- Петролната асоциация обжалва Наредба №3 след многобройни безрезултатни срещи с митниците. Те са органът, подготвил проекта за тази наредба и който ще я прилага, независимо че официално е подписана от министъра на финансите.

След многобройни срещи с митниците не успяхме да постигнем съгласие по няколко важни елемента от нормативния акт. След като изчерпахме възможностите по пътя на диалога, взехме решение да обжалваме нормативния акт. Подчертавам, че за пръв път в 12-годишната история на петролната асоциация атакуваме по този начин акт на правителството.

- Петролната и газова асоциация подкрепя и винаги е подкрепяла засилването на контрола на митниците, защото, борейки се със сивия сектор, това помага и на обществото, помага и на легалния бизнес. Самата идея за засилване на контролните функции не ни е чужда и ние я подкрепяме. Смущава ни, че се въвеждат изисквания към измервателните уреди, които са нови и тежки и които изискват много сериозни инвестиции, за да бъде постигнати целите.

В момента акцизните складове са снабдени с измервателни уреди, които дават точни резултати. И към момента се извършва измерване. Първо, заради необходимостта акцизните складове да се контролират стриктно с оглед събирането на акциз. Второ, лицензираните складодържатели са заинтересувани да знаят точното количество стока, която влиза и излиза. Така се контролират наличностите и се предпазват от кражба.

Тоест акцизните складове и в момента са съоръжени с модерна апаратура, която отговаря на Закона за измерванията и е стандартизирана по съответния ред от българските стандартизационни органи, тоест апаратура, която доказано измерва точно. С наредба 3 се увеличават точките за контрол освен тези на входа и на изхода на данъчния склад.

Въвежда се изискване за наличие на средства за измерване и на тръбопроводи, съоръжения и съдове за съхранение на територията на данъчния склад. Това увеличава многократно броя на измервателните уреди. На второ място се стеснява кръгът на използваните измервателни уреди - поставят се специални изисквания за тях, които до този момент не са съществували и които за собствениците на акцизни складове означават нови инвестиции.

Тези контролни уреди не са водомери, които можете да отидете и да си купите от магазина. Те се поръчват на малък брой производители. Обикновено срокът на поръчката е около 8 седмици, а когато се натрупат повече поръчки, както е в момента, сроковете се удължават и цените растат.

- До този момент данъчните складове за съхранение на течни горива и газ пропан-бутан бяха снабдени с измервателни уреди като електронни везни, рулетка с лот, масови разходомери, които отговарят на нормативните изисквания и са одобрени от Агенция "Митници". Сега наглед "дребни" изисквания налагат подмяната на почти цялата измервателна база.

Например Наредба 3 изисква върху разходомерите да се означава посоката на движение на флуида, каквото изискване досега не съществуваше. То освен това противоречи на други действащи нормативни актове. Вместо масовите разходомери се изискват разходомери за обем. Наредба 3 изисква и осигуряване на непрекъснато захранване за срок не по-малък от 3 часа.

Това на практика означава да се монтират промишлени UPS-и и е допълнително финансово натоварване. Инвестициите, които трябва да направят фирмите, са от стотици хиляди до десетки милиони. Някои от лицензираните складодържатели на големи данъчни складове са заявили, че заради това се налага дори за затворят част от складовете си.

На второ място, не могат да бъдат спазени кратките срокове в наредбата. Още от самото начало те бяха прекалено кратки – тримесечни. След разговори с митниците и след като доказахме, че не могат да бъдат спазени, бяха удължени. Но и сега сроковете са невъзможно кратки и не могат да бъдат спазени, и то по независими от фирмите причини, тоест съоръженията не могат да бъдат доставени и монтирани в срок, при това спазвайки противопожарната безопасност.

Притеснява ни, че ако фирмите не успеят да монтират уредите в срок, те автоматично стават нарушители на закона, носят административнонаказателна отговорност и има риск да им отнемат лицензите. Членовете на петролната и газова асоциация са големи фирми, всичките в топ 100 на водещите български компании, някои от тях са част от международни вериги.

Почти всички са публични дружества, листвани на борси, и идеята, че дружеството в България се оказва нарушител на законите и е санкционирано, може да окаже огромно въздействие на цялата верига и да разклати доверието в нея. По този начин недообмислени нормативни изисквания могат да разклатят бизнес авторитет, граден с години.

- В повечето държави няма такива изисквания, каквито са заложени в Наредба 3. Разбира се, има контрол върху данъчните складове, но той е подобен на действащия досега. Това, което предложихме на правителството, е да допусне съществуващите уреди, за да продължат да се ползват. Също така да се удължат още сроковете за монтирането им. За съжаление не срещнахме разбиране, затова и обжалваме наредбата.

Проблемът не е само фирмен. Фирмите ще инвестират необходимите средства. Но нали всички тези разходи след това се прехвърлят по веригата на крайния потребител, тоест всички ние ще купуваме по-скъпи горива.

- Чрез съществуващите уреди. Според заповед от тази година на директора на Агенция "Митници" трябва да бъде изградена онлайн връзка между средствата за измерване и митниците по подобие на тази между касовите апарати по бензиностанциите и Националната агенция за приходите. В това няма нищо лошо, винаги сме подкрепяли идеята за онлайн контрол.

Единственият недостатък е, че се налага закупуването на нов и скъп хардуер и софтуер. Всяка фирма има изградени модерни електронни системи за вътрешен контрол на стоките. Те могат да предават данни към митниците, както ги предават от данъчния склад до централата на фирмата. В момента, в който трябва да поставим индустриален контролер, индустриален компютър и нов софтуер, който доскоро не беше разработен и може би още не е, отново се правят непланирани и ненужни разходи.

- Техниците твърдят, че има възможност софтуерите да се съчетаят. Освен това винаги е по-добре да се усъвършенстват системите на контролния орган, отколкото на контролираните лица. По-лесно е митниците да се нагодят, а не всяка от фирмите.

- Не мога да ви отговоря. Мислим си, че сивият сектор не се развива основно на базата на данъчните складове, които са най-контролираната брънка от веригата на доставките и продажбите. По-скоро се крепи на други механизми. Тревожно е, че данъчните складове, които и досега са най-контролирани, се държат от търговците, които спазват законите и работят на светло.

Новите мерки въобще не засягат тези, които се занимават със сива търговия. Те просто потриват ръце и се радват, защото колкото по-скъпо е легалното производство, толкова по-висока ще бъде тяхната печалба.

- Правителството говори за 10-15%, но поради това, че е сив, никой не може да даде точна статистика.