Пламен Орешарски: Страхувам се, че вдигането на данъци стои на дневния ред
| Миналата седмица в парламентарните комисии започнаха дебатите по актуализацията на бюджет 2010 - първата промяна на основния закон за държавата в течение на самата година след хиперинфлацията от 1996-1997 г. насам. За новите бюджетни параметри и защо се стигна дотук разговаряме с депутата от БСП Пламен Орешарски, който бе финансов министър в правителството на тройната коалиция. |
Г-н Орешарски, можеше ли да не се стигне до тази актуализация на бюджета с такъв сериозен дефицит?
- Трудно ми е да коментирам, когато вече не отговарям за приходите и разходите на държавата, но на мен ми се струва, че бяха изпуснати много възможности още в края на миналата година. Беше затормозен допълнително стопанският и инвестиционен климат, ненужно бяха внесени сътресения в приходните администрации, и то в период, когато те трябваше да бъдат донатоварени за още по-внимателно наблюдение на данъкоплатците с оглед на кризата и по-ниската ликвидност в стопанската сфера. Това са фактори, които влияят върху спадащите приходи на фона на обективните трудности, произтичащи от външните шокове.
Какво имате предвид - реформите в НАП и Агенция "Митници" и забавените плащания към частния сектор по изпълнени договори ли?
- Това визирах - както неразплащането на извършени работи от частния сектор по инфраструктурни проекти, реформите в кавички в НАП и митниците, а също и изключително противоречивите сигнали, които централните власти подаваха към бизнеса по отношение на основни регулатори. Така се внася несигурност в стопанската среда.
Според вас можеше ли резултатите за брутния вътрешен продукт за първото тримесечие да са по-добри, ако тези действия, които окачествявате като грешки, не бяха направени?
- Безспорно тези фактори повлияха допълнително за свиването на стопанската активност.
Как мислите, има ли промяна в структурата на икономиката, която да загатва за нуждата от нова структура и на бюджетните приходи? Инвестициите и крайното потребление са ниски, а точно те движат постъпленията от ДДС, който е основен приходоизточник. Това временно явление ли е, или се изправяме срещу нова реалност?
- Това го има, но то е част от проблема. Другият по-сериозен проблем е сривът на преките чуждестранни инвестиции, който ще изправи пред предизвикателство икономика в средносрочен план. Спадането на ПЧИ е функция отново на два фактора. Пряк ефект от глобалната несигурност е спадът на ПЧИ във всички нови страни членки.
У нас обаче този спад е най-отчетлив, което говори и за локални причини. Вижте отзивите в чуждата преса за отношението към чуждите компании у нас и за противоречивите реакции на властите в икономическата сфера и ще си обясните загубата на доверие в инвестиционния климат.
Като казвате негативи за икономиката от спад на преките чуждестранни инвестиции, имате ли предвид само състоянието на реалната икономика, или може би загатвате за затруднено рефинансиране по външния частен дълг и финансовата система като цяло?
- Гледайте в по-широкия аспект на проблема, включително и достъпа до външното рефинансиране. В този аспект вероятно в следващите няколко години ще наблюдаваме по-трудни условия пред българския бизнес да се рефинансира както от външните, така и от местните финансови пазари.
Може ли да обобщим мащаба на тези трудности в някакъв показател - фалити, безработица?
- Трябва да се направят много по-детайлни анализи, за да се прогнозира количествено, но във всички случаи последиците ще са неблагоприятни за стопанската активност и възстановяването на икономиката.
Ще се наложи ли вдигане на ДДС или друг данък в следващите години?
- Страхувам се, че тази мярка стои на дневния ред. Стои и другия сценарий - по-нататъшно свиване на публичния сектор. Една от двете мерки в по-отчетлив размер или по-меки комбинации между тях.
Колко време според вас е нужно, за да се прокарат структурните реформи, обещани от управляващите, и се стигне до ефективно намаляване на държавните разходи, а не до повсеместно рязане с определен процент?
- Този въпрос е изцяло в компетенциите на властите. Структурните реформи, които бяха анонсирани от тях и впоследствие спрени, би следвало да се развият с по-голяма последователност и системност.
Доколко е вероятно идването на Международния валутен фонд?
- Аз ще припомня, че първата половина на миналата година в страната бе воден този дебат дали да поканим фонда или не. Тогава нямахме нужда. Просто трябваше да продължим водената до средата на миналата година икономическа и финансова политика, която гарантираше по-мекото проявление на кризата у нас. Към днешна дата аз продължавам да вярвам, че идването на фонда означава абсолютен провал на икономическата и фискална политика, но вече не съм убеден, че ще се справим без Европейската комисия и МВФ. Иска ми се да успеем.
Трябва ли влизането в ERM2 да е водещ приоритет на икономическата и фискална политика или в момента има по-належащи задачи?
- ERM2 е цел на икономическата политика от 1997 г. и трябва да продължи да бъде цел. В никакъв случай обаче не трябва да се абсолютизира, а трябва да се преследва в рамките на реалностите.
Една здрава икономика по-лесно ли може да влезе във валутния механизъм, отколкото икономика в рецесия, но с балансиран бюджет?
- При всички случаи фискалната дисциплина е важна за влизането в ERM2, но не само тя. Въпросът няма еднозначен отговор. Трябва да се преследват и добри финансови показатели, и устойчивост на икономиката
Емитирането на облигации с цел справянето с бюджетния дефицит как ви изглежда като стъпка от страна на управляващите?
- Емитирането на облигации не е средство за справяне с дефицита, а признание, че не можем да го финансираме по друг начин. По-добре е да няма дефицит. Трябва да свикнем, така както живяхме в последните 12 години, че дефицитите решават проблемите на днешния ден и отварят много по-големи проблеми на утрешния ден.
Това сега много добре го виждаме в други страни, които в миналото са финансирали дефицитите си с дългове, а днес не могат да си обслужват дълговете. Впрочем в случая дори не е нужно да се учим от практиката на други страни. Достатъчно е да се върнем малко по-назад в нашата история и да си спомним края на 80-те години и началото на 90-те.
Страната беше потънала в дългове, които не можеше да рефинансира и имаше много неблагоприятни последици от мораториума на външния ни дълг от 1990 г. и блокирания ни достъп до външни ресурси дълъг период след това. Повярвайте ми, аз съм участник в предоговарянето на част от тези дългове и не искам моята страна отново да изпада в трудни ситуации...
Вече се появиха прогнози, че България ще трябва да емитира дълг, за да може да изплати падежите по глобалните облигации през 2013 и 2015 г. Ако правителството сега емитира облигации заради дефицита, това ще затрудни ли евентуалните нови емисии?
- В определена степен - да. Вярно е, че България има ниско равнище на публичния дълг. Ние сме на трето място в Европа по съотношението правителствен дълг към брутен вътрешен продукт. Това е възможност да се емитира нов правителствен дълг, но емисиите на дълг не са достойнство. Освен това днес пазарите са доста по-чувствителни и не така отворени към нови емисии
Как бихте отговорил на обвиненията, че с договорите, подписани от правителството, в което бяхте министър, са предопределени капиталовите разходи на държавата за години напред?
- Не бих отговарял на такъв въпрос. Всяко правителство заварва стари договори, сключва нови, така че не го разбирам този въпрос.
Възможно ли е наистина в последния момент да се е разбрало за двойно по-големия дефицит за 2009 година? Той бе 0.8% от БВП на касова основа и оценен на 1.9% на начислена основа в конвергентната програма, но през април бе преизчислен до 3.7% в официалната кореспонденция с Европейската комисия?
- Ще ви дам само един пример. Когато през есента на 2009 г. правителството изтегли допълнителни средства от Ръководство "Въздушно движение" и други държавни дружества, то още тогава би трябвало да знае, че това е касов приход, но не е приход на начислена основа. Ако не е знаело това – тогава проблемът има друго измерение.
Извинете, но може би никога не съм чувал вашата версия за скритите по чекмеджета договори?
- Не ги зная, трябва да ги видя кои са тези договори? Не вярвам да има такива. В по-общ план вече е очевидно как вътрешният РR започва да ни пречи навън и изявленията на комисаря Оли Рен красноречиво го доказват.
Имате ли версия на какво се дължат проблемите между МВР и Агенция "Митници", доколкото вие отговаряхте по някакъв начин за дейността на митниците?
- Разбира се, мога да дам мнение като страничен наблюдател, което едва ли е най-достоверното. Но от това, което се вижда отвън, не е работа на вътрешното министерство да коментира публично дейността на отделни звена в Министерството на финансите.