Ваньо Алексиев, собственик на "Биомет": Една икономика се движи от конкуренцията, а не от мораториуми и уговорки

Ваньо Алексиев, собственик на "Биомет": Една икономика се движи от конкуренцията, а не от мораториуми и уговорки

Ваньо Алексиев, собственик на "Биомет"
Ваньо Алексиев, собственик на "Биомет"
Правителството, превозвачи, търговци и производители на горива от една седмица търсят начини за намаляване на цената на горивата. Днес те решиха временно да отпадане биокомпонентата от дизеловото гориво и да се облекчат ангажиментите на производители и вносители за поддържане на задължителни петролни резерви за сметка на държавата. За отражението на скъпите горива върху бизнеса на превозвачите и за това дали набелязаните мерки ще проработят разговаряме със собственика на компанията за транспортни услуги "Биомет", една от големите в страната.
- Тази година в сектора ще има много фалити - толкова, колкото не е имало досега

- Нямам обяснение за високата цена на дизела, освен че някой печели много големи пари

- Автобусни превозвачи се отказват да обслужват непечеливши линии

- Не облекчаването на режима, а липсата на адекватен контрол на границата е причина за контрабандата
Как оценявате ефекта от мерките за намаляване на цените на горивата?
- Със сигурност отпадането на биодизела, ще окаже положително влияние. Той безспорно оскъпява крайната цена на горивото, но според мен има други мерки, които биха били с по-добър ефект. Имам предвид ролята на държавата, която традиционно отсъства и абдикира от задълженията си.
Пазарът в България е така устроен, че да може да се купува само от съществуващите търговци. Теоретично пазарът е либерализиран и вносът е свободен. Но нормативните изисквания за внос са такива, че ако се изпълняват, в крайна сметка се оказва, че внесеното гориво е по-скъпо, отколкото ако бъде купено в България.
За решението за резервите, трябва да кажат петролните компании.
Говорите за големи потребители като вашата фирма, а не за търговците на горива?
- Да. Ние сме сред големите потребители на дизелово гориво. Месечно потребяваме около 1 млн. литра.
Какви са пречките пред компании като вашата да внасят гориво?
- Ще ви дам следния пример. Ако купите цистерна с дизелово гориво от рафинерия в Гърция, наред с всички данъци и акциза, които трябва да платите, трябва да имате и лицензиран акцизен склад. За да имате такъв склад, трябва да осигурите много голяма банкова гаранция. А процедурата по това е дълга и тромава. Но ако разполагате с такъв склад и складирате там закупеното гориво, неминуемо ще се наложи да го претоварите, което вдига цената и я прави по-висока от тази в България.
Ние купуваме от бензиностанциите. Малък процент от горивото, което ползваме, е купено на едро. Това е така, защото малка част от транспортните ни средства минават през базата ни. Ако трябва да ги зареждаме в базата, транспортните разходи за това ще обезсмислят по-ниската цена на горивото. Изправени сме пред абсурдния избор да обмисляме закупуването на няколко бензиностанции, но в някоя развита страна от ЕС, където горивото е по-евтино.
Всъщност на брифинга след срещата беше споменато, че ще се търси облекчаване на вноса?
- Това е много общо изказване и предполагам, че с времето може и да отшуми. Иначе може да се върви в тази посока, но трябва да се окаже по-силен натиск. Всички мерки, които утежняват вноса, са в интерес на един субект и е ясно кой е той. Те са направени, за да се гарантира монополът на "Лукойл".
Аргументите срещу облекчаването на вноса на горива са, че така може да се увеличи контрабандата.
- Не облекчаването на режима, а липсата на адекватен контрол е причината за контрабандата.
Намаление от 14 ст. на литър, което беше изчислено като ефект от прилагането на мерките, съществено ли е?
- Да, но съм скептичен, че тази разлика ще се постигне на практика.
Ще намалят ли превозвачите цените на услугите си при по-евтини горива?
- Цените на товарните превози не са увеличавани. Ние вдигнахме билетите за пътническите превози с лев, което не компенсира поскъпването на горивата. По-скоро спад поевтиняване на дизела ще успокои напрежението в сектора и ще предпази от бъдещи увеличения.
Как си обяснявате, че дизелът в България е по-скъп, отколкото в други европейски страни?
- Имаме много добър поглед, защото ежеминутно наш камион зарежда някъде в Европа. Следим цените на горивата и наистина няма логика горивото на колонка в някоя от развитите европейски държави да е по-евтино, отколкото тук. Суровината би трябвало да е на една и съща цена, но разходите за работна ръка тук са в пъти по-ниски от тези в Европа.
Транспортните разходи също са по-ниски. Така че би трябвало разликата в цените тук и в развитите страни да е значителна. Получава се обаче абсурдната ситуация тук да е по-скъпо. Нямам разумно обяснение за това, освен че някой печели много големи пари.
Според вас прозрачно ли е ценообразуването на "Лукойл"?
- Всяка компания сама определя ценовата си политика и този принцип работи, но при реална конкуренция. Държавата не трябва да е регулатор на цените, а да допринася за наличието на реална конкуренция.
В момента Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прави секторен анализ на пазара. Според вас ще има ли ефект и ще се покаже ли реално дали има злоупотреба с господстващо положение от страна на "Лукойл"? Смятате ли, че комисията има капацитета или желанието да го направи?
- Смятам, че КЗК трябва да бъде оставена да си свърши работа и след това да коментираме. Но съм песимистично настроен за резултата. Основната причина е заключението от проверката им преди две години, която не откри никакви нарушения. Все пак сега условията са други и се надявам този път да има друг резултат.
Как си обяснявате, че цената на горивата в бензиностанциите на различни компании е почти една и съща? Поражда ли това съмнения за незаконно споразумение?
- Проблемът не е в операторите на пазара. Те имат заложена печалба, която не е голяма. Освен това не е проблем един търговец да отиде да провери цената на съседната бензиностанция и да сложи подобна. По мое впечатление търговците не печелят много и не могат да се конкурират със сваляне на цени.
Затова явно са избрали варианта да са с еднакви, но не мога да твърдя, че има договаряне. Има и още един очебиен факт - в момента цената на дизела е близка, дори по-висока от тази през лятото на 2008 г. Тогава цената на барел петрол беше 150 долара, а сега е 115. Логичният въпрос е защо. Промъкнаха се мъгляви обяснения, че курсът на долара тогава е бил по-различен. Но при сравнението на курса долар/лев(евро), което ние направихме, се оказа, че това съотношение е почти същото.
Състоятелно ли е обяснението, че заради свитото потребление "Лукойл" произвежда по-малко, а постоянните разходи са едни и същи и това оскъпява продукцията?
- Всяка компания сама планира продажбите си и приходите от тях, като при смяна на условията би следвало да пренастрои мощностите си. Не би трябвало за неправилни разчети да плащат потребителите.
А смятате ли, че може да има ефект от едномесечен мораториум върху промяна на цените, за какъвто премиерът съобщи, че ще помолил "Лукойл"?
- В една работеща икономика движещ механизъм е реалната конкуренция, а не временни уговорки и мораториуми.
Как ще коментирате спора между министъра на икономиката Трайчо Трайков и генералния директор на "Лукойл" Валентин Златев и намесата на Бойко Борисов на страната на производителя?
- Намирам повече логика във въпросите и твърденията на министъра. С това ще приключа коментара.
Мога да кажа, че положението на фирмите в транспортния бизнес е много тежко. Тази година ще има много фалити - толкова, колкото не е имало досега. Разбира се, това е лошо за фалиращите търговци, но като цяло за икономиката ще изиграе и оздравителна роля, ако е в разумни граници.
Сега обаче сме изправени пред най-тежкия момент. През 2009 г. кризата вече беше притиснала бизнеса. Но тогава, освен че цените на услугите бяха ниски, бяха ниски и цените на горивата. Още тогава прогнозирах, че ще дойде момент, когато горивата ще поскъпнат, а цените на услугите ще останат ниски.
Сега реално няма какво да компенсира стойността на горивата. Тя е около 40% от себестойността на услугата и има голяма тежест в разходите на компания като нашата
От друга страна, конкуренцията в този сектора е много голяма.
- Да. В нашия отрасъл има прекалено много участници. Стигна се дотам цената да падне под себестойността на предлаганата услуга, което не издържа на никаква икономическа логика. Много случайни участници се включиха в бизнеса с цел бърза печалба. Но се оказа, че не могат правят адекватни бизнес планове, елементарна сметка на приходите и разходите си. Като резултат след известно време са принудени да затворят.
През това време обаче са навредили достатъчно на пазара с ниските си цени, тъй като не предлагат качествен продукт, а търсят само бърза печалба.
Вече има фалити. Има и много компании, които все още се задържат изкуствено на пазара. Една от причините са банките и лизинговите дружества. Лизингополучателите са спрели да изплащат задълженията си, но банките и лизинговите дружества не искат обратно оборудването, тъй като вторичният пазар е много ограничен в момента, а и трябва да правят допълнителни разходи по съхраняването и поддръжката му.
Така некоректните платци към банките и лизинговите дружества продължават да ползват транспортните средства, но това няма да продължи дълго. В един момент фалитите ще се увеличат лавинообразно.
А през последните месеци няма ли съживяване на бизнеса и увеличение на товарите?
- Има съвсем малко съживяване, основно в износа. Потреблението в България обаче продължава да се свива - намалява вносът на всякакъв вид стоки. Ръстът на износа, от друга страна, не е толкова голям, както го отразява статистиката.
Може ли това да се дължи на фиктивен износ?
- Според мен да. Възможно е и това да оказва влияние на официалната статистика.
Как се развива сегментът на пътническите превози?
- Хората не пътуват. Вероятно заради кризата са намалели пътуванията по работа, друг фактор са свитите доходи. Заради високите цени на горивата ние сме принудени да вдигнем цените, което още повече отблъсква клиентите. Железопътният транспорт не е алтернатива заради ниското качество и липсата на сигурност. Не без значение е и това, че населението в България намалява.
Очаквате ли по-голям ръст през летния сезон и увеличение на цените?
- Традиционно този сезон е по-успешен, хората пътуват повече. Очаква се ръст, но не толкова голям като миналата година. Ръстът едва ли ще успее да компенсира цялостния отлив на пътници на годишна база. Дали билетите ще поскъпват не бих могъл да се ангажирам. Но при продължаващо увеличение на цената на горивата ще се увеличат и нашите цени. Засега не предвиждаме.
Отказват ли се превозвачи от обслужване на линии заради липсата на пътници и високите разходи?
- Има такава тенденция. Страдат по-малките селища, тъй като там отливът е най-голям. Този процес ще се задълбочи. Общините трябва да вземат реални мерки срещу нелегалните превозвачи. Тези т.нар. превозвачи не плащат данъци и осигуровки. Спестяват много разходи и са в по-добра позиция от нас само заради това.
Министерството на транспорта залага много надежди на промените в Закона за автомобилните превози, за да се пребори с нелегалните превозвачи. Мярката, която изтъкват като най-ефективна, е спирането от движение на колите на нелегалните превозвачи...
- Повечето промени в закона са положителни. Въпросът е как ще се прилагат. В България проблем са не лошите закони, а това, че няма кой да ги прилага. Ако служителите на това министерство си свършат работата, ще има ефект. В противен случай мерките ще си останат само на хартия.
Законът въведе и изискването конкурсите за линиите да се правят от общините по Закона за обществените поръчки или концесиите. Ще ограничи ли това практиките да се залагат критерии, които дават предимство на определен превозвач?
- Това е положителна стъпка, въпреки че за мен по-добър беше първоначалният вариант - министерството да организира конкурсите. Имате представа как е в общините, особено по-малките. Там всички се познават и превозвач като нас трудно би бил допуснат. Имаме горчив опит от такива конкурси.
Получават се наистина абсурдни ситуации. Въпреки че предлагаме много по-добра услуга, с много по-добри превозни средства, се избират превозвачи по съвсем други критерии. Губещи, както винаги са хората, които ползват услугата. Аз бях привърженик на първоначалния вариант, но за съжаление се оказа голям натиск, тъй като щяха да се изземат възможности на местните управи за злоупотреби.
Засега новият ред не е прилаган и не знаем доколко ефектът ще е положителен. Да се надяваме, че нещата ще бъдат по-добре. Ние винаги се надяваме. Вече 20 години живеем и се надяваме.