Борислав Стефанов, изп. директор на Агенцията за инвестиции: Бюрокрацията е по-голям проблем за инвеститорите от корупцията

Чуждите инвестиции в България спаднаха с 58% през 2010 г. През януари на годишна база пък бе отчетено тяхното удвояване до 103.8 млн. евро. Икономисти извън страната обявиха, че капиталите се завръщат както в целия регион на Югоизточна Европа, така и в частност в България. Може ли да се приеме за трайна тази тенденция кои са новите топ сектори от гледна точка на бизнеса, как се рекламираме като място за правене на инвестиции. По тези въпроси разговаряме с Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. |
Няма лоши сектори - всички пари, които влизат в икономиката, са добри Машиностроене, електроника, химия, транспорт и логистика са перспективни за България Ниските заплати не са повод за гордост, но са един от определящите фактори за инвеститорите |
Да започнем с една позитивна новина – белгийска фирма за килими реши наскоро да измести част от производството си в Сливен. Имате ли вие други такива примери, или това е единичен случай?
- Не е единичен. Имаше доста случаи на фирми, които идват с планове да преместят производството си примерно от Китай, където един от проблемите е, че се качват разходите за труд. Други искат да се преместят от локации в Европа. Имаме през последните седмици и месеци видимо оживление, доста повече фирми дойдоха да питат какви са условията да преместят част от дейността си тук.
Те са в сферата на дървообработването, текстила, услугите. Аутсорсингът принципно е сфера, която набра скорост през последните години в България, но през последните месеци доста повече фирми от обичайното се интересуват. Някои искат да консолидират част от операциите си в различни държави, на други ще им е по-евтино да работят у нас.
Ниските заплати тук не са особен повод за гордост, но трябва да имаме предвид, че това е един от основните фактори за местенето на инвеститори от една в друга държава. Това е и начин нашият пазар на труда да се приближи към този в по-развитите държави.
Имате ли индикации, че случващото се в Северна Африка и Близкия изток пренасочва инвеститори към България?
- Специално що се отнася до Египет, имаше една фирма с големи аутсорсинг центрове с по няколко хиляди човека, от която казаха, че сериозно обмислят да прехвърлят част или цялата си дейност другаде. Нашият регион като цена за тези дейности е по-скъп от Индия и Египет, но икономическата и политическата стабилност е много по-голяма.
Това, което ни пречи специално в тази сфера, е, че държавната подкрепа е ориентирана повече към привличането на предприятия в производството. Спорен е и моментът дали изобщо да има субсидии. В страни като Чехия и Унгария обаче има такива инвеститори.
Смятате ли, че вече има очертана тенденция към завръщане на чуждестранния капитал тук?
- Имаме няколко поредни месеца на растеж, което е добър знак. Последните данни на БНБ показаха почти двойно нарастване на годишна база през януари. В същото време се променя профилът на инвеститорите. Преди кризата 60-80% от вложенията бяха основно във финанси, търговия и недвижимости, а през последната една година фокусът е изместен към производството и енергетиката.
Това е хубаво, защото тези сектори са много по-устойчиви за създаване и задържане на работните места. Иначе няма лоши сектори - всички пари, които влизат в икономиката, са добри. Въпросът е, че вкарани в едни сектори водят до устойчивост и работни места, а в други могат да доведат до инфлация – нещо, което стана при нас. Например в строителството имаше много работни места, но при срива те изведнъж изчезнаха.
Това означава ли, че при излизането от кризата други сектори ще бъдат във фокуса на вложенията?
- Ако погледнем преди кризата - потокът към банките идваше от техните майки. Същите пари после се даваха за заеми за покупка на жилища, офиси, за лизинг на автомобили или пък покупката им в брой. Така че секторите финанси, недвижими имоти и търговия са много свързани и растяха паралелно, а в кризата паднаха едновременно. Това са секторите, върху които не можем да влияем директно.
Много се говореше, че там инвестициите са намалели в резултат на държавна политика, а всъщност са спаднали вложенията там, където тя не играе пряка роля. Когато може лесно да се наберат средства навън, има повече спекулативни проекти в строителството и различните финансови дейности, в лоши времена тях ги няма. Така че независимо кой е на власт и какво прави, тези сектори следват възможността да се намерят пари.
Тази година вече има признаци, че достъпът до финансиране отново е облекчен и аз съм почти сигурен, че в България инвестициите в търговия, финанси и строителство отново ще се увеличат. С колко – не може да се каже. Важно е обаче да се качва делът и на по-устойчивите сектори. В средата на миналата година започнахме един проект за условията за бизнес в България и сме готови с някои анализи за това кои сектори има по-голям смисъл да бъдат промотирани.
Кои са те?
- Правихме го съвместно с една американска компания и тя препоръча сектори, които не са изненада – машиностроене, електроника и електротехника и химическа промишленост. Там имаме история, специалисти, конкурентни предимства спрямо съседни страни.
Транспортът и логистиката е друг такъв сектор – България все повече ще се отваря към света като врата на Европа особено за фирми от Далечния изток, към които трябва да насочим повече усилия. И два сектора от услугите – аутсорсинг на бизнес процеси и информационни технологии, като фокус се дава на софтуера.
В по-дългосрочен план трябва да се наблегне на сфери, свързани със здравословния начин на живот и енергийна ефективност - медицински туризъм, производство на биопродукти, земеделие и хранително-вкусова промишленост.
Как ще привличате инвеститори в тези сектори?
- Също чрез този проект. Досега България се рекламира предимно като страна за туризъм, но трябва да се разбере, че рекламирането като място за правене на бизнес е различно. Една тв реклама е хубава, но е несериозно да се смята, че някой, като я види, ще дойде да направи завод за 100 милиона. Така или иначе масова реклама трябва да има, защото не всеки знае за условията за правене на бизнес у нас.
Ще има 20-30 събития по цял свят, където да се опитаме да привлечем вниманието. Досега на тях са канени хора за бройката, а не правилните мениджъри, които биха взели инвестиционно решение. Надявам се до няколко седмици да пуснем поръчките и от средата на годината да започнем с организацията на тези събития.
Избрали ли сте вече страните и по какви критерии?
- Няколко групи ще са събитията – около 10 с подкрепата на голям медиен партньор от ранга на "Икономист" или "Файненшъл таймс", защото това ще осигури публичност на цялото събитие, пък и тези медии се ползват с доверието на бизнеса.
За тях няма определени места, предполагам, че ще бъдат някои от големите бизнес столици. След това около 10 събития, посветени на различни теми, свързани с тези сектори, за които се смята, че има потенциал. Отново в градове като Лондон, Берлин, Париж, Токио, 1-2 в САЩ, в Близкия изток.
Освен на медии на кого ще разчитате по места, след като дори вече нямате представител в Брюксел?
- Да, откакто съм в агенцията, го нямаме. Единствените хора са в офиса ни в София, което е донякъде ограничаващо, а дори македонската агенция има офиси в чужбина. Хубаво е зад граница да имаме партньори, но заради кризата бюджетът ни бе намален няколко пъти в сравнение с този през 2007 г.
От друга страна, много от нещата, които правим, не изискват големи средства, защото основната ни дейност е да помагаме на фирмите с контакти и информация. Специално тези събития ще правим с парите от проекта, който е по ОП "Конкурентоспособност". Доволен съм, че той се случи след толкова години.
Нямате ли намерение подобно на земеделското министерство да назначите аташета зад граница?
- За съжаление нямаме средства за това. За мен важното ще е координацията с аташетата в съответните държави, които би трябвало да помагат България да се промотира. По този проект подготвяме и нови промоционални материали, защото сегашните нямаха добър маркетингов ефект.
Имаше много информация, по 20-30-40 страници текст, който сигурно е много интересен, но едва ли някой го е прочел от началото до края. Ще преведем брошурите на езици, различни от английския, за да могат да се четат и в страни, където той не е основен.
Може ли успешната приватизация на "Булгартабак" или пускането на акции от енергийните дружества най-накрая на борсата също да стимулират инвестициите?
- Това би показало, че пазарът е по-прозрачен и по-развит, което само по себе си ще им даде допълнителен стимул да дойдат. Колкото повече примери има за добре действаща администрация, за липса на корупция, за прозрачност, толкова по-добре. Но друг ефект е труден за прогнозиране.
Наблюдатели коментират, че България все още има огромен проблем тъкмо с корупцията и върховенството на закона. Това ли споделят и с вас компаниите?
- Тези две сфери са изключително важни за бизнеса. Скоро имаше статия в "Икономист", където ставаше дума, че Индия, която е голям получател на преки чуждестранни инвестиции, е имала срив през миналата година, като една от причините е точно корупцията. Обаче проблемът е, че корупцията и бюрокрацията е трудно да се оразмерят, анализите почиват на силно субективни показатели, а мнението на един бизнесмен се засилва, предавайки се на друг.
Тоест се самонавиват?
- Да, точно. А пък такива проблеми има и в добре развити държави.
През вашите разговори как изглеждат нещата?
- Повече се набляга на тромавите административни процедури, отколкото на корупцията.
При посещението си в Търговище неотдавна премиерът заяви, че ще се обсъдят нови мерки за подпомагане на големи инвеститори. Какво се предвижда?
- В момента в закона облекченията са заложени за така наречените приоритетни проекти – които разкриват над 200 работни места и са за над 100 млн. лв. инвестиции. Това са мерките, за които аз знам. За друго не съм бил информиран засега. А иначе ще възложим чрез обществена поръчка сравнителен анализ, който да покаже държавната подкрепа за инвеститори в региона около нас, за да можем да сравним по-добре къде сме ние.
Какви идеи има чуждестранният бизнес за България, за които вие знаете към момента?
- Имахме няколко запитвания в химическата промишленост, в логистиката. Въпросът е, че в повечето случаи те искат да останат анонимни, докато решат. Имахме случаи дори, в които идват от централите, без да предупредят местните си хора. Разчу се например за един развлекателен център и в резултат земята на мястото поскъпна многократно в рамките на 2-3 седмици.
Това, което ме радва, е, че тези запитвания стават повече и повече. Година назад, когато започнах работа, имаше период от няколко месеца, когато запитвания на практика нямаше. Така че се надявам, когато си тръгна, БАИ вече да функционира повече като консултантските агенции, в каквито съм работил преди.
Имате ли данни, че спрени от кризата проекти се размразяват?
- Имаме информация само за проектите, които са били сертифицирани при нас. Това, което виждам, е, че някои проекти в производството и услугите, които са започнали 2005 - 2006 г., после са били прекратени по финансови причини, сега има интерес да се възобновят. Все още сме в една фаза, в която фирмите са по-оптимистични, но няма твърдо решение за продължаването на проектите.
Имаше една грандиозна идея да правим писта за Формула 1. Какво стана с нея?
- Ако трябва да съм честен, ние нямахме никакво участие в този проект. Научих за него от вестниците. Съответно не съм чувал нещо за развитието му. Такива проекти се правят с много пари. Аз не съм сигурен доколко една такава писта е печеливш бизнес, не съм чел анализи за колко време се връща такава инвестиция. Хубавото е, че покрай големия шум около такова събитие автоматично се покачва известността на страната. Но по една или друга причина ние бяхме извън тази тема и не мога да я коментирам.
Ще участвате ли в изготвянето на стратегия за развитието на Северозападна България?
- Много ще се радвам да можем да помогнем, което ще е трудно заради скромния финансов ресурс и хора, но може да насочваме интереса към този район на страната. Обаче трябва да внимаваме да не се насилва бизнесът, защото по-важно е първо да вложи парите си в България, а не другаде, а после къде точно ще стане това. Но е хубаво регионите да се развиват равномерно. Сега София произвежда една голяма част от БВП, голям процент от инвестициите са тук, което не е добре нито за България, нито за града.
Наскоро от Е.ОН обявиха, че са недоволни от общуването си с последните три правителства и не биха инвестирали повече в страната. Имате ли други такива сигнали?
- В случая с Е.ОН трябва да се има предвид, че е в силно регулирана индустрия, в която един монопол се раздели на няколко монопола. В тези случаи е спорно дали фирмите не използват положението си, за да искат повече от държавата, отколкото са получили.
Това, което е важно, е колкото зависи от нас, условията за правене на бизнес да са еднакви за всички. Ако трябва да съм честен, от фирмите, с които работим, не сме имали някой да дойде и да каже - на мен толкова не ми харесва в България, че ще си тръгна след месец-два-три-пет. Така че по-скоро бих отговорил с "не" на този въпрос.
От друга страна, ние не работим с всички фирми в страната, но пък сме една от известните агенции и много от тях идват да кажат какви са им проблемите или пък от какво са доволни, така че смятам, имаме добър поглед как се развива бизнесът в страната.