Сергей Цочев, АЯР: Тестовете за безопасността на АЕЦ "Козлодуй" вече започнаха
| Д-р Сергей Цочев е председател на Агенцията за ядрено регулуиране (АЯР) от 2004 г. Преди това 25 години е работил в АЕЦ "Козлодуй" на различни ръководни длъжности в областта на радиохимията, радиационната защита и опазването на околната среда. Завършил е Химическия факултет на Софийския университет, специалност радиохимия. Специализирал е в Техническия университет във Виена и изследователския център на МААЕ в Зайберсдорф, Австрия. |
| - Предложението на европейските ядрени регулатори за стрес тестовете ще е готово до началото на май - Ако реакторът за "Белене" се мести на площадка в "Козлодуй", ще се наложи препроектиране - Реакторите във Фукушима са с 2 системи за безопасност, в "Козлодуй" работят с 3 системи, а в "Белене" ще са с 4 |
Г-н Цочев, българските власти поискаха допълнителни гаранции за сигурността на АЕЦ "Белене". Не е ли логично да се изчакат стрес тестовете в ЕС, от които да се оформят критерии за безопасността, и на тази база да се прецени разумен ли е този проект?
- Доколкото знам, имаше намерения временно да се задържи проектът. Има разум в такава идея, не знам какво ще бъде подписано. При всички случаи е добре малко да се изчака, най-малкото аварията във Фукушима не е овладяна напълно.
До началото на май групата на Европейските ядрени регулатори ще внесе в Европейската комисия предложение за т.нар. стрес тестове. Вероятно през юни те ще добият по-ясни очертания и тогава може да се види какво още да бъде проверено по проекта "Белене".
Но вие имахте забележки по проекта още преди аварията във Фукушима...
- Прегледът на проекта си продължава. Работим заедно с консултантите. Имаме напредък по неща, които сме видели преди Фукушима.
Какви са тези неща?
- За прегледа на техническия проект беше осигурено широко международно участие. Френска и германска инженерингови организации прегледаха два пъти междинния отчет за анализа на безопасността. С Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) имаме проект - две международни мисии прегледаха вероятностния анализ на безопасността.
С една българска инженерингова организация работим по избрани части от техническия проект, които представляват особен интерес за нас. Формулирахме голям брой бележки и препоръки. През декември и януари по тях получихме допълнителни отговори и информация. След като я прегледахме, работим по нещата, в които не сме уверени на 100% или няма достатъчно информация за тях. Прегледът продължава.
Доколкото знам, същият тип реактори – ВВЕР В466, който трябва да бъде поставен в "Белене", го има на още едно място в една китайска централа. Там са възникнали оплаквания от реакторите. Не се ли притеснявате за качеството?
- Точно такъв реактор няма никъде. Има два подобни в АЕЦ "Тянван" в Китай, един малко по-следващ модел в Индия и след това е реакторът за "Белене". Този в Индия не работи, така че там няма как да имат оплаквания. Ходил съм в "Тянван", една прекрасна централа. И първи, и втори блок са свързани към мрежата и работят на 100%. Това означава, че китайският регулатор и правителството са се съгласили и са пуснали тези блокове.
Проектът "Белене" е с трето поколение реактори. От прегледите, които сме направили, нямаме принципни забележки или че нещо тотално липсва. Работим по детайлите, основно по новите системи за безопасност. Такива системи се правят за пръв път. За разлика от блоковете в "Козлодуй", които имат 3-канална структура на системите за безопасност, тези за "Белене" са с 4-канална структура. Тоест всяка система е осигурена четирикратно и всяка от подсистемите може да изпълни на 100% функциите, за които е предназначена.
Освен това в "Белене" всяка активна система за безопасност е дублирана с пасивна. Нивото на безопасност е значително по-високо в сравнение с второто поколение реактори, които в момента се експлоатират навсякъде по света. Макар че в ЕС има и първо поколение – като този във Фукушима. Като безопасност "Белене" е на светлинни години напред в сравнение с тези проекти. Това, че искаме да видим детайлите и да изчистим всички съмнения, е нормална практика. Няма регулатор, който лесно да се съгласява и да приема всичко априори.
Всъщност какво ще представляват стрес тестовете? Това симулация на авария ли ще е?
- Миналата седмица имаше заседание на WENRA – асоциацията на всички ядрени регулатори в ЕС, плюс наблюдатели от други страни, на което беше създадена рамката. Всички централи са проектирани при някакви граници – на земетресения, наводнения, пожари, големи външни въздействия, по отношение на възможността продължително време да издържат без електрозахранване, без охлаждане или без краен поглътител на топлина.
За АЕЦ "Козлодуй" това се явява река Дунав. Сега в детайли трябва да бъде развито какво означава такава преоценка и как трябва да се извърши. Идеята е тестовете да бъдат готови през юни, операторът да има около 6 месеца да направи такава преоценка и за около 3 месеца регулаторът да изготви доклад, който да оцени свършената работа.
Тоест догодина ще имаме по-голяма яснота, така ли?
- Възможно е пролетта на следващата година ЕК да има националните доклади от всички регулатори как са проведени тези тестове. Какво ще реши комисията, това е друг разговор.
България и много други държави заявиха, че започват такава преоценка незабавно. Изпратихме писмо до АЕЦ "Козлодуй", с което обясняваме как ние като регулатор си представяме тези тестове. В Козлодуй на практика вече започва преоценка, която се очаква да завърши до началото на юни.
Регулаторът и операторът трябва да огледаме какви уроци има от аварията във Фукушима, какво може спешно да се направи. Например могат да бъдат направени реални тестове на системите за безопасност, инспекции на системи и компоненти, на сгради от гледна точка на устойчивостта им и моментното им състояние. Може да се проверят запасите на дизелово гориво за генераторите и запасите от борна киселина.
Със сигурност ще бъде направен преглед на състоянието на дигите по Дунав, а ако някъде има нужда, да се укрепят. Това са спешни действия, но те изобщо не отменят последващи проверки, когато дойде европейската представа за стрес тестовете. Ще видим разликите и ще се направи всичко, което не сме го направили в тези един-два месеца.
Министър Трайчо Трайков предложи готовият реактор за "Белене" да бъде монтиран на площадката в Козлодуй. Безопасен ли е такъв вариант?
- Теоретично е възможно на нова площадка в района на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат построени един или два нови реактора. Законът определя реда, по който това се случва. Правителството трябва да вземе решение за нова ядрена мощност на базата на технико-икономическа обосновка, да има положително решение на министъра на околната среда по ОВОС, оценка за управлението на отпадъците и отработеното ядрено гориво и серия от такива документи. Трябва да се проведе и обществено обсъждане.
Опитът ни показва, че за взимането на такова решение, подготовката на ОВОС и обосновката отиват между две и три години.
Ако започнем днес, министър Трайков трябва да възложи на компетентна организация да подготви технико-икономическа обосновка, която да даде аргументи за такова решение. След това се обявява търг за избор на изпълнител, който отнема една година. Междувременно би могло да се внесе искане за избиране и одобряване на площадка. Да, сигурно има изследвания от миналото, които ще се използват, но ще трябват и нови.
На базата на тези изследвания трябва да бъде изготвен предварителен отчет за анализ на безопасността, който ще ни помогне да преценим дали там има всички условия да се изгради нова ядрена мощност. Ако някой спечели търга, трябва да поиска разрешение за проектиране и одобряване на проекта.
Проектът за АЕЦ "Белене" е правен конкретно за площадката в Белене и при всички случаи ще се наложи препроектиране. Вероятно одобряването му ще отнеме по-малко време, но адаптирането към площадката на "Козлодуй" трябва да бъде извършено. Нашият опит с "Белене" показа, че беше необходимо времето от 2003 до 2011 г., за да се стартира строителството.
Макар площадката в Козлодуй вече да е проучвана и проектът да е налице, той трябва да бъде преработен. Всички стъпки трябва да бъдат изминати, като се започне от ОВОС-а и технико-икономическата обосновка.
Тоест няма начин времето да е по-кратко, отколкото ако сега се продължи със строителството на АЕЦ "Белене", така ли?
- Би могло да бъде малко по-кратко заради това, че Козлодуй е една сравнително позната площадка и за нас като оценка на проекта ще е по-лесно. Системите за безопасност, които сега гледаме, няма смисъл да ги гледаме повторно. Но от гледна точка на хидрология, метеорология, сеизмика и особености на тази площадка те трябва да бъдат адаптирани към конкретния проект. Не може един проект да се слага безразборно където поискаме.
Може ли да се удължи животът на пети и шести блок в АЕЦ "Козлодуй", както настояват от централата?
- Пети и шести блок са второ поколение реактори. Те ще навършат 30 години през 2017 и 2021 г. При другите държави понякога говорим за реактор, който е навършил 40 години и получава лиценз за още 20.
"Козлодуй" току-що завърши една огромна програма за модернизация за около 500 млн. евро, при което беше заменено много оборудване. Има основание да се говори за удължаване на срока на експлоатация на тези блокове. Това не отменя задължението на оператора да направи оценка на състоянието на основното оборудване и неговото стареене, да подмени оборудване, където е нужно, да прави периодичен преглед на безопасността и едва тогава да поиска удължаване на лиценза. Има много работа, която "Козлодуй" трябва да свърши, ако иска удължаване, но това не е невъзможно.
Вашата агенция има отношение към отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и площадките за съхранение на радиоактивните отпадъци (РАО). Подготвена ли е България да се справи с високоактивните си отпадъци?
- България измина доста стъпки в правилна посока. Преди няколко месеца беше актуализирана националната стратегия за управление на РАО и ОЯГ. В нея са предвидени конкретни стъпки за управление както на ниско- и средноактивните отпадъци – изграждане на национално хранилище за погребването им, така и извършване на необходимите проучвания, избиране на площадка и подготовка за изграждане на хранилище за високоактивни отпадъци.
Стратегията предвижда междинна стъпка – временно съхраняване на високоактивните отпадъци от преработката на отработеното ядрено гориво до изграждане на такова хранилище. Съхраняването и погребването са различни неща. Нямаме временно хранилище, но нямаме и такива отпадъци. Паралелно с това стратегията предвижда транспортиране в Русия за преработка и съхранение.
Природозащитниците обвиняват ядрената енергетика, че е капсула в обществото, че е "свещена крава", която не се пипа. Как ще коментирате?
- Не мога да говоря за цялата ядрена енергетика. Мисля, че природозащитните организации са доволни от нашата работа и са го казвали неведнъж. Цялата информация, която е била поискана, им е била предоставяна. Имаме добър диалог с тези организации. Когато се отправят разумни питания, няма проблем да получат адекватния отговор.
През последните години има огромно развитие по отношение на прозрачността и откритостта както на операторите, така и на регулаторите. Не мога да се сетя за нещо, което не е известно на природозащитните организации. Но винаги има още какво да се желае.
След Фукушима няма ден, в който по няколко пъти да не съм заставал пред камерите и няколко пъти да не съм се срещал лично с журналисти. Друг е въпросът, че винаги има недоволни.
Чувствате ли се достатъчно силни като регулатор? Има ли натиск да вземате решения в една или друга посока?
- Спокойно мога да кажа, че от 2004 г., откогато съм председател на АЯР, никога по никакъв повод не ми е оказван натиск за решение в някаква посока относно безопасността. Не само за "Белене", всичките ни решения са такива. Това е третото правителство, с което работя, и нито веднъж никой не си е позволявал да оказва натиск върху агенцията.
Според вас каква е генералната поука от аварията във Фукушима?
- Рано е за генералната поука. Аварията не е завършила, нещата не са напълно под контрол от гледна точка на безопасността. Не се е стигнало до стабилно състояние, което не позволява по-нататъшно стопяване на активните зони, което би могло да доведе до нови изхвърляния. След това, грубо казано, идва ред на почистването на самата площадка и в околността. То ще отнеме време.
Главните поуки могат да се търсят в много посоки – например по отношение на стандартите за безопасност и продължителното експлоатиране на една централа. Ако не се лъжа, 40-годишният лиценз на "Фукушима" изтичаше тази година. На много места в Европа и САЩ след съответния преглед се предприема удължаване с още 20 години.
Тази политика вероятно ще бъде преосмислена – при какви условия и дали е уместно удължаване на живота с 20-30 години на реактори от първо поколение. "Фукушима" имаше две системи за безопасност, реакторите от второ поколение имат три, а "Белене" - четири.
При реакторите от първо поколение, ако се стигне до стопяване на зоната, тя буквално ще прогори корпуса на реактора и на бетонното дъно на сградата, откъде има взаимодействие с околната среда. Реакторите от трето поколение имат уловител на стопилката, така че да няма възможност за изхвърляния към околната среда.
Това нещо е на светлинни години от реакторите първо поколение. Удължаването на срока на експлоатация е едно от нещата, които първо ще бъдат преосмислени.
Друго - френският президент Никола Саркози призова Г-20 да приеме задължителни стандарти безопасност, защото тези на МААЕ са изчерпателни, но препоръчителни.
Ще има промени и относно аварийната готовност и планирането. Макар че Япония се справи много добре например с евакуацията на населението, медицинския контрол и йодната профилактика, със сигурност от това ще се извлекат уроци.