Фабиан Цулейг: След Гърция еврозоната ще е много по-взискателна към кандидатките
| Преди седмица лидерите на страните от еврозоната приеха безпрецедентно решение за помощ на Гърция, ако кризата там се влоши. За новия механизъм и ползата от него, за реакцията на ЕС и за по-дългосрочните предизвикателства, които отвори гръцката криза, разговаряме с Фабиан Цулейг. Той е старши икономист в Центъра за европейски политики, един от най-влиятелните мозъчни тръстове в Брюксел, който партнира на Европейската комисия в изготвянето на стратегията "Европа 2020". |
| - Еврозоната вероятно ще трябва да спасява Гърция - Не беше реалистично Европейския валутен фонд да се създаде бързо |
Преди седмица лидерите на ЕС приеха спасителен пакет за Гърция, но новината не намали високата цена, на която страната заема пари от пазарите. Това означава ли, че показаната европейска подкрепа не постигна целта си?
- Целта на Европейския съвет беше този механизъм да съществува, но не и да се използва. Лидерите на ЕС очакваха пазарите да се успокоят от обещанието за помощ на Гърция при нужда, да намалят лихвите и да спестят на еврозоната спасяването на Гърция.
Ситуацията обаче не се подобри в последната седмица и смятам, че Гърция най-вероятно ще трябва да прибегне до европейската помощ. Това зависи от гръцкото правителство - то ще трябва първоначално да се обърне към Международния валутен фонд и да каже, че има нужда от помощ, за да не фалира. Изглежда вероятно да се стигне дотам.
Тази криза често е дефинирана като психологическа, тъй като пазарите загубиха доверие в Гърция и в ангажимента на ЕС да й помогне. Защо дори относително твърдият ангажимент на еврозоната към Атина не смекчава проблема с доверието?
- Проблемът е решен донякъде. Отдавна е ясно, че Европа няма да позволи на Гърция да банкрутира. Сега има малко повече яснота за инструмента, с който ЕС може да предотврати това. Отчасти той все още е мъгляв, но това е нарочно, тъй като правителствата се опасяват от атаки от пазарни спекуланти. Но доверието се върна донякъде.
Проблемът не е само с доверието на пазарите към еврозоната. Гърция има фундаментални проблеми с икономическата си политика и публичните си финанси, които трябва да се решават по-дългосрочно. Не трябва да гледаме само на непосредствената криза и инструментите за решаването й, а да потърсим начин да избегнем риска и други страни в еврозоната да последват Гърция по наклонената плоскост.
Toва е част от решението на Европейския съвет миналата седмица - да се засили контролът върху публичните финанси и да се спазват по-стриктно правилата в еврозоната. Как ще се развие тази идея?
- Има два елемента. Първо, Европейската комисия ще предложи специфични препоръки на еврозоната, базирани на сегашната правна рамка в ЕС. Те вероятно ще бъдат приети бързо, разбира се, ако има политическа воля.
Отделно Европейският съвет създаде работна група с по-амбициозни задачи - да реформира правната рамка така, че критериите да се спазват безкомпромисно за в бъдеще. Това може да включва и промяна в Договора от Лисабон. Очаквам, че препоръките на работната група ще бъдат визионерски, но и спорни.
Казвате, че реформите в правилата на еврозоната ще са амбициозни, но спорни. Какво означават тези бъдещи промени за страните членки като България, които се стремят да въведат общата валута колкото се може по-бързо?
- Първо, тези промени няма да се случат веднага. Ако се стигне до промяна в Лисабонския договор, тя ще е труден политически процес, за който е нужно доста време и консенсус между страните членки. Така че в непосредствено бъдеще, да кажем, през тази година, правилата на еврозоната ще останат каквито са.
Тоест, когато една страна изпълни критериите за конвергенция, би било изключително трудно държавите в еврозоната да отхвърлят кандидатурата й за въвеждане на еврото. В момента всичко зависи от настоящите критерии, но не е изключено работната група, създадена миналата седмица, да започне да ги преработва.
Как проблемите на Гърция ще се отразят на разширяването на еврозоната?
- Мисля, че то ще зависи от индивидуалните постижения на всяка страна. Който изпълнява критериите устойчиво, ще бъде допуснат в еврозоната. Естония например няма да има проблем. Но това, което може да затрудни някои държави, е, че Еврокомисията, Европейската централна банка и страните в еврозоната ще са много по-взискателни към достоверността на националната статистика, ефективността на икономическото управление и борбата с корупцията в кандидатките за общата валута.
Тези изисквания не са част от маастрихтските критерии, но като цяло вече има очаквания, че една страна трябва да въведе цялостно ефективно икономическо управление, за да влезе в еврозоната. Тук някои страни могат да имат проблем.
Еврокомисията наскоро отново критикува България за бавната съдебна реформа и неуспехите за разрешаване на случаите на корупция на високо ниво. Tези проблеми могат ли да хвърлят сянка върху присъединяването на страната към еврозоната и преди това към ЕRM ІІ?
- Може, ако някой покаже недвусмислено, че тези проблеми ще се отразят на членството в еврозоната. Не е достатъчно само да се каже, че такива проблеми съществуват. Но ако се окаже, че националната ви статистика не е достоверна, защото системите не работят или защото данните се изопачават нарочно, както беше в Гърция, това със сигурност би било проблем за членство в еврозоната.
Ако се върнем към Гърция - от месеци ЕЦБ, Еврокомисията и някои страни членки смятаха, че намесата на МВФ трябва да се избягва с всички сили, защото би показала, че еврозоната е неспособна да решава проблемите си сама. Защо все пак решиха да включат фонда в решението за Гърция?
- Проблемът на еврозоната беше да балансира два въпроса - как да избегне фалит в някоя от членките си и как да избегне прецедент, при който страни, които не са управлявали разумно публичните си финанси, намират лесна подкрепа. МВФ винаги е бил една от възможностите да се решат и двата проблема, тъй като може да предотврати фалит и същевременно да наложи условия за реформа на проблема с публичните финанси.
Има доста страхове, че гръцката криза може да прелее в региона, където гръцките банки имат широко присъствие, или в други членки на еврозоната с висок дефицит. Кой от двата сценария е по-вероятен?
- Мисля, че е относително слабо вероятно да бъдат засегнати съседите на Гърция, които не са в еврозоната. Ако там има натиск от гръцката криза, МВФ може да предложи решение, както направи в Унгария и Румъния например.
Вътре в еврозоната, ако друга страна се окаже в ситуацията на Гърция, ще трябва да използва същия механизъм, създаден миналата седмица за Атина. А както казах, той още е мъгляв по много теми. Затова е трудно да се каже какво ще последва. Първо трябва да видим дали и как този механизъм ще помогне на Гърция, тогава ще знаем как ще се отрази нейната криза на стабилността на останалите в еврозоната.
Сделката миналата седмица значи ли, че идеята за създаване на Европейски валутен фонд (ЕВФ) вече не е актуална?
- Мисля, че поначало беше нереалистично ЕВФ да се създаде бързо. Това би изисквало трудни европейски решения, например кой ще го финансира, кой ще го управлява. Така че това не би бил отговор на настоящата криза. Може би за бъдещи кризи - да, но предполагам, че е слабо вероятно такава институция да бъде създадена, тъй като това ще изисква правни промени. Не мисля, че ЕВФ ще се случи.
Евросъюзът изглежда почти неспособен да се координира бързо, единно и адекватно по непосредствените си икономически и политически предизвикателства, например Гърция. Какъв сигнал изпраща това на международните му партньори и пазарите?
- Kризата много ясно показва, че е невъзможно страните членки сами да се справят с икономическата и финансовата криза. Липсата на растеж в ЕС също изисква съвместни действия. Друг въпрос е дали политиците са готови да признаят това.
В доста страни фокусът е почти изцяло върху вътрешната политика. Ако липсата на координирани отговори продължи, в дългосрочен план ще загубят европейските граждани.
ЕС е в противоречие с Америка по идеите за регулация на банките и финансовата система. Предвид, че съюзът изглежда затруднен да реши дори вътрешните си проблеми, това намалява ли влиянието му по глобалните решения за реформа на капитализма?
- Aбсолютно. Мисля, че ако европейците не могат да се разберат дори по едно предложение, това изпраща силен сигнал навън. Ако продължи практиката само определени страни членки да преговарят помежду си и да прокарват своите предложения като общи инициативи, САЩ бързо ще се ориентират, че няма нужда да слушат ЕС.
Вече се чуват гласове, че настоящата криза и различията между страните членки и ЕЦБ може да предизвикат краха на еврото. Според вас има ли такъв риск?
- Мисля, че настоящата криза показва, че по архитектурата на Европейския икономически и валутен съюз има недовършена работа - особено по икономическата част. Това трябва да се коригира, но не означава, че еврозоната ще се разпадне.
В дългосрочен план, ако не решим тези проблеми, няма да можем да се справяме с бъдещи кризи в еврозоната и да ги предотвратяваме. Това би било във вреда на еврозоната и на европейските граждани.
Но е важно да признаем, че настоящите проблеми съществуваха доста преди създаването на еврото - те не са предизвикани от валутата, а от често неразумната финансова политика в някои членки. Така че трябва да поправим националните икономически политики, а това е труден процес.
Недовършената работа пред ЕС обаче става все повече. Смятате ли, че съюзът има капацитет сериозно да се занимава с дългосрочни стратегии за изход от кризата и нов модел на растеж като "Европа 2020"?
- Mисля, че може, ако ЕС има политическа визия и адекватна работна рамка. Сега на дневен ред са предложенията за "Европа 2020", която е напредък спрямо досегашната Лисабонска стратегия. Важно е да почнем да осъзнаваме, че образованието е изключително важно, ако искаме икономически растеж в следващите години.
Как тази стратегия може да заинтригува новите страни членки, част от които още наваксват с развитието си спрямо по-старите?
- Фундаментален въпрос пред новите членки е как ще изглежда моделът им за растеж отсега нататък. Да, наложително е да се решат основни проблеми с инфраструктурата и това не трябва да се пренебрегва, но глобалната реалност не чака, тя се движи напред и конкуренцията от нови сили като Китай и Индия ще става все по-силна.
Затова европейските страни трябва да потърсят областите, в които имат конкурентно предимство, с което да играят в глобалната икономика. Трябва да забравим да се конкурираме по заплати с азиатските икономики - това няма как да стане, и да развиваме специализация, да подобрим човешкия капитал и икономическия си модел, за да можем активно да участваме в бъдещата световна икономика.
Преосмислянето на модела на растеж в една страна изисква много задълбочен анализ и реформи. Как могат да се постигнат те в момент, когато правителствата са притиснати от по-непосредствени предизвикателства като растяща безработица и недостиг на пари?
- "Европа 2020" дава повод на страните да погледнат задълбочено към образователната си система, стимулите си за иновация и зелена икономика.
Това са областите, в които Европа може да има конкурентно предимство. Друг проблем, който трябва да се реши, е пазарът на труда. Реформите са нужни не само защото ще ни направят по-конкуренти в бъдеще, а и защото без тях настоящата криза ще се проточи по-дълго.
Тези реформи обаче изискват сериозна инвестиция. Откъде да дойдат парите, трябва ли еврофондовете да се насочат изцяло към това?
- Да, иновациите, образованието, изграждането на интелектуален капитал изискват инвестиции. Инструменти като структурните фондове на ЕС трябва да подкрепят основно тези цели. Но еврофондовете не са универсално решение.
Да, те са важни за новите страни членки, но не са единственият фактор за постигане на целите им. Много неща зависят от външни фактори, които са извън възможностите на еврофондовете и дори извън контрола на правителствата.