За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
stoiank
Рейтинг: 1298 НеутралноМежду другото до 30.06 имаше срок и в ГИТ и в АВ да се подават документи. Пред АВ опашките бяха безкрайни, което показва, че ако се създадат подходящи условия и добра организация от държавата /в случая от ГИТ/, бизнесът спазва правилата.
kalin_m
Рейтинг: 488 НеутралноИ защо изобщо държавните чиновници имат допълнителни отпуски? - за да се прикрива 13, 14, 15 заплата? Освен това те почиват на всички национални празници, за разлика от хората в много частни фирми, които работят с графика на европейските си партньори, т.е. работят и по време на празниците. И що за контрол е упражнила и упражнява ГИТ, та точно в държавните учреждения са натрупани тия космически човекодни отпуски?
Румен Гълъбинов
Рейтинг: 960 НеутралноОще от 2006г. работодателите са задължени да застраховат служителите си срещу трудова злополука. Има и наредба според която работниците и служителите, които извършват работа с висок риск за живота и здравето им, задължително да бъдат застраховани срещу “трудова злополука”. Също така според действащата наредба работниците и служителите от всички икономически дейности, за които стойностите и коефициентите на честота и тежест на трудовите злополуки са равни или по-високи от средните стойности за страната, трябва задължително да бъдат застраховани за риска “трудова злополука”. Разходите за задължително застраховане са за сметка на работодателя, като няма минимален праг на осигурителната тежест.
При смърт на застраховано лице застрахователите изплащат обезщетение в размер на не по-малко от 7 годишни брутни работни заплати на работника или служителя. При “трайно намалена работоспособност” обезщетението е процент от дължимото обезщетение по риска “смърт”, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника, установен от съответната медицинска експертиза за работоспособността. При “временна неработоспособност” се изплаща процент от месечната брутна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката за всеки започнат месец временна неработоспособност, в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:
над 10 до 30 календарни дни включително – 3%
над 30 до 60 календарни дни включително – 5 %
над 60 до 120 дни включително – 7 %
над 121 календарни дни – 10 %.
Временната неработоспособност и степента на трайно намалената работоспособност се удостоверяват с болнични листове и експертни решения, издадени от компетентен орган на медицинската експертиза.
Застрахователната сума или съответната част от нея се изплаща на застрахованото лице, а при смърт – на законните му наследници.