- Чувам напоследък много изказвания как агенцията е някаква ненужна институция и трябва да се закрие. Определено не стоим без работа. Аз съм тук отскоро и едното от нещата, с които искам да започна своята работа, е да направя една голяма среща с всички наши инвеститори.

Още през следващия месец ще съберем представители на вложителите, с които сме работили и които имат желание да дойдат. Ще поканим представители на няколко министерства – икономиката, регионалното развитие и екологията, които най-често имат отношение към големите инвестиционни проекти в България.

Целта ще бъде да разберем какви са проблемите, с които инвеститорите са се сблъскали напоследък, да помислим какво може да се направи, от една страна, от агенцията и, от друга - въобще от всички институции.

- Сертификатът носи няколко вида ползи. Едната е да се купи частна държавна или общинска земя без търг, тоест да се купи по-бързо. Второ – право на съкратени административни срокове. Времето за получаване на различни разрешителни или решения се съкращава с една трета.

Третата мярка е правото на кандидатстване за подпомагане от държавата. Затова е създаден специален фонд към Министерския съвет, който е разделен на две – за инфраструктурни субсидии и за субсидии при обучаване на персонал. Инфраструктурните субсидии са само за инвеститорите клас А, а тези за обучение важат и за клас Б.

- Съкращаването на сроковете е по закон. Това естествено не означава, че може да се промени самото решение. Сертификатът сам по себе си не дава одобрението на съответната инстанция. Твърде отскоро съм в агенцията и не мога да коментирам дали съкращаването на административната тежест работи в 100% от случаите.

Чувал съм от разговори с инвеститори, че на някои много им помага, а на други не. Това ще е една от темите, която ще се дискутира на бъдещата среща. Няма да издам кой знае каква тайна, ако кажа, че малките и големите инвеститори често имат проблеми с бюрокрацията, с дълги срокове и т.н.

- Стратегията на министерството на икономиката е да се насочим повече към високите технологии и инвестициите, свързани с тях. След като инвеститорът дойде при нас, първата стъпка е да ни запознае с конкретния проект и да разберем на какъв етап е.

След това от наша страна се назначава група, която да работи със съответната фирма по получаване на документите и да проведе работни срещи с компанията. Принципно процесът е бърз и отнема около месец. В случай че възникнат въпроси, може да поискаме допълнителни документи. Например, ако инвеститорът иска предприятието му да бъде построено върху 10 дка, а са необходими 50 според експертите ни, ще има нужда от допълнителни уточнения.

След като бъде постигнато съгласие между нас и инвеститорите, издаваме становището си и го изпращаме към икономическото министерство, където имат две седмици срок да го одобрят или отхвърлят. В 95% от случаите имаме единомислие с ведомството.

- Това е нещо, което се е правило в агенцията допреди няколко години, след това е отпаднало като задължение. През последните година или две действително не се е помагало активно за намирането на терени, при все че има такива случаи.

Говорил съм с някои от големите фирми, които се занимават с привличане на инвеститори в България и с операции с недвижимости. Имаме идея агенцията да работи по-тясно с тях, така че като дойде клиент, не само да го препращаме към съответната фирма, а по-скоро да поддържаме регистър на потенциални места за инвестиции, който да предлагаме. Няма как да изземем функциите на правни консултанти, консултанти по недвижимости, финансови консултанти и други.

Първо, нямаме физически ресурс за това и, второ, бюджетът ни е много ограничен. Не мисля, че може да се конкурираме с частните фирми в тази сфера. Ролята на агенцията е да можем да работим с възможно най-голям кръг от консултантски фирми и да предоставяме начална информация на инвеститорите, за да могат те да вземат някакви решения и оттам нататък да може да им помагаме за работата.

- Ако някой знае, че иска да работи директно с някоя община, ние го насочваме към нея. Ще отидем с него в общината, ще участваме в срещите с местната власт. Ако някой дойде и ни помоли да му препоръчаме пет фирми за недвижимости в България, ще го направим, това не е проблем.

Моето лично впечатление е, че повечето инвеститори, които идват при нас, вече работят с определени консултанти. В която и държава да се отиде, един инвеститор обикновено не познава местните закони, пазара на труда и на земята, така че възниква нуждата от консултант.

- Не мога да коментирам нищо в случая, защото не съм бил там. Ако някой действително му го е казал, това е проблем на агенцията, ще се постарая такива неща да не се случват повече. От друга страна, е вярно, че поне се опитваме активно да съдействаме. Опитваме доста варианти, с които да помогнем на инвеститорите, и смятам, че това е по-често срещаният случай.

- Да, без да искам да омаловажавам случката. В интервюто на г-н Хайрабедян ми направи впечатление, че той се притеснява и от това, че повечето индустриални зони са частни. Наистина е така, но това не пречи там да се развива успешен бизнес.

Пример за това са двете зони около Пловдив – Марица и Раковски. В едната работят фирми като АББ, "Кауфлант", "Либхер" и други. Така че дали една зона е държавна или частна не мисля, че създава пречка.

- Конкретно в случая с Хайрабедян това, което направихме, е да организираме две срещи в ДКЕВР (бел. ред. - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране). На втората присъства и управителят на ЧЕЗ. В резултат беше постигнато споразумение между двете компании и получихме благодарствено писмо от "Пайплайф".

Съгласен съм с инвеститора, че правомощията на агенцията са много ограничени. Все пак не може и да се намесваме във взаимоотношенията между две частни компании като ЧЕЗ и "Пайплайф". Няма как да наредим на някой да направи нещо. Имаме имидж пред съответните институции, така че може да осъществим контакт между страните, оттам нататък решенията, които се вземат, не са от нашата компетенция.

- Аз лично бих се радвал агенцията да получи повече правомощия, за да може по-бързо и добре да работи с инвеститорите. Най-малкото, което можем да направим, е да се опитаме да видим какви възможности съществуват за бърза и прозрачна комуникация между инвеститорите и съответните държавни органи.

- Това е интересен въпрос и се надявам да разбера мащаба на проблема. От една страна, разделението между местната и държавната власт съществува по закон. Всяка община има право да определя таксите, които взима. Искам да се обърна към големите фирми в България с призив да споделят дали са имали проблеми с местната власт. Когато имаме по-пълна картина, ще може да реагираме.

- Проблемът е, че бюджетът за отпускане на субсидии на инвеститорите е относително ограничен. От 2002 г. до 2009 г. са били отпуснати около 56 млн. лв. за инфраструктура и обучение. Това прави средно по 7 млн. лв. на година.

От една страна, не са малко пари, но, от друга - всичко зависи от това колко проекта кандидатстват. Понякога не стигат за една година, така че се отлага във времето предоставянето им. Няма как да се съобразяваме с инвеститорите, защото бюджетът е фиксиран. Това решение е далеч от идеалното, но има фискални ограничения, с които трябва да се съобразяваме.

- Помощ няма да се отпуска на всички инвеститори, а само на определените като стратегически, които работят в сферата на високите технологии и науката. Това, което сме планирали, е тази помощ да се отпуска на третата година от навлизането на компанията тук или на завършен определен етап.

- Става въпрос за безвъзмездна помощ. Ще контролираме проектите до края. Необходимо е парите да бъдат вложени в България, от една страна, от друга - да бъдат разкрити определен брой работни места, които да се поддържат определен брой години.

Досега контролът върху инвеститорите също се извършваше от БАИ, но нямаме достатъчно ресурс. Разчитаме да получаваме финансовите отчети и по тях да направим необходимите действия. Може би ще бъде добре, ако функциите по следенето се прехвърлят на някой определен орган.

- Истината е, че в момента България е много добре позиционирана за инвестиции в сферата на информационните и комуникационните технологии според последните изследвания на независими консултанти.

Държавите, с които се конкурираме в тази сфера, са от Югоизточна Азия, Египет и други. Основният ни проблем е, че нито една от тези държави няма ограничение за държавната помощ, която може да отпусне. Големите компании обикновено избират между няколко, търсят най-изгодното предложение. Когато една държава може да им предложи вече изграден офис, в който да се нанесат, или помощ за открити работни места или друга безвъзмездна помощ в началото, ясно е, че ще предпочетат нея.

Искаме в рамките на разрешеното от Европейския съюз да подпомагаме бизнеса. На територията на България максимално разрешената помощ е 50% от инвестиционния проект. Досега даваме около 10 на сто от конкретния проект.

- България се нуждае от маркетингова кампания. Има две теории - според едната страната трябва да стане по-познаваема. Според другата първо трябва да създадем добри условия и после да се рекламираме. Естествено трябва да работим в двете посоки.

Инвестиционният климат трябва да се подобри, да се намали корупцията, но не можем да чакаме, докато в България всичко стане перфектно. Сега е добър момент за привличане на инвестиции. Трудностите, които се срещат, тук не са непреодолими за бизнеса, има ги навсякъде по света, така че за мен е важно държавата да бъде популяризирана като инвестиционна дестинация.