- Разбира се. Велосипедният туризъм се развива в Европа вече повече от 20 години. Ръстът при него е около 20% на година. При това едно наше изследване показа, че велотуристите харчат повече пари от останалите. Не са нужни много пари за инфраструктура, сравнено с изграждането на шосета, а в същото време ползите са много големи и се проявяват много бързо.

Например в Австрия и Швейцария, които са сред най-известните туристически държави в Европа, повече от 50% от велотуристите идват от Германия. И Швейцария изработи една чудесна национална веломаршрутна програма.

Така че бих насърчил всички региони, които са западнали през годините, да се възползват от историята. Пътят на Желязната завеса не е ориентиран към "най-добрите" места за туризъм, той е ориентиран към историята – това обикновено са погранични изоставени планински райони и днес те могат да се облагодетелстват от падането на Желязната завеса.

- В Берлин, където направихме Пътя на Берлинската стена – 60 км трасе, подходящо за велосипеди, ни отне 5 години. В Германия, доколкото знам, са ни нужни общо около 10 години за цялото трасе, а за цяла Европа – към 15 години. Разбира се, ако сте бързи, имате шанса да сте първите. Вече са готови няколко части от маршрута и имаме подписан меморандум за разбирателство по проекта с Македония и България.

- Знам за САЩ – примерно пътя в залива на Сан Франциско – около 750 километра. Там има и много по-мащабни маршрути, свързващи Източното и Западното крайбрежие, както и най-северните щати с най-южните. Само че велосипедистите обикновено не искат да се движат успоредно с някаква магистрала. Аз лично предпочитам да откривам природата, не искам коли и шум около мен. Като караш колело, си достатъчно бърз, за да видиш много неща, и достатъчно бавен, за да ги разгледаш.

- При подготовката на маршрута сме се старали да избегнем пътища с голям трафик. Но, разбира се, първоначално, докато шофьорите свикнат, може да е рисковано. Преди 30 години в Берлин беше съвсем същото. Ние бяхме първите масови колоездачи в града и отне известно време да се образоват шофьорите. Но трябва да се започне отнякъде, не виждам друга алтернатива.

- Да, около 25 души до момента са го преминали. Лично познавам един от тях. А след като наскоро един журналист от "Ню Йорк таймс" написа статия за проекта, за две седмици получих писма от 30 американци, които искат да направят това пътешествие.

Моят син, който е на 21 години, е решил да се пробва с група. Догодина тръгват от Норвегия и Финландия, където е най-северният край на маршрута. Аз лично не бих опитал. Да, ясно е, че няма граници и всичко, което ти трябва, е една палатка и на всеки 3 дни поне по веднъж ще стигнеш до някое село, където можеш да пазаруваш или да отседнеш. За млади хора това е приключение.

Иначе познавам един човек в Австрия, вече пенсионер, който пропътува австрийската част от пътя това лято. Смятам, че има потенциал в този проект и България, както и останалите страни, може да го използва.

- Регламентите, които уреждат съхраняването на минни отпадъци, идват от стара Европа. Разбира се, от България, която отскоро се присъедини към Европейския съюз, не може да се очаква да е подготвена за всички тези правила. Но вие, както и другите източноевропейци ще получите пари от европейските фондове, за да се подготвите. Затова желанието е тук те да се възприемат колкото се може по-бързо, за да предотвратим нови подобни инциденти.

- Това опира до волята и възможностите на всяка отделна страна. Например в Скандинавия страните вече са далеч над целите си по директивата. В Германия също в последните години постигнахме ръст на възобновяемите енергоизточници, който по-рано не можехме и да си представим. И само за 7 години този сектор отвори 340 000 работни места у нас. Така че той е благотворен не само за околната среда и за бъдещето, но и за работните места и икономиката.

- Не зная специално за възобновяемите енергоизточници, но за други цели, касаещи промените в климата, има със сигурност. Например Испания съгласно Протокола от Киото има право да увеличи парниковите си емисии с до 15% до 2012 г., а там вече са ги увеличили с 50%. Така че там предстои много работа. И, разбира се, атомните електроцентрали не са решение. Нуждаем се от възобновяеми енергоизточници и от децентрализирани енергийни системи в цяла Европа.

- Вероятно, но ние не го искаме. Защото не сме решили проблема с радиоактивния отпадък – той ще представлява проблем в следващите 10 000 години. Говорим за терористични атаки, но дори при един случаен неумишлен инцидент ние рискуваме много по-голяма трагедия. Знам за една-единствена безопасна АЕЦ, която се намира в Германия. Тя беше построена, но гражданите свикаха референдум, казаха "не" и тя така и не беше пусната.

- Трудно ми е да прогнозирам. Наложително е да се постигне споразумение за климата. Финансовата и икономическата криза унищожиха дебата по темата за климата, но той няма да чака. И това споразумение е необходимо, особено за бедните страни.

Един от проблемите е, че Европейският съюз няма твърда позиция и ние ще правим това, което другите правят. Това беше и ситуацията в Копенхаген. Държавите там участваха в нещо като игра на микадо – който помръдне повече от една клечка, губи. Би било много по-добре, ако Европейският съюз каже: това е нашата цел и ние я следваме.

Ако и вие тръгнете в тази посока, също ще изпитате икономически затруднения. Това в Германия ни е много добре известно, защото в някои сектори бизнесът печели от концентрацията на екологично производство, но в други правителството просто го налага и компаниите естествено са против.

- Това е проблем, който не мога да реша. От няколко десетилетия се движа без кола – пътувам с колело, градски транспорт, такси или пеш, но работейки в Европейския парламент, се налага да пътувам често между Берлин и Брюксел.

Това, което лично аз правя, е, че изчислявам километрите, които пропътувам, и плащам съответните суми на един фонд – Atmosphere. Тази организация се занимава с въглероден офсет – например с подмяна на горивната база в различни предприятия от въглища на газ с инвестиции във възобновяема енергия, залесяване и т.н.

- В Брюксел живея на 15 минути от парламента и предпочитам да ходя пеш. При това се движа особено бавно и така стигам за 20 минути.