- Двете ни ключови законодателни инициативи са да променим законите за електронните съобщения (ЗЕС) и за електронното управление (ЗЕУ) и подзаконовите уредби към тях. ЗЕС трябва да експонира европейската рамка до края на май, текстовете вече са качени за обществено обсъждане.

Предвиждаме изменения и в ЗЕУ, а и подзаконовата уредба по него има нужда от актуализация.

Ще актуализираме стратегиите в областта на електронното управление, широколентовия достъп и достъпа до пространствените данни.

На трето място като приоритет са проектите в областта на електронното управление, където предстои да изградим услугите на базовите регистри, да усъвършенстваме портала egov.bg и да създадем референтни модели (за електронни услуги - бел. авт.). Тази година ще стартираме проект по оперативна програма "Административен капацитет" за доизграждане на централните системи на електронното правителство. Одобреното финансиране по него е около 12 млн. лв.

На четвърто място като приоритет е широколентовият достъп. Очакваме през тази или следващата седмица да стартира проектът за изграждане на инфраструктурата в 19 селски региона. Сега започва прединвестиционното проучване, за изграждането са предвидени 40 млн. лв. Петият приоритет е стартът на интеграцията на държавните мрежи - на мрежата на държавната администрация (НМДА) и на мрежата на ЕСМИС (Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи").

- Актуализацията й се налага най-вече заради променените цели от страна на Европейската комисия, които са по-амбициозни. Ще създадем и пътна карта, за да има обезпечени реални дейности в тази област до 2015 г., да имаме реалистичен план.

- По-скоро не. До края на годината очакваме да има готово проучване на ситуацията в 19-те района, одобрена държавна помощ и да обявим търговете за изграждането на мрежата. Реално изграждането ще започне в началото на 2012 г., защото все пак има технологичен срок за провеждането на търговете.

- Да, има ръст. Порталът става все по-популярен и все повече хора влизат и го използват. Най-малкото в момента на него може да се намери актуална информация за всички услуги, които са вписани в Списъка на унифицираните наименования на административни услуги (СУНАУ) - за тяхната процедура, основания, кой ги предоставя, какви са сроковете за изпълнението им и т.н. Това обаче е минимумът.

- Точна статистика няма, но болшинството са на първите два етапа от развитие - чисто информационна или даване на възможност съответно заявление да се подаде по електронен път. Със сигурност над 2/3 от услугите са на тези две нива от развитието си.

- Пътната карта е готова, в момента се съгласува с останалите ведомства, които ще изпълняват различните проекти. Предпочитаме да се забавим 1-2 месеца с публикуването й, вместо да оповестим документ, който после няма да се изпълнява. Надяваме се през април да бъде готова и да се внесе в Министерския съвет.

Вече сме постигнали съгласие с някои от ключовите ведомства, но наистина има много важни неща, без които не ми се иска да излиза тази пътна карта. Едно от тях е електронната идентичност - това е нещо, по което сме на опашката на Европа.

- Това е нещо като личната карта, само че в електронен вариант - електронен документ за самоличност. Има два варианта. В момента в Закона за електронното управление е заложено, че идентичността се установява чрез справка дали на посоченото в заявлението име съответства посоченото в заявлението ЕГН.

Европейската практика, която се налага все повече, е т.нар. електронна идентификационна карта (e-ID карта), която я има или до края на следващата година ще я има в около 20 държави. При нея лицето се идентифицира чрез електронен сертификат. В момента решаваме какъв да е носителят на електронната идентичност, кой и как да управлява процеса.

- Това е част от модела, който сега уточняваме. Според мен оптималният вариант е да се даде възможност на хората, които желаят да участват в електронния документооборот, да си извадят на достъпни цени такъв сертификат за идентичност. Електронният подпис не бива да се бърка с електронната идентичност.

Дали издаването на електронна идентичност ще бъде субсидирано от държавата, или ще се плаща за нея - тепърва предстои да се обсъжда. В европейските държави също има различни практики. При всички случаи обаче, дори и да има някакво плащане, това спестява страшно много разходи и време. Идеята е, че на база на тази идентификация всички секторни системи могат да си изграждат електронните услуги. Тоест това е общо за всички. Дали ще се прави електронно здравеопазване или електронни обществени поръчки - няма значение.

- Тези системи са заложени по ОП "Административен капацитет", т.е. е осигурено финансиране.

- Планът за интеграция вече е одобрен с решение на Министерския съвет. Тя трябва да приключи през втората половина на 2012 г. и ще мине през няколко етапа. Първо трябва да се реши проблемът с прехвърляне на активи, служители и т.н. След кратка проектна фаза - която трябва да отнеме максимум 2-3 месеца - идват доставката и интеграцията на оборудването. В момента сме на първата фаза от проекта. Тя трябва да завърши до 2-3 месеца.

- Според мен след интеграцията ситуацията ще се промени значително. Първо планираме да се достави минимално необходимото ново оборудване, а и при интеграцията ще се използва предимно по-новата инфраструктура.

Исторически погледнато, в НМДА оборудването е по-старо, но където двете мрежи се дублират, по-старата техника просто ще отпадне. По този начин трафикът ще минава през новото оборудване. При всички случаи на етапа на интеграцията няма да се изгражда съществена нова инфраструктура, а по-скоро ще се правят модификации, където трябва, за да се използват по-добрите елементи от двете мрежи.

- Индикативно за осъществяването на цялата интеграция са заложени около 6.5 млн. лв. Има оценки на Американската агенция за търговско развитие, според които, ако двете мрежи се развиват успоредно както досега, в тях трябва да се инвестират десетки милиони. На първо време този разход няма е необходим, ще се замени с по-малкия за обединението им. Според икономическа оценка, направена към 2009 г., обслужването на трафика от единна мрежа ще спестява около 50 млн. лв. на година. Според мен икономиите ще бъдат повече.

- Проектът е с продължителност 18 месеца. Тоест, ако реалното изпълнение започне през юли, до края на 2012 г. може да е готов. В момента провеждаме консултации със собствениците на регистрите, надяваме се да постигнем съгласие с всички.

Ако проектът стартира по план и няма драматични обжалвания, през първата половина на 2012 г. може да се появят първите дигитализирани регистри, защото електронизацията им става поетапно.