Диана Янева: България е малка държава, а постоянно някой иска някъде да проучва и добива

Единен орган вече ще трябва да издава всички разрешителни за проучване или добив на различните подземни богатства. Това поне предвижда законопроектът за промени в Закона за подземните богатства, който беше приет на първо четене от парламента. Досега разрешенията се издаваха от три министерства - строителните материали бяха към регионалното министерство, екологичното и икономическото издаваха останалите. До последно екоминистерството и икономическото министерство спориха къде да се намира единният орган, който ще стопанисва баланса на запасите и националния геофонд. В крайна сметка надделя ведомството на Трайчо Трайков. За промените разговаряме с Диана Янева, директор на новата дирекция в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, в която ще влиза цялата дейност по концесиите. |
- Дублирането на дейности в три министерства води до невероятна бюрокрация и преплитане в процедурите - Трябва да се засили контролът от държавната администрация - Случвало се е един инвеститор да заявява една и съща площ паралелно в две ведомства |
Г-жо Янева, към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ще се прехвърли цялата концесионна дейност по подземните богатства. Разполагате ли с необходимия капацитет, за да управлявате и контролирате дейностите?
- Считаме, че имаме капацитет, но в момента е недостатъчен човешкият ни ресурс. Очакваме от останалите две министерства – на регионалното развитие и на околната среда и водите, към нас да дойдат много преписки - около 1000 по предварителни проучвания. В министерството на регионалното развитие в момента с концесии се занимават пет човека и не могат да се справят с огромния обем работа при тях.
Положението им се усложни допълнително през 2008 г., когато отпаднаха общинските концесии и се наложи те да бъдат прехвърлени към същото министерство. Допреди две години общините имаха право да дават концесии за добив на строителни материали до 10 000 куб.м. Така в регионалното министерство се струпаха много заявления за концесии по право, които се полагат на приватизирани дружества.
В Министерството на околната среда и водите също има много висящи преписки - очаква се оттам да дойдат около 500, но те са за проучване. Грешката, допусната при тях, е, че в един момент започнаха да дават много разрешения за проучване, които трябва да стигнат до геоложко, до търговско откритие или да бъдат прекратени.
Нашата дирекция е от 21 човека. Занимаваме се с около 120-130 концесионни договора, но техният брой непрекъснато се променя заради висящите преписки. Явно е, че когато преструктурирането стане факт, ще трябва да се направи инвентаризация, за да се види какво точно ще приемем като обем работа.
Твърде много разрешителни се издават, дори и в момента, когато се знае, че ще има преходен период на прехвърляне на дейности от едното ведомство в другото, което неминуемо ще забави част от концесионните процедури
Колко време продължава една процедура за възлагане на проучване и добив на подземни богатства?
- В случай че се обяви конкурс за търсене и проучване или за концесия за добив, процедурата продължава повече от половин година, а конкурсите за нефт и газ около година, тъй като решението на Министерския съвет за откриване на всеки конкурс трябва да бъде публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз. Процедурите са дълги, но сроковете са обичайни и за останалите държави в Европейския съюз.
В какъв срок може да бъде прехвърлена цялата дейност по предоставянето на концесии към икономическото министерство?
- Мога да направя единствено прогноза. В момента промените в проекта за изменение на Закона за подземните богатства се намират между първо и второ четене. Най-оптимистичните ми очаквания са, че до края на октомври законът ще мине. Основната идея беше именно създаването на единен орган за управление на подземните богатства.
Необходима е цялостна реформа в сектора, която сме планирали в два етапа – структуриране на единния орган и след това създаване на чисто нов закон за подземните богатства, чрез който да се решат натрупаните с години проблеми в сектора. Имаме готовност 80% с неговите текстове. Подготвяме и проект на стратегия за развитие на минната индустрия.
Защо се отдава толкова голямо значение на единния орган?
- Още преди 15 години се знаеше, че индустрията трябва да бъде управлявана от единен орган, но досега нямаше политическа воля за това. В европейския и световния опит няма такова нещо – три министерства да дават права за едни и същи видове дейности и да дублират функции. Това води до невероятна бюрокрация и преплитане в процедурите.
Един инвеститор отива и заявява една площ в МОСВ, но той има същото право да дойде и да я заяви и при нас. Дублиране има и при функциите на МРРБ и МОСВ, които могат да дават разрешения за проучване на строителни материали. Случвало се е един инвеститор да заявява една и съща площ с едно име при нас и после под друго име в друго от ведомствата. Така за един и същи обект се провеждат паралелно две процедури в различни ведомства.
Кога ще успеете да приключите всички висящи преписки от останалите министерства?
- Не мога да кажа, защото нямам представа какво точно ще приемем и какво е натрупано. Всяка концесия е отделен казус и не знам, като започнем да проверяваме, какво ще излезе. Не мога да се ангажирам с конкретни срокове и защото зависи колко хора все пак ще бъдат назначени. Предвижда се служителите от останалите две ведомства, които се занимават с концесиите, да преминат към нашето министерство, т.е числеността на дирекцията трябва да стане около 50 човека.
В момента тече 2-годишен срок, в който не се приемат нови заявления за строителни материали. Планирате ли да увеличите забранителния срок?
- Това пак е въпрос на национална политика, която ще разработим като принципи. България е малка държава, а постоянно има някакви заявления и някой иска някъде нещо да проучва – пясъци, гнайси, шисти. На експертно ниво считам, че трябва малко да се ограничи предоставянето на права по начина, по който е в момента.
Трябва да направим преглед какво се добива по региони и доколко е правомерно. В момента има голям незаконен добив на строителни материали. Има идеи общините отново да получат права да предоставят концесии, но не знам дали това ще бъде прието, въпрос е на държавна политика.
Като бъдещ контролиращ орган, какви мерки планирате да вземете, за да се пресече практиката на незаконния добив?
- Една от мерките е да се предвидят сериозни санкции в закона. Нелегалният добив трябва да се инкриминира като престъпление. Проблемът е правен - наказателна отговорност носят физическите лица, а добивът се извършва от юридически. Една от възможностите е да се подвежда под наказателна отговорност директорът на съответното дружество.
Освен това трябва да се засили контролът от страна на държавната администрация. В момента и трите министерства провеждаме контрол, но въпросът е доколко е ефективен. МОСВ ще си запази правата за контрол за въздействие върху околната среда.
Лошото е, че администрацията може да отиде веднъж или няколко пъти в годината, за да ги провери, а трябва да има непрекъснат контрол.
Освен контрола какви са останалите проблеми в сегашния закон за подземните богатства?
- Има много несъвършенства в процедурите по този закон. Те дори не са разписани добре. Подготвили сме нова наредба за конкурсите и търговете, която ще внесем в Министерския съвет до края на месеца. Освен това самото делене на подземните богатства трябва да се изясни.
Напоследък все по-често се говори за добив на шистов газ в България. Какви са реалните възможностите и колко конкурса е обявило министерството досега?
- Това е нещо ново за България. В САЩ добивът на газ от шисти е много актуален. При нас също има геоложки дадености в Североизточна и Северозападна България. Тепърва ще обявим два конкурса, а има още пет, които са заявени от чужди компании.
Очаквам процедурите да бъдат финализирани най-рано през следващата година. Досега само едно дружество има подобно разрешение, което му е предоставено от МОСВ – американската компания "Дайрект петролеум" ООД, които дори стигнаха до геоложко откритие.