Томислав Дончев: Успех ще е да усвоим 75% от еврофондовете за България

Преди да стане министър без портфейл, който отговаря за управлението на европейските фондове, Томислав Дончев беше кмет на Габрово, избран с листата на ГЕРБ. Роден е през 1973 г., магистър е по философия и стопанско управление. Има бизнес специализация във Великобритания. Бил е програмен директор в Институт "Отворено общество", член на работната група към Министерството на финансите за разработване на регулациите за безвъзмездно финансиране по структурните фондове. |
Колко време ви беше необходимо да приемете поста министър по еврофондовете? - Няколко дни, въпреки че решението не беше лесно. Влагам в работата си цялата си енергия и усилия. Като кмет на Габрово съм вложил много въпреки краткото време от 2 години и половина. Резултатите се виждат.
На заседанието на кабинета в сряда колегите ви министри очакват да представите концепцията си за работата по европейските фондове - каква ще бъде структурата, заплатите на заетите в сферата? Да откроим четири-пет важни неща.
- Съвсем скоро ще представя на колегите си конкретни предложения за ускоряване и облекчаване на процесите, доколкото претендирам, че допълнителният бюрократичен товар не допринася много за добрия контрол.
На първо място, трябва да се огледат всички резерви за съкращаване на срокове на процедурите - одобрявания, плащания, префинансиране. Осигуряването на авансови средства за проектите е критичен въпрос и когато говорим за общините, и когато говорим за директните бенефициенти. Специално за общините има работещ фонд ФЛАГ, който осигурява нисколихвени кредити, но той не е достатъчен. Може би отново трябва да се повдигне въпросът за увеличаване на авансовите плащания.
Успоредно с това трябва да се работи за унификация на процесите – уеднаквяване на форми, изисквания и срокове между различните оперативни програми. Това, от една страна, улеснява бенефициентите, от друга, контрола.
Критично важно е бенефициентите да имат максимално рано достатъчно конкретна информация - не само обща за схемата, но какви ще бъдат допустимите и недопустимите разходи. Това е много важно, за да имат максимална възможност да подготвят проектите. За 3 месеца не може да бъде разработен качествен проект.
Иначе относно концепцията документът се подготвя в момента. Водят се разговори с всички колеги, които имат отношение по въпроса. Не мога да се ангажирам, че такъв документ ще бъде внесен още на следващото заседание на правителството. Сигурно е, че съветът за управление на евросредствата като орган и структура се запазва.
А решението, свързано със заплатата на служителите, е отделна точка от дневния ред.
Това означава ли, че вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков остава председател на съвета, или се предвижда да го оглавите вие?
- Доколкото има определен министър за еврофондовете е редно той да има преки ангажименти към съвета.
Тоест е нормално вие да го оглавите...
- Точно така. Но последното решение е на премиера.
Юлияна Николова остава ли секретар на съвета?
- Има работна група, която в момента обсъжда структурата. Целта не е да създаваме още и още нови звена, които да усложняват процеса на координация, а да направим една по-проста система.
Това означава ли че секретариатът по еврофондовете, който сега съществува, ще бъде премахнат?
- Не, със сигурност в Министерския съвет ще има централно координационно звено, което обединява три дирекции - програмиране, мониторинг и информационни системи на управление на средствата от ЕС. Може би към него ще влязат и други структурни звена. Националният фонд, чрез който се извършват разплащанията, няма да се мести и остава в Министерството на финансите.
Как ще си разпределите правомощията с вицепремиера Дянков и с г-жа Николова? Ще бъдете ли подчинен на Дянков, а г-жа Николова на вас?
- Предпочитам да говоря по този въпрос, когато моделът е готов. Нямам навик да споделям всичките си спонтанни идеи с медиите. Към момента има няколко варианта, които се обсъждат.
Г-жа Николова напуска ли или остава част от съвета и правителството?
- Това е част от структурните въпроси. Иначе г-жа Николова е отличен специалист.
От това, което казвате, разбирам, че г-жа Николова напуска.
- Не съм казал нещо подобно. Сигурното е, че ще направим такава система, която да няма два или три ъгъла, а един, защото основната ми цел е свързана с подобряване на процеса и координация, а не със създаване на още едно звено.
Меглена Плугчиева като вицепремиер по еврофондовете почти нямаше правомощия. На вас ще ви бъдат ли дадени? Ще имате ли например право да сменяте хора от оперативните програми, които не се справят?
- Това, което е сигурно, е, че аз няма след 44-те подписа да сложа 45-ия. Т.е. няма да имам никакви ангажименти към движението на потоците документи, свързани с одобряването на проектите и с плащанията. Всички управляващи органи и междинни звена си запазват функциите, които имат в момента. Няма да имам право да правя кадрова политика в тези звена. Като министър ще имам правомощия да предлагам промени във всички постановления на правителството, които пряко имат отношение към разпределението на средства от ЕС.
Поехте ли конкретни ангажименти към премиера, свързани с усвояването на евросредствата?
- Ако имате предвид цифра, такъв ангажимент не съм поел. Първостепенната ми задача е да използваме колкото се може повече пари. Фокусът обаче не е върху средствата, а върху това, че неизползваните пари означават нереализирани политики - национални и европейски. Брюксел иска тези средства да бъдат използвани по най-добрия начин. Европейската комисия нееднократно в писма е заявявала, че би желала да има един по-сериозен темп на реализиране на проектите. Няма игра на надхитряване с Брюксел - ние да искаме да усвоим повече пари, а пък вие искате да ни ги спрете или да ни дадете по-малко. Всичко зависи от нас. Няма да скрия, че не е реалистично да се очаква да усвоим всичките 15.6 млрд. лв. от еврофондовете до края на 2013 г.
Просто има много, много загубено време, което няма как да се компенсира. И не заради зла умисъл, а заради неопитността на държавната машина. През първата година от членството няма сключени никакви договори. Затова, ако успеем да усвоим 75% от еврофондовете, ще бъде успех.
Кои програми са рискови към момента? В края на годината Еврокомисията ще прави преглед на усвояването на парите и ще преразпределя средствата между държавите, които не са успели да усвоят, като даде на тези, които се справят. Ще има ли отписване на средства от предвидените за България?
- Към момента имаме малко над половин милиард лева разплатени по оперативните програми. Темпът на контрактуване е 25.8% от средствата към началото на март при 3.2% изплатени. Това е сериозно изоставане на разплащанията. Целта е до края на годината да се удвоят и дори утроят разплатените средства. По-голямо значение обаче има какво ще се свърши в рамките на целия програмен период. Поисках много спешно да ми се направи справка за всяка една от оперативните програми. Ако си послужим с принципа на светофара, можем да кажем, че по всяка програма има зелената зона, където са средствата, които със сигурност ще бъдат усвоени. В жълтата зона са проектите, които са рискови и имаме проблеми с отчуждавания, с археология.
В червената зона са парите, които по всяка вероятност няма да успеем да усвоим до края на програмния период, и тя е голяма.
Какво разбирате под голяма и кои проекти попадат в червената зона?
- С конкретни цифри не искам да се ангажирам, защото нещата са динамични и могат да се променят бързо. Например, ако форсираме проектите за строежа на магистралите "Марица" и "Тракия" по оперативна програма "Транспорт", картината ще се промени бързо. Няма да скрия обаче, че във всяка от оперативните програми има червена зона.
Може ли да посочите кои приоритетни оси по програмите са червени? Например по "Конкурентоспособност" забавянето е изключително голямо.
- Въпреки че по "Конкурентоспособност" са разплатени малко средства, при една добра организация темпът може да бъде увеличен значително. По тази програма има огромен брой бенефициенти, в случая фирми. Подобна е ситуацията и по оперативна програма "Регионално развитие", която се движи с добри темпове. Където има конкуренция, парите се изчерпват бързо - погледнете средствата за ремонт на общински пътища и училища и детски градини, които свършиха. Наблюденията ми показват, че където има голям брой бенефициенти по програмите като общини и бизнес, ситуацията е по-гъвкава и ако се вземат адекватни мерки, нещата може да се подобрят значително. Различно е там, където имаме ограничен брой бенефиценти, като програма "Транспорт". Тук основният проблем е липсата на добре разработени проекти.
По "Околна среда" положението е същото. По схемата за депата няма никакво договаряне освен завода за боклука в София.
- Не е точно така, защото тук има върху какво да се гради - договорите за техническа помощ на общините. На тяхна база има трескаво проектиране и до края на годината може да има и сключени договори с изпълнители. При регионалните депа проблемите са свързани с получаването на комплексно разрешително и процедури по оценка на въздействие на околната среда. За някои региони драматичен е и въпросът с мястото на депото, което се оказва костелив орех и забавя процеса.
Първите ви срещи с Брюксел кога и с кого ще бъдат?
- Вероятно посещението ми в Европейската комисия ще бъде след десетина дни. Все още не е уточнена програмата.