- Цената на "Белене" във всички случаи е около 10 млрд. евро, но тя може и да се повиши в резултат от новите, по-тежки инженерни изисквания към безопасността на ядрените съоръжения в света. Очаквам сериозни проблеми за много страни заради стрес тестовете.

Паралелно с това очаквам и разходите за производство на електроенергия от АЕЦ да се увеличават вследствие на повишаването на застрахователните тавани за щети, която всяка централа заплаща като задължение, произтичащо от Виенската конвенция за ядрена щета на трети лица. Проблемите ще възникнат по 2 линии: първо ще се вдигне тавана на щетата, който за ЕС се обсъжда да стане 700 млн. евро на реактор, и второ – ще се осигурява всеки отделен блок на площадката.

За сравнение - таванът на компенсируемите щети, приет от България, е 96 млн. евро, и то за всички реактори на площадка "Козлодуй". По всяка вероятност ние ще бъдем принудени да го повишим на поне 200-300 млн. евро, и то за всеки блок поотделно. Това е дискусията в момента в ЕС. Т.е. това са първите ефекти от аварията в АЕЦ "Фукушима 1" и макар че засега те са само финансови, влошават икономиката на ядрената енергетика...

- Факт е, че електрическата инфраструктура за "Белене" трябва тепърва да се изгражда и тя е една от най-сложните и проблемни части от цялото строителство. Тепърва трябва да се проектират подстанции и електропроводи, което при днешните тежки изисквания на Закона за устройство на територията е дълъг и сложен процес.

Преминаването на трасетата през частни парцели е свързано с тежки преговори със собствениците на тези земи. Средният период за изготвянето на парцеларен план на един електропровод от 10 км е между една и две години. Какво остава тогава за 600 км трасета?

- Това може да се приеме като временно решение, и то само за един от двата блока, но за 2000 мегавата със сигурност няма да е достатъчно. По време на аварията във Фукушима се оказа, че именно резервирането на електрическите връзки на централата е било едно от слабите места.

В този момент, в който атомните централи се преоценяват и от инженерна гледна точка, в никакъв случай не може да се лицензира проект, при който цялата мощност на централата да не може да се изнесе през три независими електрически връзки, както и обратното - тя да не може да получава в случай на авария доставка на електроенергия отвън.

- Обикновено атомните централи се проектират като големи единични мощности, което се изисква от икономиката на проектите. Затова енергийната система трябва да разполага с т.нар. компенсиращи мощности в случай на аварийно изключване на ядрените реактори. Обикновено това са газови или хидроелектрически централи.

Затова, когато АЕЦ "Козлодуй" беше включен в мрежата, специално за него беше изграден ПАВЕЦ "Чаира". Той работи на помпен режим през нощта, като използва нощна енергия да прехвърля води в горния изравнител и в случай на изключване на блок на АЕЦ бързо се включва в системата. За АЕЦ "Белене" трябва да се мисли за втори дублиращ производствен модул от този тип някъде в страната.

Най-сериозният проблем обаче не е този. По-трудно е съчетаването на евентуалните 4000 мегавата ядрени мощности в Козлодуй и в Белене с 1500 мегавата от възобновяеми енергийни източници. Когато става въпрос за вътрешното потребление, или ВЕИ са излишни, или АЕЦ "Белене". Производството в страната трябва да е равно на потреблението.

Системният минимум на потреблението в страната понякога достига до 2800 мегавата и количеството електроенергия над него трябва или да изнасяме, или да спираме мощности. Кои спираме? Този проблем за съжаление не се обсъжда в новата Енергийна стратегия на България, а тя трябва да даде отговор на принципния въпрос кое от двете производства е приоритетно – от новата АЕЦ или от ВЕИ?

Защото съгласно изискванията на Директива 28/2009 на ЕС и индикативната цел за 16% дял на ВЕИ производството от възобновяеми източници не може да бъде ограничавано.

- Това е голямата въпросителна пред проекта – има ли реални и сериозни кандидати да купуват електроенергия. Ако има такива – ок, но нека сега се идентифицират и предложат дългосрочни договори по цени, които удовлетворяват бизнес плана на проекта, който за съжаление все още никой не е видял.

Сериозен икономически риск е да се пристъпи към такава огромна инвестиция и да казваме: първо да я построим, после ще видим какво ще правим тази енергия. Това е все едно да имате заплата от 1000 лв. и да решите да купите къща с 10 стаи с мисълта - не е ясно за какво ми е, но все може да потрябва и ще му мисля после. Кой и защо би си позволил такъв неразумен подход, който крие рискове за цялата икономика на страната?

- Проучванията на пазара показва очаквания за увеличение на потреблението на електроенергия на Балканите, въпреки че кризата в момента потиска този процес. Допускаме оптимистично, че районът тръгва да се развива, но е факт, че всички страни около нас имат планове да инвестират в свои мощности от ВЕЦ и ТЕЦ, Румъния иска да изгради още един, последен блок в АЕЦ "Черна вода".

Това, което е необходимо да се знае, е, че нито една от страните в региона не планира да изнася електроенергия и ако ние можем да ги убедим, че за тях е по-изгодно да внасят от нас, вместо сами да произвеждат – ето това би дало импулс за един такъв проект, включително и за намиране на по-изгодни кредити за него. Има страни, които са традиционни вносители на ток, като Италия и Австрия например, което не е проблем за тях. Всеки си прави сметката кое му е по-изгодно - да строи нови мощности или да внася.

Пълен блъф е, че електроенергията от АЕЦ "Белене" ще бъде евтина – това могат да твърдят само хора, които никога не са правили бизнес планове на енергийни обекти.  Напоследък по темата се упражняват всякакви специалисти: политици, кибернетици, шоумени, даже директори на АЕЦ, а знаенето на копчетата в една АЕЦ не значи, че тези хора са компетентни по структуриране и оценка на един ядрен проект. Това е като да питаме машиниста на един влак как е проектиран той.

Всяка нова централа се изплаща в рамките на 15 години и през този период енергията не може да бъде евтина. Цената от "Белене" ще е на нивото минимум на ТЕЦ "Енел Марица-изток-3" или AES "Гълъбово". До "Фукушима" можеше да се допуска, че цената на електроенергията от нова АЕЦ ще бъде между 7 и 8 евроцента за киловатчас.

След тази трагедия цената ще стигне до 10 евроцента. На такава цена една атомна централа може да се изплати за 15 години. Трябва да се има предвид и друг негативен пост-"Фукушима" тренд - сега всички банки ще повишат консервативността си и ще утежнят условията за отпускане на кредити за ядрени проекти. Инвестициите в системи за безопасност в АЕЦ ще скочат с минимум 20%.

Ядрената наука ще бъде принудена да допуска необходимостта инженерните системи да работят сигурно месеци наред. Всяка АЕЦ се проектира и лицензира на база на доказателството, че така наречените проектни аварии се овладяват безопасно от централата (списък с възможни инциденти, последвани от откази на системи, за които са разработени около 80 възможни сценарии).

По изчислителен път се определя как евентуалното усложнение на всяка една от тези аварии може да бъде избегнато. Нито един проект в света до момента обаче, мога да ви гарантирам, не е допускал и не е обезпечен срещу едновременно развиване на тежки аварии на четири блока едновременно, както това се случи в АЕЦ"Даиичи"!

При това там настъпиха и други тежки усложнения именно вследствие на множеството откази на системи по т.нар. обща причина цунами и централата не можеше и все още не може да бъде охладена. Оттук нататък в новите ядрени проекти трябва да бъдат предвидени и такива обстаятелства.

- Правят се три основни проверки по две методики – аналитична, тоест чрез компютърни модели, и чрез огледи от специални експертни групи. Тези експерти на място ще анализират състоянието на системите, схемните решения и ще оглеждат за видими дефекти.

Трите основни проверки ще бъдат в направленията: възможни причини за възникване на аварии, достатъчност на системите за безопасност за тяхното овладяване и достатъчна диверсификация на инженерните средства и източници за минимизиране на последствията от тежки аварии, които надвишават обезпечените в проекта.

- Много се спекулира с тази тема, а трябва да бъдем обективни. Имало е съмнения, но след серия от проверки и мисии както от страната на БАН и други западни компании, така и на заключителна мисия на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) се твърди експертно, че сеизмичният риск на площадка "Белене" е на такова ниво, че то не изключва и не забранява изграждането на ядрени съоръжения, както и че този риск подлежи на инженерно компенсиране. Невинаги сеизмичният риск е най-големият проблем – например от 30-те работещи реактори в Япония нито един не пострада директно от земетресението.

Посещавал съм АЕЦ "Фукушима" и други АЕЦ в Япония през 1998 г. и още тогава забелязахме някои видими пропуски в проекта, за които сме ги питали. Например антицунами вълноломът беше висок само 2.5 метра, а обяснението им - че проектът не предполага повече от 2 метра цунами. Втората грешка на проекта е, че басейните за отлежаване на горивото, които са пълни с вода, са разположени на много висока кота в реакторния контейнмънт, което е рисково по отношение на сеизмично въздействие.

Японците казаха, че те така са изчислили конструкцията, че проблемът да бъде решен, но ето, че проблем има. Централата разполага само с две връзки с енергийната система за външно захранване, които се оказаха недостатъчни. Дизелгенераторите им също не бяха осигурени в достатъчна степен срещу външни въздействия и ги изгубиха още при първата приливна вълна.

- Причината за рестарта на проекта през 1998 г. беше необходимостта да се реши целесъобразно ли е да се използва вече доставеното оборудване, което страната беше платила, за изграждане на един ядрен блок. Анализирахме три площадки в Козлодуй и тази в Белене. Тогава изграждането на блока струваше около 1.8 млрд. долара, като вътре влизаше всичко без цената на кредита.