пактът не проработи по начина, който трябваше да работи.
Ако знаят, че на края има кой да ги спаси, какво ще пречи на безотговорните или лекомислени правителства да продължат с рискованата фискална политика?
- ЕС е организация на суверенни държави - ако искат да рискуват, никой не може да ги спре, но тогава останалите страни в еврозоната трябва да имат механизъм, за да се предпазят от безотговорността на един или друг свой партньор. Такъв механизъм липсва в момента.
ЕВФ ще е именно инструмент за ясна процедура по обявяване прекратяване на плащанията по външни дългове. Ако една суверенна държава - Гърция, Испания, може би България в бъдеще - реши да води безотговорна фискална политика, не можем да изпратим полицията срещу нея, но можем поне да предпазим останалите, за да не бъдат повлечени и те от нейния провал.
Появи се идея (от говорител на германското финансово министерство) евентуалният ЕВФ да има право да изкупува с привилегия проблемен дълг на закъсала държава от еврозоната. Това засяга интереса на кредитните институции - трябва ли банките също да споделят цената за измъкване на една държава от ръба на пропастта?
- Идеята, която предлагаме за ЕВФ, ще предпази финансовата система. Ако една страна, да кажем, Гърция - фалира и не може да си плаща дълга, фондът може да предложи да купи например 50% от стойността на дълга й, ако тя може да покрие цената на другата половина. Така частните банки ще са в безопасност - поне тези в останалите страни в еврозоната.
Проектът ви получи подкрепата на Германия и Франция, но не се ли страхувате, че ако той не се реализира, това ще подкопае допълнително доверието в общата валута?
- Това е очевидно - ако този проект се провали и ако Гърция затъне още, доверието в еврото ще спадне още повече.
Как виждате развитието на проекта за ЕВФ във времето?
- Засега нещата се движат доста бързо, вече се обсъждат конкретни идеи.
Сега френско-германската двойка трябва да реши по техническите детайли, което вероятно ще стане през следващите няколко седмици. Тогава започва трудната част от работата - подготовката на подробно предложение от Еврокомисията, преговорите в съвета.
Големият въпрос е дали ще е нужна промяна в Лисабонския договор или не. Ако страните членки искат "бързо, но мръсно" решение, ще действат без промяна в договора. Аз бих препоръчал този подход, защото времето е фактор.
Политическото решение би трябвало да е готово до края на испанското председателство на ЕС (края на юни 2010 г. - бел. ред.), а фондът може да заработи до края на годината.