- През последните дни правителството започна да навлиза в някаква правилна посока за решаване на проблемите. Защото направеното през изминалите пет-шест месеца, а и от предишното правителство, явно не дава резултат. Не мога да кажа дали мерките са закъснели или не, но по-добре късно, отколкото никога.

Добър знак е, че има създадена работна група. Но тя трябва да има отговорник, който да комуникира тези мерки - да ги представи, да ги дискутира, да ги защитава и да отговаря за тяхното изпълнение. Освен това е необходима цялостна дългосрочна управленска програма, при изпълнението на която да се знае кой за какво отговаря, за да може впоследствие да се търси отговорност.

Тоест мерките трябва да са всеобхватни, не единични. И да има принципи – например да не се посяга на социално слабите слоеве и пенсионерите. Такава стъпка би трябвало да се предприема в краен случай, трябва да е много зле ситуацията, че да се стигне до това пенсионерите да издържат държавата. Все още няма такава необходимост.

Необходимо е и да се изготви програма за подпомагане на бизнеса.

Винаги давам пример със семейството. Когато едно семейство остане без пари, какво предприема? Възможните действия са няколко – харчи собствени спестявания, взима пари назаем, например кредит от банка, отдава под наем или продава имущество. Това са все различни мерки. И при държавата е същото.

Но и конкретните мерки трябва да са разпределени при изпълнението им – спешни, които веднага се привеждат в действие, междувременно се задействат други с по-отложено действие и такива, които изискват време за реализацията им и резултат от тях. Сега например трябват 1-2 млрд. лв., за да може държавата да се разплати с фирмите. Значи следва въпросът как това може да стане най-бързо? Чрез бързи продажби на т.нар. златни яйца във всеки един отрасъл – подбират се предприятия, преценява се и се продава.

- Това казват и управляващите - сега е криза, не се продава. Е, криза е, но как Би Ти Ви беше продадена за 450 млн. евро, имаше и други сделки с кабелни оператори, както и в телекомуникационния сектор.

Това означава, че може да се намери купувач. Ако пък чак толкова няма време и не може да се изчаква технологично необходимия срок за осъществяване на сделка, може да се обърнат към някоя инвестиционна банка, да заложат пул от няколко "златни яйца", срещу който залог да вземат 2-3 милиарда и така да спасят положението, като се разплатят с фирмите и дадат глътка въздух на бизнеса. След това вече се прави и самата продажба. Защото листването на компании на борсата изисква време.

- Не мога да кажа кое е удачно. Решението е на правителството, те си носят отговорност, но нали трябват пари до няколко седмици. Колкото по-бързо държавата се разплати с бизнеса, толкова по-добре. А най-бързо е да се вземе мостово финансиране и след това да се продава. След това се преминава към изпълнение на другите мерки по програмата.

Но е необходимо да има отговорници, срокове за изпълнение, както през 1997 г. имаше такава програма за една година напред - хора, които отговаряха за конкретните задачи, срокове, в които да се изпълнят тези задачи. В тази програма беше записано, че до края на 1997 г. трябва да се продадат 30% от държавните предприятия. Имаше конкретни срокове до края на годината каква част трябва да бъде приватизирана, какво освобождаване на цени трябва да има, колко закона трябва да се приемат.

Имахме 17 предварителни условия, които трябваше да изпълним, за да бъде одобрено въвеждането на валутния борд. Искам да кажа, че всяко министерство трябва да има програма с конкретни стъпки за действие. Например има ли програма за отдаване на концесии, в какъв срок трябва да се случат тези концесии, какви обекти ще бъдат отдадени, кои магистрали?

Защо едва сега се заговори за концесии?

Програмата е много сериозно нещо, не е само да се съберем ей така и всеки да предложи някакви мерки. Трябва да има цели, да се знае коя мярка в какъв срок се изпълнява и какъв ефект ще се постигне с нея.

Все пак на този етап е хубаво, че е постигнато единогласие по мерките. Кризата има голям принос, след като обедини синдикати и работодатели. Това отдавна не се е чувало. Постигнатият консенсус значително ще подпомогне работата на правителството. Такива сериозни реформи изискват обществена подкрепа.

- Възможно е, но също ще отнеме време. А и защо трябва да се емитира нов дълг, да се утежнява положението и да се влошават макроикономическите показатели на държавата с увеличение на дълга, когато може да се продава? Защо е спряла приватизацията, има толкова държавни предприятия, които може да бъдат продадени.

- НДК, БДЖ, "Български пощи", различни сгради и имоти, стадиони. Толкова молове се построиха. В тях има кина, магазини, заведения, а НДК се е превърнал в един битпазар. Да се направи проучване какво се търси в момента, няма начин да няма нещо, което може да се продаде. Това е спешната мярка, която ще донесе бързи пари.

Навремето ние така направихме – за една седмица продадохме за 140 млн. долара "Соди Девня" (сега "Солвей -  Соди"), взехме още 60 млн. заем от Световната банка за структурната реформа, 300 млн. имаше в бюджета и вързахме курса. Просто трябва да е ясно каква е целта – колко пари им трябват в момента, за да се разплатят на бизнеса, и избират какво да правят.

Трябва да се направи анализ по министерства, агенции и всички държавни структури какво има в тях, кой какво работи, защо го работи, на кого е нужно. Например колко посолства има Министерството на външните работи, колко администрация има в тях. Друг пример - колко области има България и колко трябва да бъдат според европейските критерии?

Може да звучи шокиращо, но съм на мнение, че 50% от държавната администрация може да се съкрати. Та ние сме една малка държава от 7 млн. души.

Това е пътят. Трябва обаче да имаш житейски опит, да си оставал в къщи без пари, за да можеш да реагираш адекватно и да намериш начин, когато ти трябват пари.

- Явно няма достатъчно воля за такива реформи, но не мога да кажа дали липсва само политическа. Просто в тази ситуация най-бързият вариант за намиране на пари, без да се утежнява държавата с допълнително задлъжняване, е продажбата - обявяваш и продаваш, за да можеш да вземеш глътка въздух. Дори 100 и повече мерки да се напишат, решение няма да има. Трябва да се използва ефективно имуществото.

Не бива да спират и реформите - административна, структурна, здравна. Хубаво е, че се обявяват за цялостна ревизия на държавното управление. Тогава да започнат и да дадат пример със себе си - парламентът е 240 души. На времето депутатите са били 120. Ако се намали броят им с необходимите законодателни промени и по съответния ред, ще има доверие, че управляващите започват реформите от тях.

Само се говори, че ще намаляват бордовете на държавните компании до трима души. Защо не сменят директорите на губещите предприятия? Ами Конституционният съд - защо трябва да е от 12 членове. Ако са пет или седем, няма да взимат добри решения ли? Излиза се пред хората и се казва - в криза сме, целият свят е в криза, скоро не се очертава да излезем от това положение и трябва да мислим перспективно.

Затова ще направим едно по-ефективно и икономично управление на държавата. Но дотогава ни трябват пари и затова вадим един пул от четири-пет "златни яйца", продаваме ги, взимаме няколко милиарда и спасяваме положението, но през това време започваме изпълнението на другите мерки и на реформите.

- По принцип съм против увеличение на данъци в такава ситуация. Не е сигурно дали повишението на ДДС ще запълни дупките. Но пък е сигурно, че ще ограничи вътрешното потребление. Отделно ще доведе и до допълнително изсивяване на някои сектори в икономиката. Определено за хлебопроизводителите например ще бъде трудно.

- Този дебат вече мина и не бива да се възстановява. Бордът трудно би могъл да се пробие. Положението не е толкова зле и трагично, колкото ескалира през последните четири-пет дни. Става въпрос за няколко милиарда. В момента ситуацията не е толкова зле, но ще продължи да се задълбочава, ако не се предприемат мерки.

- Може би няма достатъчно опит, може би не е популярно, не знам. Но когато е криза, не може да се прилагат популярни мерки, не може да се раздават пенсии и социални помощи. В момента не се изисква нито намаляване на заплати, нито пенсионерите да издържат държавата. Необходими са просто няколко бързи продажби и продължаване на реформите. И естествено трябва цялостна управленска програма с цели, с принципи и с носене на отговорност.

- Твърдя, че правителството, в което участвах, беше такова. Наистина, тогава МВФ и Световната банка ни помагаха, но сега има ЕС, европейски критерии, на които държавата може да се опре. Тогава "плашилото" беше фондът, той изискваше, а сега изискват ЕС и европейските норми на поведение. А и кризата ни заставя. В програмата на ГЕРБ пишеше, че ще приватизират активно. Какво стана?

- Всяка банка си знае себе си. Никой не може да каже в условията на глобална криза какво ще се случи. Мисля обаче, че в българската банкова система всичко е наред въпреки облаците покрай Гърция.

- Знае ли човек. Когато фалира "Леман брадърс", ръководството й даваше интервюта колко добре е банката. В същия момент дилърите обявиха, че банката е неплатежоспособна.