- Разминаването между данните на Агенцията по заетостта и на НСИ е напълно обяснимо заради разликата в методиките. Статистиката набира данни чрез анкетиране на съответна целева група. Агенцията по заетостта отчита нивата на безработицата чрез лицата, които са регистрирани като безработни. Тази методика се използва от всички агенции в ЕС.

Възможно е да се получи така, че някои хора, които от гледна точка на статистиката са заети под някаква форма, да определят себе си като безработни. В същото време е възможно регистрирани при нас като безработни да се определят в изследване на НСИ като заети. Много трудно може да се направи сравнение между двете методики. Те имат смисъл, защото данните, събрани чрез тях, могат да послужат като база за управленски решения.

Ще ви дам пример за друг парадокс. Данните на НСИ за третото тримесечие показаха, че безработните са 326 хил. Това формираше около 9.5% безработица. Нашите данни за същото тримесечие показаха, че безработицата е 9.14%, а безработните са 338 хил. Виждате, че повече хора при нас правят по-малък брой безработица. Всичко това се дължи на различните методики, по които се набират данни.

- Не се получава объркване. Регистрирането в бюро по труда е право, а не задължение. За мен един човек, ако не по потърси услугите на държавата, които тя му предлага безплатно, означава, че той получава под някаква форма, дали в натура или в пари, средства, които му дават възможност да преживява. Затова не трябва да се абсолютизира и да се казва, че обезкуражените или икономически неактивните трябва автоматично да се прибавят към статистиката за безработните.

- Намалението дойде въз основа на отличната работа на структурите на Агенцията по заетостта и на правилно планираната политика на министерството на труда във връзка с обвързването на националния бюджет със средствата от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". В началото на годината стартирахме всички програми и мерки с национално финансиране.

След това започнахме усилено да работим за отваряне на мерките по оперативната програма. Основно се насочихме към заетите, за да можем да запазим работните им места. Към април все още уведомленията за масови съкращения надхвърляха по 1000 души на месец. В момента намаляха изключително много.

Пуснахме мярката "Аз мога", която цели да повиши капацитета на заетите, и подготвихме програма "Развитие", която предвижда около 65 хил. безработни да бъдат включени в обучение и 80% от тях да си намерят работа. Така успяхме да обхванем тези, за които средствата от националния бюджет не стигнаха за включването им в курсове или заетост. По операция "Развитие" към днешна дата можем да се похвалим с подсигурена заетост за близо 750 безработни. Над 1000 са приключили обучението си и тепърва предстои да сключат договори за работа.

През 2009 г. започна програмата за младежи "Шанс", насочена към чуждоезиково обучение и компютърна грамотност. До момента над 6500 души са преминали през нея, от които 1800 вече работят на трудови договори на постоянни, а не субсидирани работни места. През цялата година се опитваме с оперативната програма да допълваме мерките, които се финансират от националния бюджет, и то така, че да уцелим най-правилния момент за интервенция на пазара на труда и да помогнем на максимално много хора.

- Да, наистина се надявам, че тенденцията, която започна през тази година, ще продължи. Разбира се, през зимните месеци неминуемо ще има леко покачване на безработицата, но след март 2011 г. отново очаквам да започне спад. Прогнозата ни за следващата година вече е факт в Закона за бюджета - 9.4% средногодишно ниво на безработицата. Разкриват се и доста работни места, само за десетте месеца при нас се откриха 120 хил., надявам се това да помогне за повишаване на заетостта.

- В момента са основно тези, които излизат от сезонна заетост и сектор "Услуги". Прави впечатление, че най-много работници се търсят точно в браншовете, които освобождават най-много - търговия, преработваща промишленост. Така че хората бързо намират заетост в съседно предприятие. Това се доказва от факта, че осем месеца поред входящият поток в бюрата по труда е по-малък от изходящия. До октомври над 90 хил. души са започнали работа в реалната икономика.

- За някои от позициите се иска специфично образование. Другият проблем е, че те са в малки населени места. Традиционно се търсят преподаватели и фелдшери, но основно в селата, което прави местата непривлекателни. Освен това предлаганите заплати са ниски.

Друг проблем е, че в някои селища има хора, които отговарят на изискванията за работно място в друго населено място, но не им е изгодно да пътуват дотам, тъй като заплатата им няма да е достатъчно голяма, за да покрива и транспортните им разходи. Затова предложихме новата мярка "По-близо до работа", с която работниците ще получават пари за пътуването до работа. Надяваме се, че така ще усвоим част от тези работни места, които сега са непривлекателни.

- С "Хюлет Пакард" все още не сме направили трудовата борса. Същинската работа там предстои догодина. Всеки месец организираме борси, при които се стараем да обхванем най-вече хората, които са по-уязвими на пазара на труда, тъй като висшистите в повечето случаи след месец-два успяват да си намерят работа. Показателно за това е, че от 60 хил. безработни младежи едва 10% са висшисти, а близо половината са с основно и по-ниско образование.

- Да, и то не само сред младежите. Друга причина е, че хората не искат да работят за 240 лв. (минималната работна заплата, плаща се по програмите за заетост - бел. ред.), въпреки че от това има полза, защото не губят трудови навици. Важен момент е, че ученето през целия живот не е само добро пожелание на Европейската комисия.

Това е необходимост в динамичното общество, в което живеем. Дори един човек да има образование, ако е загубил трудови навици, не трябва да отказва да се преквалифицира. Има т.нар. трудни безработни, чието образование преди 30 години е било изключително престижно. Те са имали шанса 20 години да работят на едно и също място. След приватизацията обаче са останали без работа. В същото време имат самочувствието, че държавата трябва да се погрижи за тях.

Всичко това ги дистанцира от пазара на труда. Те започват да губят трудови навици и с всяка година все повече се изолират. При голяма част от продължително безработните се наблюдава този феномен с изключение на тези, които са от етническите малцинства. Надявам се с мерките по оперативната програма хората да станат по-гъвкави, да придобият нова професия и да намерят устойчива заетост.

- Всеки човек е възможно да бъде приобщен, но все пак трябва желание и от негова страна.