- В тези шест месеца най-важните неща, които се наложи да направя, бяха свързани с реакция на много сериозни кризи и с това тази реакция да е бърза, координирана и ефективна. Първото беше земетресението в Хаити.

Там трябваше веднага да взема решение, че хуманитарната помощ трябва значително да се увеличи. Учетворихме ресурсите, които ЕК предоставя.Увеличихме и присъствието си намясто, за да организираме най-ефективно използването на тези ресурси в подкрепа на възстановяването и развитието. Последва много бърза реакция в Чили.

Бих поставила на следващо място Сахел - ние бяхме първите, които насочиха внимание към този регион с увеличаване на нашата помощ. Днес виждаме интерес към сериозните проблеми на Сахел. Това беше важно - рано да се привлече внимание. По същата причина бях в Судан, където нещата се усложняват заради предстоящия дъждовен сезон и където ще има референдум през февруари.

Последно реагирахме в Киргизстан, където бях основно с цел да действаме бързо - не само реактивно, но и превантивно. В рамките на ЕС много бързо реагирахме на молбата за помощ на Полша, Унгария, а сега и Румъния. В петък (днес - бел. ред.) ще посетя местата в Румъния, засегнати от наводнението. Извън Европа и развиващия се свят искам да спомена и помощта за САЩ за борбата с нефтеното петно. Ако трябва да сумирам най-важното - да се действа бързо, ефективно, съразмерно с проблема и не само реактивно, но и превантивно.

На вътрешния фронт две неща бих поставила като постижения за този период. Първото е да се събере силен екип за работа. Имаме вече шест българи в кабинета, седем с мен. Второто е моето участие в обсъжданията за реакцията на икономическата криза. Идвам с много богат опит за реакция в сложни икономически условия. Смятам, че той е полезен в работата на комисията. 

- Най-важно в дългосрочен план е, че зададохме стратегическите си приоритети за следващите години. Един от тях е да се засили европейската реакция на бедствия и кризи, да направим отчет на постигнатото от Европейския консенсус за хуманитарна помощ, как да усъвършенстваме работата си и да създадем доброволческия корпус.

Връзката между спешна помощ и прехода към възстановяване и развитие - това е нещо, което мисля, че ако развием добре, можем да оставим като добро наследство. Ще ви дам пример - в Дарфур ние храним тези хора. Но човек освен от храна има нужда и от надежда, и от бъдеще. Трябва да се строи платформа между незабавните нужди и бъдещето, което означава разширяване на хоризонта и надежда за хората. Това е особено важно на места, където има дълги кризи.

Една от нещата, които се надявам да постигна за тези пет години, е да се увеличи доверието между Европа и Арабската лига, Китай, Бразилия, Катар - за да излезем извън стереотипа, че хуманитарната помощ е само западна стойност.

- Аз имам три части в моята работа - международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Хуманитарната помощ трябва да е политически неутрална и независима. В тази област изцяло запазвам своята независимост от Катрин Аштън. Що се касае до международно сътрудничество, там си взаимодействаме.

Например бяхме заедно в Европарламента, тя говори за Киргизстан стратегически, за политиката на ЕС, аз говоря като комисаря който току що е бил там - хуманитарна помощ и оценката ми за събитията. В тази обаст - международното сътрудничество - ще поемам въпроси, свързани с външната политика на ЕС от името на Аштън. 

В третата част, която е рекцията при кризи, нашето взаимодействие е ясно. В случаите, когато става дума за реакция при кризи в ЕС - това нея не я касае. Извън ЕС, например Хаити - ако бедствието е от такива мащаби, че се налага да се включи военно или полицейско присъствие, работим заедно с Аштън. Ако става дума само за хуманитарна помощ, аз имам пълна независимост.

Тъй като имаме тези три ъгъла на взаимодействие - един, в който аз имам пълна независимост, и два, в които си сътрудничим - ние работим много близко заедно. И имаме много добри отношения.

- Най-голямата е, че аз преминах от един свят, в който доминират икономическата култура и мислене, в свят, където доминират правната култура и мислене. Това води до разлики в процеса на работа. В ЕК положително ме изненада големият брой  професионалисти. В някаква степен те са по-вертикално ориентирани - специалисти, които добре знаят тяхната тема.

В Световната банка по-популярни са хора, които са много добри в една област, но добре знаят и други неща и могат да ги интегрират. Моят инстинкт винаги е да търся решения, които да обединяват всички, които имат отношение към дадена тема, докато тук, в ЕК, предимно се търсят решения, които са изцяло в ръцете на съответната служба. Смятам, че културата, от която идвам, за повече сътрудничество, ще донесе добри резултати. 

- Много е важно човек да гледа специфично условията в различните страни, тъй като те са различни. Има няколко страни - членки в ЕС, където безусловно е въпрос на доверие на пазарите в тях да вземат мерки за съкращаване на дефицита.

Има и страни, където има повече поле за маневри. Моето мнение е, че няма едно решение, което става за всички и което може да се приложи автоматично. Трябва да се съобразяваме с условията и различията. Затова, когато гледаме към дефицита в България, който е относително нисък, като добавим и това, че България има нисък външен дълг, даже след корекциите, които се направиха - това дава на България друго пространство за действие.

Трябва да сме много внимателни. В следващите месеци ключовият въпрос ще е движението на приходите. Трябва да се следи какво става там, защото не можем да си позволим негъвкави решения в променящи се условия. Не смятам, че позициите са Европа срещу Америка - ако погледнете в САЩ, също има много сериозни спорове на тази тема и между политиците, и между икономистите.

Бюджетните дефицити създават огромна нервност на пазарите - ако не се вземат мерки срещу тези дефицити, може да се окажем в ситуация, когато тази нервност преминава в истерия.

- На политическо ниво има много подкрепа за тези реформи, това мисля, че е ясно тук. Въпросът е дали в този триъгълник - правосъдие, прокуратура и органите за опазване на закона, може да се работи заедно и по-добре. Има положителни сигнали - и определено в тази област има повече яснота днес, отколкото преди година.

- България трябва да използва този период, за да проведе реформите, които са критични за нас. Ние знаем кои са те - като започнем от безусловно нужните пенсионна, здравна реформа, реформата в образованието - изключително важна за нашата конкурентоспособност, административната реформа, за която има положителни сигнали, че е на път.

Важно е да видим действието и резултатите - позициониране на страната на друго ниво, на което можем да кажем на гражданите, че можем да се спасим от бедността и да не сме най-бедната страна в ЕС. Сега е времето да го направим. Не смятам, че реформи и разходи са различни неща. Трябва да правим реформи, в резултат на които да преструктурираме разходите на бюджета.

Виждаме страни в Европа, където реформите също са много болезнени - поемат дълбоко дъх и вървят направо. Друг път няма за Европа. Ако ме питате кое е най-важното нещо, което виждам, откакто съм тук, то е много простичко - ние в Европа или трябва да работим повече и по-ефективно, или трябва да се научим да живеем с по-малко. Това е изборът пред всички европейци.

- Аз имам по-различно мнение. Ако съдим от избирателния цикъл, той показва, че народът е готов да подкрепи тези, които са решителни да водят напред към полезни, необходими реформи.  Затова тази криза е по-различна от всичко, което сме виждали досега. Тя предполага много сериозни глобални и национални реформи. Хората това го разбират. Кризата подготви почвата за смелите, които са готови да водят напред, да изпълнят мерките, които с цената на краткосрочни жертви гарантират по-добро бъдеще.

- Да, съдейки по това какво искат хората - исканията им са в полза на смелите. Дори повече отколкото на предишните избори. Така че смелите трябва да вземат нещата в ръцете си и да канализират куража си в посока по-добро бъдеще на страната ни.