- Нашият проект в България за реформа на търговското право започна през 2003 г. Той имаше за цел да подобри прилагането на търговското право чрез облекчена регистрация на фирмите, чрез създаване на частно съдебно изпълнение и обучения за съдии, адвокати и бизнесмени и подкрепа за създаването на центрове за търговска медиация.

Моята най-голяма цел още от началото беше да се създаде нова административна система за търговска регистрация. Тогава фирмите се вписваха в 28-те окръжни съдилища в цялата страна. Тази система беше много бавна, с много хартия, с дълги съдебни ваканции. Тя не даваше ясна и точна информация кой стои зад регистрираните компании, а достъпът до пълните данни във фирмените дела беше ограничен - трябваше да се ходи на място в съда, да се подава заявление за четене на дадено дело.

Та ние имахме за цел поддържането на регистъра да се извършва от администрацията, а не да бъде в тежест на съдиите, чиято основна задача е да решават спорове. Много важен аспект от тази идея обаче беше, че трябва да се създаде единен регистър за цялата страна с данни за всички фирми в България, а не информацията да е разпокъсана на 28 места.

Ръководехме се и от изискванията на ЕС, че централният търговски регистър трябва да е електронен. Тогава разбрахме, че има проект регистърът да стане електронен. Оказа се обаче, че той не обединява 28-те регистъра, не дава достъп до информацията чрез интернет, нито възможност да се подават заявления по електронен път. Затова насочихме авторите на проекта към създаването на доста по-модерна система на търговска регистрация, която да бъде ръководена от агенция.

След много силна борба от страна на експертите и бизнеса през 2006 г. беше приет новият Закон за търговския регистър. Нашата цел беше хората, които се занимават с бизнес, да намират лесно информация за партньорите и конкурентите си. Идеята беше регистърът да споделя информация, а не да я крие.

- От бизнеса не съм чул подобни притеснения. Всеки път, когато бизнесменът се притеснява, че ще бъде изнесена информация за него, трябва да си поставяме въпроса той защо иска да скрие нещо. Ние сме в 21 век и информацията трябва да се споделя. Не разбирам защо да се крият данните, това не е функция на търговския регистър никъде по света.

Още през 1968 г., със създаването на първата европейска директива за компаниите е регламентирано, че търговският регистър трябва да съдържа подробни данни за фирмите. Според нея държавите членки са длъжни да гарантират задължителното разкриване на минимум от документи и данни за дружествата.

В директивата са изброени учредителният акт и уставът на дружеството, както и всяко назначаване или прекратяване на мандата, както и данните за лицата, които участват в управлението, надзора или контрола на фирмата или са упълномощени да я представляват.

Освен това задължително трябва да са публични размерът на капитала, балансът и отчетът за приходите и разходите за всяка финансова година, седалището и започването на процедура по ликвидация или несъстоятелност.

Както се вижда, още от 1968 г. е ясно, че в ЕС публични трябва да са данните за всички, които носят отговорност. Сега се предлага да се плаща за пълната информация за фирмите с мотива да се разбира кой поръчва информация по електронен път, кой проверява дадена компания. Подобна идея беше лансирана още при създаването на регистъра. Тогава обаче експертите решиха, че това не е в полза на обществото, че на България е нужен пълен публичен достъп до информацията за фирмите.

- Не ми е ясно. Разбирам, че мотивите, които се изтъкват, са да спрат измамите и кражбите на фирми. Но създаването на система на плащане, чрез която да станат ясни имената на потребителите на информация от регистъра, няма да обслужи тази цел. При т.нар. кражби на фирми не е нужно да се разследва измежду хилядите потребители, търсили информация за откраднатото дружество.

Крадецът се знае - това е неправомерно заявилият промени в собствеността, чийто подпис стои под заявлението. Така че просто генералното ограничаване на публичността е безсмислено. На второ място, проследяването на потребителите на регистъра ще предизвика много голям интерес от страна на съмнителни бизнесмени. Базата с данни за това кой коя фирма е проверил ще стане доста ценна.

 

- Сигурен съм, че това не е целта на Министерството на правосъдието. Но има бизнесмени, които ще искат да знаят кой ги проверява, и ще търсят тази информация. Не това е идеята на публичния регистър.

- В даваните за пример държави принципът на разходоориентираност се прилага стриктно. Ако българското правителство реши да събира пари за справки в търговския регистър, сумите трябва да са само колкото да покрият разходите за тази услуга - за справка по интернет обаче те са съвсем малки, клонят към нула.

Разбрах, че тази година до юни търговският регистър има приходи от 60 млн. лв. и е получил само 16 млн. лв. от бюджета. Той вече печели доста повече, отколкото му е нужно, за да функционира. Регистрацията на фирмите, започването на бизнес не трябва да се превръща в източник на приходи за бюджета. В противен случай таксите, които се събират за информация, са скрит данък върху бизнеса.

Това противоречи на самия Закон за търговския регистър, според който приходите от такси се използват само за финансиране на самия регистър. Още повече по закон превишаването на приходите над разходите за финансиране на регистърa е основание за намаляване на таксите за следващата година. Така че е ясно - държавата не трябва да таксува бизнеса за информация и да въвежда скрит данък.

- Мисля, че идеята за ограничаването на достъпа по какъвто и да е начин не е добър принцип. Знам, че и тук мотивът е защита на личните данни, но искам да попитам "Какво защитаваме?". Когато човек участва в търговията, личните му данни трябва да са ясни, не да се слагат маски.

Ако купувам, искам да знам от кого. Това означава кой носи отговорността за решенията в компанията, кой може да сключва сделки, кои са партньорите. Монополът е против идеята за публичен търговски  регистър. Трябва да гледаме в тази перспектива - ако искаме да сме прозрачна държава, трябва да споделяме информация, за която няма добра причина да бъде ограничена.

- Всяко малко нещо се отразява върху инвестициите в държавата. Всеки инвеститор прави проучване, дю дилиджънс и то включва за какво и къде има монопол на информацията, къде може да има пречки за инвестициите.

Ако България започне да върви назад и да отстъпва от прозрачността, ще има отдръпване на инвеститорите. В сегашното положение на световна криза това е нещо, което България не може да си позволи. Тя трябва да изглежда доста по-атрактивна и по-отворена за всеки, който иска да прави бизнес тук. Ще бъде срамно и жалко да се разруши нещо вече постигнато.