- Целта е до края на седмицата окончателните документи да бъдат внесени в Министерския съвет, фондът да заработи реално до няколко седмици и до края на годината да започне финансирането на индивидуалните компании.

Холдинговият фонд се създава по оперативна програма "Конкурентоспособност" и ще е с капитал 199 млн. евро. Като начало той ще управлява три фонда за дялови инвестиции - venture capital, growth equity и mezzanin*.

Venture capital фонд e за най-малките стартиращи компании. Той ще е с капитал  30 млн. евро, от които 21 млн. идват от "Джереми", а останалите ще бъдат привлечени от външни инвеститори. Вторият фонд - growth equity, отново е предвиден за малки компании, но които вече са една стъпка по-напред в развитието си. Те вече имат история и им трябва собствен капитал, за да продължат растежа си.

Третият фонд - mezzanin, е смесен между дялово финансиране и заемен инструмент. Growth equity и mezzanin фондовете ще бъдат финансирани с по 30 млн. евро от "Джереми" , което е 50% от капитала им. Останалите 50% ще се търсят от външни инвеститори. Това може да са ЕБВР или други мултинационални банки, както и частни инвеститори.

Задължение на фонд мениджъра ще бъде да намери останалите средства за капитала на трите фонда. Управителят ще се избира от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), като един от критериите е дали има възможност да привлече, или вече е привлякъл допълнителни средства.

С новата схема на финансиране на холдинговия фонд, която беше одобрена и от експертите на ЕИФ, отпадна рискът помощта за компаниите да бъде класифицирана от ЕК като недопустима държавна помощ. Очаква се първи от трите фонда да заработи venture capital.

Той ще може да инвестира до 1.5 млн. евро в компания годишно. Имаме договореност с ЕИФ, ако стане ясно, че има достатъчно добри фонд мениджъри и компании, в които може да се инвестира, през 2011 г. да обявим още един или два фонда според това кой сегмент има такава нужда.

- Има доста широк спектър от индустрии, които имат нужда от дялово финансиране. Освен високи технологични и ИТ компании очаквам интерес и от фирми от преработвателната и други индустрии. Структурата на икономиката е такава, че имаме няколко десетки големи фирми и хиляди нови малки компании.

В същото време малко са фирмите в средния сегмент. Идеята на този тип финансиране е да помогне на малките компании да направят следващата стъпка и да станат средни. Трите вида фондове, за които споменах, ще търсят бизнеси, които ще могат да обслужват както българския пазар, така и регионалните. В глобален мащаб ще се оглеждаме за ИТ и аутсорсинг компании.

С останалите пари от "Джереми" - още около 120 млн. евро, се предвижда да бъдат финансирани гаранционен фонд и кредитни линии за микрокредитиране чрез банките.

- До дни предстои да стартира схемата за малки и средни предприятия, а до две-три седмици ще бъде пусната и тази за големите фирми. Можехме да ги пуснем и през октомври м. г. и сега да имаме същите проблеми, каквито с подписаните в миналото 700 договора.

Вместо това сменихме подхода и сега пускаме целия пакет документи, а не на парче, както в миналото. В момента, в който стартира схемата, се публикуват и насоките за кандидатстване, така че още при подготовката на проектни предложения да е абсолютно ясно коя компания за какво може да кандидатства.

Закъснението на насоките за кандидатстване, понякога с месеци след като е започнала схемата, беше една от основните причини за забавянето досега и една от най-сериозните забележки на бизнеса към администрацията.

- Със създаването си БЕХ е трябвало да изпълни определени задачи, за да се подобри енергийната индустрия. Това не се е случило. Сега трябва да се види кой е най-подходящият начин да се преструктурира държавното участие в енергетиката. Има две идеи.

Едната е активите на компаниите, които влизаха в БЕХ, да минат обратно към министерството на икономиката. Така няма да има посредник между компаниите и министерството като принципал. Другата възможност е да се направят две отделни компании - едната около газовите дружества, а другата около електрическите.

- Договорите в министерството са стотици, да не кажа, хиляди и един голям обем от документацията вече е прегледана, но обемът е огромен. Проверяваме и ще продължим да проверяваме. Мисля, че това, за което говореше премиерът, е случаят със застраховките на енергийните дружества в компанията "Енергия".

Едно е да проверяваш договори, а съвсем друго е да знаеш, че старият договор приключва и изведнъж да изскочи нов, сключен 9 - 10 месеца преди това. Изненада е, че такова решение е било взето преди толкова време, без тогава да има необходимост. Още повече буди недоумение, когато се случва непосредствено преди смяната на правителството.

- По-големите неща, които сме прегледали, вече са ясни и голяма част са вече оповестени.

От няколко седмици например се опитваме да договорим по-добра цена за довършването на хидровъзела "Цанков камък". Конкретни числа не бих искал да коментирам, преди да са приключили дискусиите с консорциума.

- Капиталът на компанията беше намален от 100 на 30 млн. лв. Основният й актив са трите съществуващи зони - Видин, Русе и Свиленград, както и няколко терена. Не е изключено тези, които преценим, че не трябва да се развиват от държавата, да бъдат продадени.

С наличния капитал от 30 млн. лв. се фокусираме основно върху две зони. Едната е около София, където работим в партньорство с китайското правителство. Подготвяме оферта към бизнеси, които се интересуват да аутсорстват част от производството си в България. Китайската страна ще предложи най-подходящите наематели или купувачи на тази зона край София.

Другият обект е индустриалната зона до Бургас, чиято инфраструктура се изграждаше със средства по програма ФАР. Тя е в доста напреднал етап. В момента водим преговори с общината как може да участваме като партньор. Разбира се, проучваме и другите общини.

- Вече започна процесът на апортиране на миноритарните дялове в "Държавната консолидационна компания" (ДКК). Тя е регистрирана на база на съществуващото дружество - "Национален център за климатични промени".

Освен миноритарни в нея ще апортираме и мажоритарни дялове, като например държавната компания "Монтажи". В списъка са 55 компании, които ще се продават като активи на ДКК. Продажбите ще се правят от Агенцията за приватизация през борсата. Ще се случва поетапно, на няколко вълни. Няма да чакаме всичко да бъде апортирано и едва тогава да започнат продажбите.

Реално очаквам първите пулове да се случат до 3 - 4 седмици. Едни от първите апортирани активи в ДКК ще бъдат държавните дялове в ЕРП. В момента се оформя чисто технически документацията. Водят се и дискусии частните акционери да изкупят 33-процентния дял на държавата.

- Прави се преглед на компаниите в забранителния списък - около десетина, на които принципал е министерството на икономиката. Дали сме препоръка три - четири от тях да отпаднат от списъка. Когато има официално решение, ще съобщим имената им.