Даниел Грос: Имате много тежка комбинация от демографски и образователен проблем
| Даниел Грос е директор на брюкселския Център за изследване на европейските политики. Той заедно с Томас Майерс от Дойче банк е в основата на идеята за Европейски валутен фонд. През март м.г. той сподели пред "Дневник", че влизането на България в този механизъм, макар и да не сме част от еврозоната, ще бъде сигнал за фискалната стабилност на страната. Два месеца по-късно пред "Капитал" Даниел Грос сподели, че вижда България от 2015 г. точно като сегашната - със сух икономически растеж и без никакво движение в образование, здравеопазване и администрация . Разговаряме за изминалата година и прогнозите му за ЕС и България. |
| - Периферните държави в еврозоната ги чакат още 7-10 тежки години на реформи - За всяко българско правителство трябва да са приоритет образованието и демографията - Инвестирането в АЕЦ остава много рисковано - политически и икономически |
Как оценявате изминалата година в Европа?
- 2010 г. се оказа повратна точка за много части на континента. Северът, и особено Германия, се радва на стабилно възстановяване, основаващо се едновременно на вътрешното потребление и на износа.
Югът (или по-скоро периферията на еврозоната) бе изправен пред увеличаващи се спредове и ограничен достъп до кредити, съчетани с много тежки регулации, наложени или от т.нар. Тройка (ЕС/МВФ/ЕЦБ) или от пазарите. Тази година беше последната възможност за създаването на силен механизъм за разрешаване на кризисни ситуации.
Каква е прогнозата ви за 2011 г.?
- Кризата на еврото вероятно ще продължи, като се очакват нови пристъпи на нестабилност на финансовите пазари. Но ядрото на ЕС ще продължи възстановяването си. Останалата част на света все повече ще забравя Европа.
Смятате ли, че е време Германия да заеме по-активна лидерска позиция в управлението на ЕС?
- Германия не желае да бъде по-активна. Тя иска да се заеме на спокойствие със собственото си възстановяване, без да бъде притеснявана от проблемите на други. Още повече, когато Германия се активизира, другите често се противопоставят, защото те имат различни политически цели (и различни проблеми).
Германия може да допринесе за установяването на по-добри правила на ниво ЕС, но не може и не би трябвало да оглави управлението на Европа. Това би трябвало да е задача за евроинституциите.
Как виждате бъдещето на ЕС, ако разширяването спре на прага на Западните Балкани?
- Ако имате предвид Турция - това не е на дневен ред за момента.
А какво ще е бъдещето на периферните държави в ЕС?
- Периферните държави в еврозоната имат пред себе си още седем до 10 тежки години на реформи пред себе си. Може би една или две от тях ще трябва да преструктурират дълга си, но накрая ще излязат от това по-силни и по-конкурентни.
Повечето от новите членки, присъединили се към ЕС през 2004 г., също са стъпили на пътя на възстановяването и повечето са написали домашното си по отношение на структурните реформи.
Мислите ли, че бъдещето за България и Румъния след 20 години е да бъдат трети ешелон на ЕС?
- За съжаление почти няма сигнали за структурен напредък и в двете страни. Индикаторите за корупция, за ефективност на управлението, за качество на образователната система и други остават на много ниски нива. Нещо повече - изглежда, че населението се примирява с това положение на нещата. В такъв случай раздалечаването на тези страни в действителност ще нараства.
В един от последните си коментари казвате, че "тази картина на стагнация в много страни е подвеждаща, защото изпуска един важен фактор, а именно демографския", като пояснявате, че там, "където населението в трудоспособна възраст намалява... стагнацията изглежда неизбежна." Можем ли да твърдим, че България със своята тежка демографска картина и една от най-тежките демографския тенденции в света е осъдена на стагнация? Има ли изход от този капан?
- За съжаление изглежда, че България съчетава една от най-тежките демографски тенденции в Европа с една от най-слабите образователни системи. Идните поколения не само ще бъдат по-малобройни, но и ще бъдат по-слабо образовани.
Населението на България вече е с около 10% по-малко в сравнение с преди 20 години. При запазване на сегашната тенденция то ще намалее наполовина към 2050 г. Това е по-зле дори в сравнение с Япония. Нивото на образование пък ще бъде много по-зле в сравнение с останалата част на Европа.
Преобръщането на тези две тенденции би трябвало да бъде приоритет за всяко правителство. За нещастие нито един от двата проблема не може да бъде решен с краткосрочни мерки. И двата изискват ресурси и основни реформи. Докато последните не бъдат приложени, България ще е щастлива, ако се отърве само със стагнация вместо с изоставане.
Можем ли да говорим за възраждане на концепцията за атомна енергия в Европа? Нужно ли е в такива тежки времена малка страна като България да инвестира в многомилиардни проекти като нова атомна електроцентрала?
- Атомната енергия остава много рискована - политически и икономически. Още повече че и цената на капитала (особено на рисковия капитал) нарасна изключително много по време на кризата. Ето защо единствено държави с големи собствени ресурси биха могли да понесат подобна инвестиция, изискваща впрягане на капитали.
Какво според вас е най-вероятното продължение на битката за европейската енергийна независимост? Нараства или намалява ролята на Русия? Мислите ли, че проекти като НАБУКО и Южен поток ще станат действителност или ще останат просто политическо оръжие?
- Въпросът за петролопроводите все повече се превръща във второстепенна тема заради увеличаващото се потребление на неконвенционален газ.
Цената му падна (по отношение на суровия петрол), а и сега САЩ спряха да купуват газ, който вече се пренасочва към Европа, но не по газопроводи, а през терминали за втечнен газ.