- Всички промени и движения на пазара са част от сигнали за несигурност, които получават инвеститорите. Необходима е яснота и прозрачност в енергийната ви система, защото всичко, което се случва, пречи на бизнеса.

Липсва перспектива, както и предсказуемост за бъдещото възстановяване на инвестициите. Всички бизнес планове трябва да имат визия. На практика, макар и GE Energy да не е инвеститор, а доставчик на технологии, получаваме сигнали от клиентите си в страната, които ни показват, че е важно да се създаде рамка за развитие.

- Нуждите на целия регион от енергийни инвестиции са огромни. От тази гледна точка българският пазар е подобен на румънския и молдовския. Трябва да бъдат инвестирани много средства за модернизация на производството, повишаване на ефективността на енергетиката, развитие на възобновяемите източници.

Разбира се, основната разлика е в размера на инвестиция, който зависи от големината на страните. Румъния предлага по-голям кръг от проекти и повече инвестиционни перспективи. За момента средата там е по-добра за инвестиране, тъй като в страната отдавна са успели да създадат прозорец на предвидимост, както и да развиват своите технологии, особено в областта на ВЕИ. Това е и основната разлика между България и Румъния.

И в Румъния има сектори, в които има непредсказуемост, което ще забави инвестициите за определен период, но те са свързани с преструктуриране на производството. Проблемът с прозрачността може да бъде решен и на българския пазар, в случай че правителството има волята да създаде ясна рамка за развитие на сектора. Трябва да бъдат разработени точни срокове, тарифи и процедури за енергийния пазар.

В момента разбрах, че има воля от страна на властта това да бъде променено. Румъния е по-напреднала по отношение на рамката за ВЕИ, създадена е стратегия за развитие на сектора през следващите 14 години. Подготвили са рамка, на базата на която да участваме на пазара за зелени сертификати, така че процедурите да са прозрачни и да осигурят равностойност на всички заинтересувани лица. Надяваме се това да повиши заинтересуваността на инвеститорите.

- Оценката на възобновяемите енергийни източници се прави основно от Европейската енергийна асоциация. Тя предоставя необходимите статистически данни за развитие на региона. Определено вятърът е с голям потенциал като енергоизточник в България, основно в районите на Черно море и западната част на страната.

Възможности има и за енергията, произведена от водни централи, която е и една от най-застъпените в страната. В същото време обаче хидроенергиеният потенциал е спорен от гледна точка на ефективността. За подобни проекти са необходими много инвестиции. Друг ресурс са биогазът и биомасата, които могат успешно да се използват. Освен това страната може да използва газ, произведен от заводите за отпадъци, което ще подобри и тяхното управление.

Друг вариант е така нареченият канален газ, който се получава от водни отпадъци. Така отделените отпадъци от водата могат да се използват като източник на енергия, което е и в съответствие с изискванията на Европейския съюз за пречистване на водите. Има и други възможности, които не са били изследвани в България.

Компанията ни предоставя необходимите технологии за това, но за да бъдат приложими, трябва да има ясна стратегия за енергетиката. Досега дори не е дискутирано дали да бъдат включени алтернативните източници на гориво и как те да бъдат развивани. Всеки мисли, че енергията от вятъра е единствената възможност за него, но това не е така, просто този източник в момента е модерен.

Политиките на Европейския съюз в областта на възобновяемите енергийни източници ще стимулират развитието на България. От тази гледна точна могат да бъдат определени три основни цели - повишаване на ефективността, развиване на възобновяемите източници и намаляване на емисиите въглероден диоксид. Убедена съм, че ако България вземе мерки по тези направления, проектите сами ще дойдат.

- Чух за тази промяна и мога да кажа, че това може също да е част от несигурността на средата в страната. Използването на земята трябва да се ръководи от визията, която държавата има за своето бъдещо развитие, и да е съобразено с нея. Необходимо е да има не само енергийна стратегия, но и икономическа и селскостопанска.

Всяка страна решава сама какви култури да развива на територията си. В случай че това са растения, за които са необходими големи територии и специфични условия, е нормално да има подобни забрани. Но има много земеделски насаждения, на които изграждането на ВЕИ не може да им попречи.

Изграждането на вятърни ферми на големи полета не е задължително пречка за нормалния растеж на посевите. Комбинираното използване на двете възможности дори може да бъде по-икономично, но е важно да отбележим, че това е вече част от стратегията на всяка страна и нейните цели.

- Първо, всичко зависи от размера на проекта. Обикновено максимумът в такива инвестиции е в диапазона до 10 млн. долара или дори по-малко. При нормалното развитие на проекта са необходими година - година и половина, за да бъдат получени необходимите разрешителни, и около две години за строителство. Така че в най-оптимистичния вариант подобен проект отнема до 3-4 години.

- Този проблем е по-скоро технически и не може да бъде възприеман като основен. Решение съществува, много по-важно е страната да има ясни цели и посока, финансирането след това само ще дойде. Необходима е прозрачност и промяна на законодателството.

В крайна сметка подобряването на мрежата ще бъде компенсирано с цената на тока, който тече по нея. Важно е обаче инвеститорите да знаят категорично, че ако инвестират днес, след 10 години ще има точно определена цена и тя няма да се променя. Ако имате тази база, всички останали трудности ще бъдат решени от само себе си.

- Зависи от големината на компанията и размера на нейния проект. Всяка конкретна ситуация е различна. Много от инвестициите първоначално имат една стойност, но с възможност после стойността им да нарасне двойно. При България и Румъния например обикновено проектите се оскъпяват с до 20% заради забавяния или непълни първоначални проучвания. Освен това цената на вятърните проекти в Румъния е по-скъпа, отколкото в България, заради сеизмичните особености на региона.

- Определено имаме интерес и към двата проекта. Вярваме, че осъществяването им ще предостави златни възможности за страните, през които минават. Конкретно за България диференцирането на различни източници на гориво е добра стратегия, като това е шанс и за останалите страни в региона.

- Не разполагам с резултатите на компанията само за региона. Имаме един отчет и той е консолидиран.

За GE Energy мога да ви кажа това: "GE Energy инфраструктура" спечели 8.7 млрд. долара в световен мащаб в приходите през първото тримесечие на 2010 г., което е с 5% намаление за същия период през 2009 г.

Ние продължаваме да увеличаваме ангажимента си към глобалното бъдеще на чистата енергия, обявявайки нови инвестиции както във вятърния, така и в соларния сектор.

GE Energy наскоро обяви плановете си да инвестира €340 милиона за производство на вятърни турбини, инженеринг и обслужващи обекти в четири европейски страни. В основата на европейските планове за разширяване на GE е развитието на следващото поколение вятърна турбина, на 4-мегаватови машини, предназначени специално за крайбрежно разполагане.

Справяме се с трудните предизвикателства на новите технологии, които се изправят пред глобалния нефтен и газов отрасъл. През следващите три години компанията планира да похарчи над 500 милиона долара за разработване на нови, иновативни решения, които да помогнат на потребителите и да отговорят на тези предизвикателства, включително добив на петрол в отдалечени, комплексни язовири. Вятърът, петролът и газовият сектор продължават да показват най-голям потенциал за растеж.