Питър Тилс: Моментът е подходящ България да пласира външен дълг

Питър Тилс работи повече от 30 години в Дойче банк (Deutsche Bank). В началото на 90-те е участвал в преструктурирането на външния дълг на България след мораториума и вече 18 години е свързан със страната. Под ръководството на Тилс банката открива клон у нас през 2006 г. Разговаряме за макроикономическата обстановка на България и Европа и възможностите за растеж на фона на високата задлъжнялост и големите бюджетни дефицити на повечето европейски страни. |
- Важно е да има последователност в политиката към чуждите инвеститори - За да кредитират, банките искат ясни числа в балансите, на които да вярват - Спестяванията ще имат все по-голям ефект върху икономическия растеж |
Как оценявате макроикономическата ситуация в България?
- Следим отблизо какво се случва в страната през последните месеци. Данните показват, че в момента България има едни от най-добрите макроикономически показатели спрямо други европейски страни, например ниското съотношение на публичен дълг към БВП - около 15%.
Това й дава възможност много лесно да излезе на международните пазари, още повече че и бюджетният й дефицит е малък на фона на наблюдаваното в ЕС - едва 3.9%. За мен това са предпоставки за едно добро икономическо развитие в следващите няколко години.
Правителството има достатъчно възможности да маневрира, но страната трябва да поддържа постоянен приток на чуждестранни инвестиции. Това е една от широко дискутираните теми в последните месеци, но според мен е важно да отбележим, че чуждите инвестиции в банковия и в корпоративния сектор допринесоха за навлизането на нови технологии, нови продукти, по-добро образование и др. Така че в крайна сметка направените чуждестранни инвестиции са ключов актив за страната.
Германските инвеститорите винаги са се чувствали уютно в България. За тях е важно обаче да има последователност в политиката на правителството към тях и към чуждестранните инвеститори като цяло. Аз вярвам, че макар да имахте много различни правителства, тази последователност е постигната. Затова съм уверен в дългосрочния германски интерес към страната. А докато международната ситуация кара инвеститорите да търсят все по-голяма оптимизация на разходите си, страната има голям потенциал да привлече още от тях.
В България има още много инвестиционни възможности в сферата на енергетиката и инфраструктурата. Има и значителен потенциал за ръст чрез усвояване на средствата от европейските фондове. Така че България има сериозен потенциал за развитие и именно заради това Дойче банк има положителни очаквания за икономическата ситуация в страната. Прогнозата ни за растеж през следващата година е 2.6%.
Започнахте с публичния дълг на България. Страната смята да финансира бюджетния си дефицит тази година главно чрез фискалния резерв. Смятате ли, че сега е моментът тя да помисли и за емисия външен дълг? Какъв ефект може да има това върху възможностите й да посрещне падежа на еврооблигациите си през 2013 г.?
- България има голям фискален резерв и има резон да се ползва част от него, за да се покрие бюджетният дефицит. От друга страна, обаче като частен инвеститор бих разгледал възможно най-много опции за решаването на проблема, за да не се налага на по-късен етап да се реагира на непредвидени обстоятелства.
Затова смятам, че моментът е много подходящ за България да излезе на капиталовите пазари. Да, те се промениха съществено през последните няколко седмици и затова трябва да се прецизира внимателно къде, как и какво ще пласира България, за да получи най-добрата комбинация от лихва и срок. Изисква доста подготовка, но към момента страната е достатъчно стабилна, за да излезе на пазарите, и аз вярвам, че ще има търсене на книжата й, и то при сравнително ниска рискова премия.
Колкото до очаквания падеж на еврооблигации през 2013 г., мога да отбележа само, че пазарите са твърде волатилни, за да прогнозираме. Видяхте какво се случи последните месеци, колко високи станаха рисковите премии за повечето страни в региона, които пласираха дълг. Затова е трудно да се прогнозира три години напред. Ние сме в постоянен диалог с финансовото министерство за състоянието на пазарите и смятам, че през следващите шест месеца ще има подходящи възможности страната да пласира емисия облигации.
Казахте, че сте оптимист за икономичския ръст на България през следващите години. Къде виждате следващите двигатели на растежа?
- В момента България показва добри експортни показатели. Виждаме, че делът на експорта от БВП се увеличава, което е ясен сигнал, че българската конкурентоспособност на международните пазари е добра. Търговските отношения със западноевропейските пазари са много добри - близо 70% от износа ви е за развитите топ 15 европейски страни, затова виждам възможност да спечелите от тяхното възстановяване.
Германия например очаква 2% ръст през тази година. Последните месеци се вижда подем, за което помогна и поевтиняването на еврото, както и повечето поръчки в машиностроителния сектор, автомобилната и авиоиндустрията. Затова сме и малко по-оптимистични. Съответно добрите позиции на България на тези пазари ще й дадат допълнителен тласък напред.
Освен това продължавате да имате стабилни експортни отношения със страни като Турция и други извън ЕС, които също ще са източник на икономически растеж за вас. Затова смятам, че България има добри шансове да генерира силен растеж през идните години. А щом експортът се стабилизира, ще има и подем във вътрешното потребление, защото той създава повече работни места, съответно повече работа и възможности за населението.
А какво ви кара да сте оптимист за големите икономики в ЕС? Откъде ще дойде растежът за тях, след като повечето имат да се справят със сериозна задлъжнялост и бюджетни дефицити?
- Да, в момента темата в цяла Европа е свиването на бюджетните дефицити. Тя е изключително чувствителна, още повече ако икономическият растеж е слаб и въпреки това правителствата трябва да ограничат разходите си. Обаче Германия например се държи изключително конкурентно на международните пазари.
Износът й помага и затова не съм твърде песимистичен за Германия. Други страни обаче ще трябват да разрешат бюджетните си проблеми с по-драстични решения. Въпреки това смятам, че има възможности за достатъчно маневри. Освен това ЕС се ангажира да помага на конкретни страни с дългови проблеми, което на практика дава време на задлъжнелите държави да преструктурират икономиките си и да ребалансират бюджетите си.
Развиващите се пазари ли ще бъдат спасителният пояс за Европа, докато тя "подрежда дома си"?
- Развиващите се пазари са също чувствителна тема, но икономики като Китай например с над 1 млрд. население и Индия имат огромни възможности. Те почти не усетиха кризата за разлика от западния свят. Така че продължаващото добро развитие там ще помогне и на нас. Освен това и ситуацията в САЩ започва да се подобрява осезаемо.
Има ясни сигнали, че американската икономика се възстановява в определени области. Очаквам да видим още добри данни оттам в следващите месеци, но вече се подобряват различни показатели като потребителското доверие и др., което е от изключително значение за глобалния растеж. Така че САЩ и развиващите се страни ще помогнат на Европа да се възстанови.
Ако преминем от макро на микро ниво, как оценявате корпоративното здраве в България и региона? Как се справят компаниите със задлъжнялостта, събирането на вземанията и всичко по веригата?
- Според мен експортно ориентираните компании са тези, които са стабилни в момента. Освен това мисля, че в бъдеще има и достатъчно ликвидни средства, така че банковият сектор ще може да подкрепи експортно ориентираните сектори. Затова очаквам добри показатели за компаниите, които произвеждат за износ. Същевременно има и много фирми, които са част от международни корпорации, така че, ако ситуацията за компанията майка е добра, то и тук ще се усети подобрение.
В бъдеще от изключително значение за българските компании обаче ще е доброто и прозрачно счетоводство. Те ще спечелят много, ако спазват международно признатите счетоводни стандарти и практики за представяне на финансовите резултати. Това ще им помогне да получат например нужния им кредит, защото болшинството от банките са с чуждестранна собственост и те ще изискват спазване на международните практики.
Банките ще искат ясни числа в балансите, на които да вярват. Прозрачното счетоводство ще помогне на компаниите да се финансират, а на банковия сектор да кредитира правилните фирми и сектори. Това не е само български или германски въпрос, а глобален. Счетоводството и одитът са поле на глобална дискусия през последните години и са много важен въпрос, защото прозрачността им прави кредитирането много по-лесно.
Според мен няма скоро да видим подобен излишък от ликвидност както преди кризата, така че натрупването на частни спестявания ще е източник за местното кредитиране. Затова очаквам да видим увеличаване на спестяванията на местно ниво и по-малко международни трансфери на средства към България, защото рефинансирането на банковия сектор е значително по-сложно в сравнение с 2007 г. например.
Това обаче означава години на бавен икономически растеж?
- Да. През последните години България имаше около 6% растеж на година. Според мен обаче в краткосрочен план не можем да очакваме постигане на този темп и обеми. Ако се върнем към азиатската криза в края на 90-те, ще видим, че някои от тези страни се бяха фокусирали изключително върху високия си икономически ръст.
След кризата растежът им вече се базираше най-вече на спестяванията в икономиката. Ако те се увеличават, то икономиката по-бързо ще се върне към високите си нива на растеж. Така че в момента компонентът на спестяванията ще има много по-голям ефект върху икономическия растеж, защото я няма онази обилна ликвидност, която идва отвън.
Предвид макроикономическата зависимост на Европа от развиващите се пазари да очакваме ли и навлизането на богати на кеш играчи от тези пазари в корпоративния сектор - например от Китай, Близкия изток? Ще видим ли придобивания от тях тук?
- Китай винаги търси добри възможности за инвестиции на различни места и съм сигурен, че са добре запознати с възможностите в региона. Например те имат интерес към дългови инвестиции тук. Затова няма да се изненадам, ако направят вложения в България и региона. Смятам, че на стратегическо ниво Китай има интерес от вложения в Европа, защото тя е много важен пазар за тях. Все още вярвам обаче, че към инвестиции в региона имат интерес и европейски инвеститори.
Натискът за оптимизиране и диверсифициране на разходи остава и в този аспект България все още е много атрактивен пазар за тях. Тя е регионален експортен център (хъб), което е сериозно предимство, а има и стабилна образователна система. Според мен страната трябва да се фокусира върху нейното подобряване и да продължи да подготвя все толкова добри кадри, които са още един фактор, привличащ инвеститорите.
А как оценявате средата за чуждестранните инвеститори и коментарите за работата им тук в последните месеци?
- Съвсем естествено, в процеса на привличане на чуждестранни инвестиции вие имате своите върхове и спадове. Освен това общността и поведението на чуждестранните инвеститори са доста сложни. Но като цяло смятам, че вложенията на тези инвеститори са много важни за България.
Същото се отнася и за Германия, така че всички сме на една и съща лодка в това море, всички се борим за чуждестранни инвестиции. През последните десет години България е привлякла около 30 млрд. евро чуждестранни инвестиции, което е показателно колко значим е този фактор за икономическия растеж.
Съвсем естествено от време на време възникват неблагоприятни обстоятелства с чуждестранните инвеститори. И ние ги имаме в Германия. Например банковият сектор като цяло в момента е под натиск. Друг пример е BP и казусът около петролния разлив в Мексиканския залив. Така че възникването на напрежение е съвсем нормално явление в отношенията между държавата и инвеститорите и то не трябва да има негативен ефект върху инвеститорските нагласи към дадена страна.
А в крайна сметка чуждестранните инвеститори в България са успели да постигнат това, което са искали. Те печелят добре и могат без проблем да трансферират печалбите си, което показва, че има последователна политика между правителствата въпреки смяната им.
Последните дни имаше противоречиви сигнали от правителството за ключови енергийни проекти като Бургас - Александруполис и Белене. Какъв сигнал е това според вас?
- Смятам, че може да се направи много в енергийния сектор. Трябва да има добро сътрудничество между правителството и енергийния сектор и въпреки последните разногласия между тях смятам, че има достатъчно инвеститорски интерес към отрасъла, който може да се реализира на практика.
Според мен в България никой не се фокусира върху сектора на селското стопанство, а имате всички дадености да развиете силен износ на селскостопанска продукция. Ако обработването на земеделската земя се организира ефективно и се проведат реформи за комасирането й, то тази възможност може да се реализира на практика. Това ще ограничи и постоянния поток на движение на населението от селата към градовете. Така че за мен селското стопанство не играе адекватна роля в българската икономика, за каквато има реален потенциал.