- Първо, очакванията от някои региони по света към конференцията в Копенхаген бяха нереалистични. Там беше постигнат значителен напредък, въпреки че много трудни въпроси не бяха решени.

Напредък беше решението за създаване на финансов фонд за приспособяване към климатичните промени. Имаше прогрес и по въпроса за целите за намаляване на газовете, макар че не се постигна конкретно споразумение.

Очаквам преговорите в Канкун по фонда за адаптация отново да напреднат, особено по механизма за финансиране. В момента тече важна дискусия между представителите на различни държави за типа цели, които трябва да бъдат преследвани. Канкун няма да завърши с обвързващо споразумение, но смятам, че тази конференция ще направи стъпка напред.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун създаде експертна група на високо равнище за консултации по климатичното финансиране (High-level Advisory Group on Climate Finance), чиято цел е да се намерят начини за набиране на средства за фонда. Миналата седмица тя представи доклада си, който ще изиграе важна роля в Канкун.

Не очаквам да възникнат спорове по научни въпроси. Науката, подкрепяща климатичните промени, става все по-силно аргументирана. Споровете за научността намаляват.

Не смятам и че изборите в САЩ ще попречат на страната да напредне. Сегашната администрация може да направи много неща, но да изчакаме и ще видим.

В Световната метеорологична асоциация (СМО) сме съсредоточени в предоставянето на научна подкрепа за преговорите. Трябва да сме сигурни, че преговарящите разполагат с най-добрата възможна информация. Не сме политическа организация, но искаме да подкрепим политическите оценки чрез науката.

- В доклада групата е изчислила, че CO2 трябва да бъде оценен на 20-25 долара за тон. Въпросът е как да бъде въведена тази стойност – дали под формата на данък или чрез схема за ограничаване и търговия (Cap & Trade). Докладът не препоръчва решение, то трябва да бъде обсъдено. Групата казва, че съществува потенциал за финансиране, но въвеждането изисква допълнителни изследвания.

Експертите разгледаха и възможността за данък върху морския и въздушния транспорт, както и върху финансовите транзакции. Основен въпрос също е как да се привлекат банките за развитие и регионалните институции във финансирането на фонда.

Ако се замислите, 100 милиарда долара за цялата планета не са огромна сума, особено ако я сравните с цената на бездействието по климатичния въпрос. Да, звучат като много пари, но ако не правим нищо, това ще ни струва много повече.

- Знаете при какви обстоятелства група скептици, които не представляват значителна част от учените, отправи тези обвинения – по време на подготовката за Копенхаген. Огромното мнозинство от учените са убедени, че климатът се променя и че това до голяма степен се дължи на човешката дейност.

Парниковите газове в атмосферата нарастват.

Това не е хипотеза, а нещо, което е измерено и скептиците не го оспорват. Достигнали сме най-голямата концентрация на парникови газове за повече от 800 000 години. Можем да пробием дълбоко, до ядрото на леда в Антарктида, където пластовете са на такава възраст.

Тези газове затоплят атмосферата. Да, може да се спори колко, къде и какво ще бъде разпределението на затоплянето. Какво ще бъде влиянието му върху валежите? Колко CO2 могат да погълнат океаните? Колко метан ще бъде изпуснат от топенето на вечно замръзналите почви? Това са валидни научни въпроси, на които нямаме сигурен отговор. Добре е, че скептиците предизвикват дискусия по тях.

Няма друг начин да се обясни сегашното затопляне освен с увеличаването на парниковите газове. Някои хора посочват слънцето като причина. От законите на физиката знаем, че то не може да обясни това, което наблюдаваме. Сега например не сме в пик на слънчевата активност, така че тя не може да допринесе за затоплянето.

Скептиците твърдяха, че през последното десетилетие средната температура не се е повишила, но това просто не е вярно. От 2000 до 2009 г. бяхме свидетели на най-горещото десетилетие, откакто се правят измервания. Наблюдава се голяма променливост от една година до следващата, така че тенденцията на промените не е линейна.

Не обичам думата "Климатгейт", защото всеки път, като се случи нещо в някоя област, едни хора добавят "гейт", за да изглежда новинарско, но всъщност не е. Всеки път, когато някой открие грешка, това е скандал, но всъщност не е. Прогресът в науката означава грешки, корекции и още открития.

След Копенхаген бяха направени няколко научни прегледа, които стигнаха до заключението, че научните заключения са валидни.

Да, грешката с топенето на ледниците в Хималаите е трябвало да бъде открита и поправена по-рано. (В доклада на Междуправителствения панел към ООН по климатичните промени от 2007 г. се посочва, че глетчерите може да се стопят през 2035 г. вместо оригиналната прогноза – 2350 г. - бел. авт.). Но на практика говорим само за една съществена грешка в доклад от 3000 страници. Много хора прекарват времето си в търсене на такива грешки.

- Възможностите за ранно предупреждение са различни при различните бедствия. При торнадото сигурно предупреждение може да има едва 15 – 20 минути, преди то да удари. Предният ден можеш само да прецениш риска от торнадо, но не и точното място, на което ще се прояви.

С надеждна информация горещите вълни и засушаванията могат да се предвидят с висока степен на вероятност 7 месеца или дори по-рано. Ураганите могат да се предвидят от 3 до 5 дни предварително. С приближаване на бурята периметърът, в който ще настъпи, става все по-ясен за учените.

От 3 до 5 дни са достатъчни да се вземат предпазни мерки и да се планира евакуация, 2-3 дни преди урагана може да се вземе решение за евакуация, а през последните 20 часа се правят приготовления за намаляване на евентуалните щети. Но това сработва в развитите държави. В страна като Хаити е по-трудно, защото инфраструктурата е слаба.

Горещата вълна в Русия и наводненията в Пакистан са две проявления на една и съща аномалия. Подобни явления вероятно ще зачестят заради климатичните промени. Горещините в Русия наистина бяха необикновени, но очакваме те да се случват по-често. Предвижданията там бяха направени няколко седмици преди бедствието, но има голям шанс в бъдеще това да се случва дори по-рано.

- Да, определено. Средната площ на ледената покривка, регистрирана между 1979 и 2000 г., е значително по-голяма от тази през 2007, 2008 и 2009 г. Миналата година за пръв път двата северни морски маршрута бяха едновременно напълно отворени и можеше да се обиколи Северният полюс по вода.

Това ще се случва все по-често. До средата на века очакваме арктическият лед да се стопява изцяло през лятото. И това не е много далеч в бъдещето. Може би аз няма да съм свидетел, но вие ще го видите.