- В БАПИМ участваме 15 фирми и от нас идват 75% от концесионните такси, плащани на държавата от бранша на производителите на инертни материали. В същото време ние представляваме грубо около 30% от този бизнес в България, което е очевидно разминаване. Около 60-70 % от използваните инертни материали в строителството се добиват незаконно, без разрешения, концесии и плащания.

Ако ги обърнете в концесионни такси, това са приблизително 130 млн. лв. пропусната полза за държавата за последните три години - сериозна загуба за бюджета. Вторият проблем, свързан с незаконния добив, е за околната среда. Той трябва да дойде отнякъде и това някъде невинаги са традиционните кариери за строителни материали, а обикновено са реките. Целта на проекта ни с WWF беше да се оцени ефектът от този незаконен добив.

Първо, две думи за законния добив. Например съществува схващането, че почистването на руслата е лекарство срещу наводнения, което абсолютно не е така. Попитайте някой хидро-морфолог и той ще го потвърди. Напротив – по този начин вдълбавате леглото на реката, което предизвиква ерозия и просто унищожавате дигите отстрани примерно.

Реката е динамична система и не си стои просто така, тя възстановява отнякъде материала, което причинява размествания на километри около изкопа и дори увеличава риска от наводнения. И така получавате разрешение за такива "екологични" дейности и понякога паралелно и разрешение да добивате материал. По правило това разрешение за добив от речни легла е ограничено като количество и време, но на практика това никога не се случва.

- Марица, Джерман, Струма (преди Добринище)... Изкопаване има на много места. Не е нужно да си професионалист, за да видиш пораженията. Знам за едно място по Марица, където мои приятели ходеха на риболов - сега то е напълно унищожено. Като отнемете седимента на реката, тя го възстановява отнякъде, така че е много трудно да се оцени какъв обем всъщност сте извадили.

И така съсипваш местообитанията на рибата, екосистемите в районите на добив, тоест рискуваш да умъртвиш реката. В определени случаи добивът стига дори под дъното на реката, което държи водите й на повърхността, което създава огромен риск от наводнения или пресъхване на обработваеми земи.

От икономическа гледна точка няма много други браншове, които да дават такава голяма част от приходите си на държавата – фирмите за добив на инертни материали внасят 30% от оборота си в хазната - 7% с концесионните такси, 20% с ДДС и останалото са таксите за различни разрешителни. Фирмите с разрешение да почистват речните легла са платили, да речем, 250 лв., за да получат разрешение за ползване на воден обект по Закона за водите.

В много от случаите не са плащали за екооценка. Това е икономически нонсенс. И още нещо, с което те са икономически вредни: унищожават инфраструктура. Това не е уникално и специфично за България – литературата е пълна с такива случаи, включително във Франция, където е имало срутване на мостове заради добив.

- Да – електрически стълбове, диги и др. Например в района на Калояново, Пловдивско, дигата, която трябваше да канализира реката и да предпазва от наводнения, беше построена през 2006 г. и разрушена през 2009 г. И това се случи, защото на няколко метра по-надолу имаше изгребване на инертни материали. Още нещо: когато черпиш от една площ, естествено трябва да платиш и за рекултивация след това.

Ако фирмата изгребва незаконно, тя няма да плати нищо и ще остави пълна бъркотия след себе си. По правилата за концесията, разписани в Закона за подземните богатства обаче, за да започнеш работа, ти трябва да направиш паричен депозит, който да гарантира, че ако си тръгнеш, рекултивационните работи ще бъдат свършени. Проблемът е там, че незаконният добив в момента не е престъпление, той се брои за малко нарушение.

И административните наказания съответно са нищожни. Ще ви дам пример – ние си съдействаме с Икономическа полиция и наскоро те хванаха кмета на едно село във Видинско в незаконен добив на чакъл. Той беше глобен с 50 лв. Ние сме категорични, че незаконният добив трябва да се криминализира. То на практика е кражба. Както казах, 130 милиона в неплатени концесионни такси и ДДС ги няма, а освен това има едни разрушени хабитати и инфраструктура.

- Те не са вдигнати до момента, защото юридически това не се счита за престъпление. Имаме басейнови дирекции, които контролират и се опитват да решат проблема, за да се поправи тази ситуация на "наднормен" брой разрешения за добив, които бяха раздадени неотдавна. Но истината е, че това много трудно може да стане.

Защото всички тези фирми обжалват, искат да докажат, че няма проблем и т.н. Част от проблема тук е, че няма пълна оценка за състоянието на никоя от реките. Вероятно има някои случаи, при които се налага почистване на речното дъно, но в повечето случаи няма никакви ясни научни аргументи. И трябва да се промени принципът, по който се правят нещата. В момента се дават разрешения за добив на основание, че "може би има риск от наводнения". В бъдеще те трябва да се дават, когато "знаем, че има риск".

В момента 98% от добива в реките е лишен от всякакъв смисъл – не е нито екологично, нито икономически обосновано. Случаят с Дунав е различен, тъй като там има плавателни проекти и тези плавателни пътища трябва да се поддържат. Но при Марица и всички останали вътрешни реки добивът е абсолютно излишен.

Имаме и становище от научноизследователския институт по строителни материали, в което се казва, че материалът от реките е напълно заместим. Така че няма обективна причина да се изгребва оттам. И нашата позиция е, че, при положение че има находища в цялата страна, които ще стигнат за много години напред, не е нужно да се изгребват реките.

Ако някой ви каже, че черпи от реките, защото не достига материал, ви лъже. По тази причина и ние сме против предложението да се даде власт на общините да разкриват кариери за строителни материали. Това е нонсенс.