Костадинка Тодорова: Законът за ВЕИ не стимулира енергията от биомаса

В края на февруари парламентът прие на първо четене закона за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ). Той трябва да разплете възловите проблеми в екоенергетиката – изкупни цени, присъединяване на централи, екологично гориво в транспорта и други. За мнение и коментар по тези теми потърсихме председателя на новосъздадената Българска асоциация за устойчива енергия Костадинка Тодорова. До миналото лято тя оглавяваше звеното, подготвящо законопроекта – дирекция "Енергийна ефективност и опазване на околната среда" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. |
- Липсва баланс между големи и малки производители - За да е прозрачна, цената на зелената енергия трябва да е в закона |
Какви проблеми може да реши законопроектът, ако бъде приет в сегашния си вид?
- Когато в началото се правеха законът за енергийната ефективност и този за възобновяемите източници, беше ни подсказано от някои кметове, че ако няма императивен запис за насърчаване на ВЕИ, след това те биха имали проблеми при отчитането на средствата. Затова законът казва, че те трябва да правят програми за общините си.
Смисълът е да се използват пустеещите земи, което досега не е било предмет на програмата. Би могло тези земи да се обработват от безработни и да се засаждат с енергийни култури за биогорива. Общините трябва да предвидят бурното развитие на електроавтомобилите. Като се строят паркинги и гаражи, като се правят преустройства на сгради, те трябва да предвиждат зарядни станции. Общините обаче имат възможност да преценят точно в кой момент да развиват тези мерки.
Казахте, че в законопроекта съществува голям дисбаланс между електроенергията и енергията за отопление и охлаждане. Какво имате предвид?
- Има няколко раздела, които касаят само електрическата енергия. Опитали са се да обхванат всичките проблеми към момента. Противоречието между сега действащия закон за ВЕИ и наредбите по закона за енергетиката създаваше страхотен проблем – тълкувания всякакви. След като приключи главата за електрическата енергия, се оказва, че за топлинната енергия и тази за охлаждане няма абсолютно нищо. За електроавтомобилите също няма нищо. Казано е, че те ще се насърчават, но не и как точно.
Тоест тези 10% възобновяема енергия в транспорта се разглеждат само чрез биогорива?
- Да. Липсва и топлинната енергия за населението и предприятията, както и енергията от възобновяеми горива в транспорта. Около селища с изградени топлоснабдителни системи могат да се изграждат малки инсталации за биомаса. Няма смисъл да се изгражда паралелна мрежа.
В даден квартал може да бъде построена инсталация до 5 мегавата. Енергията от нея ще влезе в топлоснабдителната мрежа и ще бъде транспортирана до всички потребители, но загубите по мрежата ще бъдат по-малки.
В един квартал или село производството от една голяма инсталация ще излезе по-евтино. Ако използвате ресурсите около това селище, вие очиствате природата от ресурс, който би изгнил.
Каква е гаранцията, че няма да се злоупотреби с това и няма да се сече здрава дървесина?
- Сключвате договор със съответните горски стопанства. Там има програми, по които горите се обновяват. Знае се колко точно е отпадната дървесина. От дървообработването има доста отпадъци, прави се и санитарна сеч. Остатъчният материал, отпадната дървесина и тази от санитарната сеч се описват от горските стопанства.
Този отпадък не струва колкото отсичането на дърветата. Крайната полза е, че гората се очиства, за да расте здрава, а вие получавате топлина, която е икономически изгодна. Откриват се работни места, а държавата не плаща за вносен ресурс. Това трябваше да бъде записано в закона. Да, казано е, че това трябва да присъства в градоустройствените планове, но текстът е пожелателен.
Опитвали ли сте се тези идеи да ги вмъкнете в законопроекта, когато бяхте директор на дирекция в министерството?
- Когато напуснах, все още имаше вариант на закона, в който за топлинната енергия имаше отделен раздел. За да остане, трябваше политическо решение. Бях говорила с министъра и зам.-министъра, че е необходим диалог с министерствата на околната среда и на земеделието. Всичките техни закони и наредби трябваше да се съгласуват с нашия закон, така че земеделските и горските отпадъци и тези от аквакултури да могат да се използват за енергия. Не срещнах отказ, но и подкрепа не срещнах.
Друго нещо - липсва балансът между големите и малките производители. Законът трябваше да даде тази възможност, но не успя. За обикновения потребител е по-изгодно да си сложи слънчев колектор, а не фотоволтаична инсталация, която е скъпа. Ако мерките за енергийна ефективност вървят задължително с ВЕИ като термопомпа или слънчеви колектори, крайният резултат е спестяване на електроенергия от големи централи замърсители.
Преди няколко години в Австрия е правено проучване на един район. Построяват около 200 централи на биомаса, за да заместят въглищата и газа. От 110 мъгливите дни спадат на 20. Смогът от вредните частици изчезва.
Проектозаконът отлага за 2014 г. задължителното смесване на бензин с биоетанол, което според сегашния закон трябваше да е факт от 1 март. Разумно ли е това?
- Дали 2014 г. ще бъде достатъчна дори не мога да гадая. Отлагането идва от новата директива за качеството на горивата, по която държавите имат право да заявят дерогация. Преди да изляза от министерството, съм сигурна, че не беше направена такава стъпка, за която Европейската комисия трябва да даде съгласието си. Ако някоя държава ползва дерогация, емисиите й трябва да бъдат спестени от друго място.
Всички в Българската петролна и газова асоциация казваха, че трябва да има закон за петролните продукти в България, част от който да бъдат и биогоривата. Това е разумна идея, защото в момента те са пръснати между различни наредби за акцизите и за чистотата на въздуха. Ако имаше такова нещо, вероятно те постепенно щяха да се съгласят да се слагат биосъставки.
Ще бъде ли по-прозрачно, ако механизмът за ценообразуване за електроенергията от ВЕИ бъде заложен в закона?
- Да, определено. В първия закон за ВЕИ записахме механизъм с надбавка, която да не пада под 5%, за да не изчезне насърчението. Първите две-три години всичко вървеше добре и след това започнаха едни разговори, че банките не искат да финансират подобни проекти, защото добавката спадала с 5%. Стана ясно, че това е свързано само и единствено със слънчевата енергия. Понеже при нея има голяма добавка, най-малко 400 лв., 5 на сто вече са голямо намаление. За другите е абсолютно нормално.
Нямаме икономически изследвания за отражението на цената на ВЕИ върху цената на конвенционалните горива. Няма върху какво да се стъпи, за да се каже колко точно да е цената и например през две години от нея да се сваля някакъв процент. Махнаха главата за цените. Сега как ще си направиш бизнес план? Четеш закона – чудесно. Обръщаш се към наредбата – дори аз не я разбирам. Формулата е толкова специфична, че начинът, по който ще се определи цената, не е достъпен за всеки. С фиксираните цени, вместо да облекчим целия процес, ние може би го натоварихме.
Трябва ли да бъдат коригирани сроковете за задължително изкупуване?
- Може би до 20 години наистина е добра идея. При по-дълъг период цената е по-ниска, при по-къс тя се вдига. Енергията от биомаса трябва също да се изкупва поне за 20 години, защото такава инсталация отваря работни места и тази заетост трябва да се гарантира. Общината ще получи финансов ефект, защото тези хора ще си плащат данъците там, където живеят. Предприятията също ще плащат данък.
Уместен ли е механизмът за присъединяване на зелените електроцентрали в сегашния законопроект?
- Според тезата, която защитаваше политическото ръководство на министерството, трябва да има конкурсно начало, за да се предлага по-ниска цена на енергията. Тезата, която аз защитавах, беше, че не можеш да използваш пазарния принцип. Защо? Ако обявите конкурс за региони, в които да се изграждат ВЕИ, и единият критерий е ниска цена, ще дойдат инвеститори, които няма да ви предложат най-иновативната и енергоефективната инвестиция.
Те ще предложат съоръжения от нисък клас или с много ниско КПД, които са или втора ръка, или нови, но старо поколение. Към тази ниска пазарна цена, която евентуално ще се появи, вие прибавяте балансиращи мощности. На практика не само няма да получите най-ниска пазарна цена, а тя може да се окаже няколко пъти по-висока.
За да тръгнат новите технологии, е нужна подкрепа. Може да се получи пазарен принцип, когато бъде създадена борса. На нея продаваш енергията си примерно на микс цената, но можеш да получиш добавка, която да отчете, че енергията е от ВЕИ и че използваш иновации.
Ако парламентът успее да приеме закона до края на март, това ще ни спаси ли от продължаване на процедурата на ЕК?
- Няма да ни спаси. В последния член на директивата се говори за транспонирането на всички законови и подзаконови актове. Ако законът бъде приет до края на март и в средата на април бъде публикуван, трябва поне още един месец да бъдат приети всички наредби. Те са около 14, от които 4-5 са съвсем нови, а другите ще се преработят. Има наредби, които са между няколко министри. Ако до август не се справим, от ЕК ще заведат дело.
"Дневник" потърси за коментар и авторите на законопроекта от министерството на икономиката, за да представи и двете гледни точки. От ведомството отказаха с аргумента, че проектът вече е в парламента и изказвания в медиите могат да се възприемат като опит за натиск. Ето и въпросите, които поставихме: 1. Кой е най-належащият проблем, който ще бъде решен с приемането на закона? 2. Защо екоенергията за отопление и охлаждане не е разгледана по-детайлно в закона? Нужни ли са допълнителни стимули и облекчения за енергията от биомаса? 3. Има ли нужда да се коригира срокът за задължително изкупуване на зелена енергия? Да се уеднакви за всички източници? 4. Не е ли по-прозрачно механизмът за ценообразуване да бъде заложен в закона, отколкото да се прехвърля към наредба, и какво пречи това да се случи? 5. Разумно ли е да се отлага датата, от която трябва да се въведе дял на биоетанола в бензина? 6. Ако законът бъде приет до края на март, каквито са вашите планове, кога ще бъдат приети съпътстващите подзаконови актове? |