- Два са възможните варианти. Единият е в парламента да се съберат необходимият брой подписи и "кървавото писмо" да тръгне към Конституционния съд. Любопитно ще ми е да видя крайната юридическа формулировка на искането за импийчмънт. Доста сиви клетки ще се изразходят.

Този вариант обаче няма как да е изгоден за ГЕРБ, тъй като е ясно, че няма конституционни основания за импийчмънт. Конституционният съд ще даде своята диагноза и ще се окаже, че парламентът е бил употребен като шпиц команда на групировка.

- ГЕРБ няма печеливш ход. Най-изгодно за тях е депутатите на Яне Янев да не дадат подкрепата си, за да не се съберат заветните 161 подписа за внасяне на искането в КС. Тогава конфликтът ще отиде към естественото му затихване. По-правилният за обществото вариант обаче е да се стигне до съда и той да каже мнението си.

Ако искането за импийчмънт е неконституционно, тогава от ГЕРБ да се извинят. Ако съм на мястото на Първанов, дори да не се съберат нужните подписи, а само да се оформят мотивите, бих поискал от съда тълкуване на чл. 32 от конституцията ("Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи" - бел. ред.), който според ГЕРБ е нарушен. Трябва да се разплете целият казус и да стане ясно кой е чел конституция и кой не.

- Не мисля, че Борисов контролира в същата степен процесите в ГЕРБ, която все повече се еманципира от личния му проект. Ако са верни думите му, че той бил на друго мнение за импийчмънта, но ръководството така решило, то тогава присъстваме на раждането на ГЕРБ като политическа сила. Логиката на едно такова развитие няма как да не влезе в разрез с частния проект на Борисов.

В ГЕРБ вече има говорители на един интерес, който не съвпада 100% с визията за бъдещето й на Борисов. Например Цветан Цветанов, Красимир Велчев...

- Тройната коалиция като фокус за критично говорене, което да отклонява недоволството от правителството, вече се изчерпа. Президентът ще остане един от приоритетните фокуси за критика и за стоварване на вина. ГЕРБ има безумна нужда от противник, за да бъде тя що-годе единна и мобилизирана.

Премиерът говори само за войни. Но ако си въобразява, че има само една армия на терена, греши. Има и друга голяма армия и това е общественото мнение. ГЕРБ са машина за производство на врагове. Така беше и с тройната коалиция - тя сама си произведе врага ГЕРБ.

А колкото до сегашния конфликт, той ще затихне, след някой друг месец Дянков ще си отиде.

- Той е първият кандидат-бушон да гръмне.

- Не. Ако Първанов наистина има свой политически проект за алтернатива, ако БСП има някакви идеи за опозиционното си поведение, то за тях най-голямата находка безспорно е Дянков. Няма по-изгоден от него за всички, които недолюбват кабинета. Критикувайки финансовия министър, те го запазват по-дълго в правителството. Дори и да са решили да го махат, сега - искат, не искат, ще си го държат.

Това естествено отслабва управляващите. Дянков е аналог на Румяна Желева. И след като си отиде, ситуацията вече ще зависи от това как ще се държи ГЕРБ. Сигурен съм, че Първанов няма да скочи срещу разумни ходове на кабинета най-малкото защото няма да има чуваемост.

А публикуването на стенограмата е най-умният ход за казус като "Дянков". Само тази стенограма можеше да покаже истинското му лице, което между другото е по-симпатично от публичната роля, която играе. Очевидно една от целите на Първанов е това безобразие да престане.

- И да нямаше такъв политически проект, на ГЕРБ им е нужен враг. Страната влиза в кризисна политическа логика. Личните отношения между Първанов и Борисов не могат да обърнат логиката на обективното развитие, която ражда необходимостта от алтернативи на това, което ГЕРБ предлага в момента. Има търсене на алтернатива на ГЕРБ, а има ли търсене, ще се появи и предлагане.

- Той няма полза от немощна БСП. По-скоро ще е нещо по-различно от БСП, но без да я засяга. Не виждам сюжет "Първанов се връща в БСП". В каква посока ще тръгне - ще зависи как ще се развива политическата сцена след година, това не е задача за тук и сега. До голяма степен надигащата се криза доведе ГЕРБ на власт.

В политическия живот у нас това, което прави лесно идването на власт, прави трудно политическото оцеляване след това. Очевидно е, че Първанов не губи от това, че постоянно е атакуван от управляващите като един от най-влиятелните опозиционни фактори. И ако става все по-изгодно да си опозиция, това ще благоприятства всякакви негови проекти. Правителството повече работи за Първанов, той много по-малко прави за себе си.

- Стремежът в средите на ГЕРБ, който изглеждаше лесно постижим - вдясно имаш нищо незначещи съдружници, вляво имаш една понесла тежък удар БСП и едно ДПС, което никога не може да бъде основен играч. Така може да се управлява и 30 години.

Първанов еднозначно показа, че оттук нататък няма да бъде пасивен наблюдател на процесите в страната. Очевидно това е заявка, че ще се опита да бъде коректив на определени действия на правителството. До голяма степен навярно се нагърбва с това, защото просто друг няма.