Томислав Дончев, министър по еврофондовете: Сами си спряхме плащанията от ЕК по "Околна среда"
| - Дадохме големи аванси на общини и АПИ през лятото и есента и през януари и февруари европейските плащания са по-малко - Новото ръководство на фонд "Земеделие" трябва да влезе с летящ старт - Няма конфликт на интереси при зам.-министъра на регионалното развитие Георги Прегьов, а политически турболенции - Чакам декларацията за конфликт на интереси на Николина Николова от АПИ |
Зам.-ръководителят на отдел "България" в генерална дирекция "Регионално развитие" на Европейската комисия Карстен Расмусен каза, че ще губим пари по ОП "Околна среда". Говорителят на дирекцията Ван Лийроп пък заяви, че са спрени 14.5 млн. евро по програмата. Министерството на околната среда отрича. Каква е истината?
- Има три възможни процедури - прекъсване на плащанията, спиране, загуба на средствата. В момента сме на етап прекъсване на плащанията. Това се прави, когато имаме одитен доклад с констатации, че системите са ненадежни или има поредица от случаи, свързани с нарушения грешки,рискове и т.н.
Плащанията са прекъснати, за да може управляващият орган да вземе мерки съответните пропуски да не се повтарят. Претендирам, че дори не сме в истинска ситуация на прекъсване на плащанията, защото практиката, която въведохме от около година, е при установяване на сериозни слабости в одиторския доклад спираме да искаме възстановяване на средствата. Така че когато спрем да искаме възстановяване на средствата, няма какво да ни прекъснат.
Искате да кажете, че ние сами сме спрели да искаме Брюксел да ни плаща по "Околна среда" и ЕК съответно не плаща нищо?
- Точно така.
Защо?
- Това е най-добрият вариант, когато одиторите открият пропуски, ние веднага да вземем мерки. В този случай не губим пари.
Какви слабости са допуснати, за да си спре България парите?
- Одиторските доклади са секретни. Става дума за няколко общински проекта от 2008-2009 г. Претенцията на одиторите е, че има рискове и нарушения и управляващият орган трябва да изгради система бързо и адекватно да реагира на подобни случаи.
Управляващият орган на "Околна среда" е разработил план за действие за минимализиране и преодоляване на подобни рискове. Той е прегледан от одиторите. Написал съм писмо до генералния директор на главна дирекция "Регионалрно развитие" Дирк Анер, в което приложих становището от одиторите, че контролните им системи в момента работят акуратно.
С това се надявам случаят да бъде затворен до седмици и да възстановим исканията ни за възстановяване на средствата от ЕК.А и всичко това е по-скоро рутинна процедура. Близо 68 оперативни програми в различните държави членки са в подобно положение. Обръщам внимание, че не сме спрели да обслужваме плащания към бенефициентите по програмата.
Фирма, в която участва синът на зам.-министъра на регионалното развитие Георги Прегьов, печели супервизията на водния цикъл на Габрово, който се изпълнява по ОП "Околна среда". Според вас има ли конфликт на интереси в този случай? Още повече че г-н Прегьов отговаря за водния сектор в МРРБ, а Расмусен препоръча да се засили координацията между министерствата на околната среда и на регионалното развитие, т.е. малко или много индиректно е свързан с оперативната програма.
- Веднага след този случай проверих дали г-н Прегьов има участие в съответната фирма, която е в консроциума. Научих, че при постъпването си като зам.-министър той е прекратил участието си в управленските органи на фирмата. С това за мен случаят е приключен. Зам.-министърът на регионалното развитие не е в управляващия орган на ОП "Околна среда" и не отпуска финансирането.
От тази гледна точка бенефициентът не се намира в каквато и да е степен на формална зависимост от г-н Прегьов, за да търсим пряк конфликт на интереси. Формален конфликт на интереси тук няма. Разбира се, би могло да бъде повод за политически закачки, каквито има.
Подобна беше ситуацията с пътния фонд на Веселин Георгиев?
- Между двата случая няма нищо общо. При случая с Валентин Георгиев той възлага на брат си. Тук, първо, възложител е община, която получава парите от програма "Околна среда", а г-н Прегьов е зам.-министър на регионалното развитие.
А как ще коментирате публикациите за новия член на борда на директорите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Николина Николова, че фирми на баща й изпълняват пътни поръчки. Тук няма ли конфликт на интереси?
- И по случая за г-н Прегьов, и по този за г-ца Николова съм разговарял с представители на ЕК. Прави се много рязка разлика къде са политическите турболенции, къде е формалният проблем. В случая с г-н Прегьов става въпрос за политически турболенции, формален проблем няма. Относно г-ца Николова чакам копие от декларацията й за конфликт на интереси.
Означава ли това, че забавянето на проектната пътна компания, която трябваше да бъде факт до края на януари, се дължи на факта, че не всичко около г-ца Николова е изчистено и тя не може да оглави бъдещата компания?
- Не означава това. За да се случи, е необходима промяна в Закона за пътищата. Очевидно е, че това не може да стане до края на януари, не е станало и до края на март (регионалният министър Росен Плевнелиев беше прогнозирал, че промените ще минат в МС до средата на март - бел.ред.).
В момента промените в закона са на междуведомствено съгласуване. Така че едното няма връзка с другото. Едното са бавни промени по отношение на законодателството, другото са персонални решения на министър Плевнелиев по отношение на кадровата му политика в АПИ.
Смятате ли, че имат основания констатациите в доклада на "Строл - СКЛ" по отношение строителството на магистрала "Тракия"? Министерството на транспорта се съгласи, че има слабости при управлението на проекта, но възрази, че се строи с некачествени материали.
- Случаят трябва да се коментира от няколко гледни точки. Ако има проблем със строителството на даден обект, това не е обезателно отговорност на министъра, защото той не е нито надзор, нито изпълнител, нито ДНСК.
Освен това, ако действително има проблем при строителството на "Тракия", трябва да поздравите управляващия орган. Подчертавам, ако има, защото в този случай проблемът не е дошъл отвън, а е открит от нас самите и не рискуваме да загубим средства. Предстои да се направи анализ в независима лаборатория, който да покаже дали вложените материали отговарят на изискванията.
Относно административните констатации в доклада може да се каже, че АПИ има много още какво да направи, за да си изпълнява пълноценно функциите на възложител. Не говорим само за административна изрядност, които да предполагат безпроблемни плащания без резерви, но и базисни неща, като например присъствието на контролиращите органи на място, които да следят темпа, начина и качеството на работа по магистралата.
Защото в момента всички погледи са вперени в "Тракия", понеже е голям, значим и скъп обект и това е нормално. Между впрочем, ако всичко е в норма, трябва да поздравите АПИ и изпълнителя за добре свършената работа.
Брюксел очаква да види динамика на плащанията, повече искания за възстановяване на средства, а ние не го правим, поне по думите на Расмусен. Няма искания за плащания за магистрали, околна среда и т.н.
- За програма "Околна среда" веднага след като ЕК си свърши работата, сме готови с искане за минимум от 40 млн. евро, което ще бъде изпратено към Брюксел. По отношение на магистралите все още няма постъпило искане към Министерството на финансите от управляващия орган "Транспорт". Механизмът е следният - АПИ извършва един разход, управляващият орган го верифицира, което означава, че разходът отговаря на извършените действия и е законосъобразен.
Верифицираният разход се подава към Министерството на финансите за сертификация. След като бъде сертифициран, се отправя искането към Брюксел за възстановяване на средствата. Няма никаква логика Министерството на финансите да бави искания за възстановяване на средствата от ЕК по очевидни причини.
В крайна сметка бавим ли исканията към ЕК за плащане?
- За магистрала "Тракия" има даден доста солиден аванс. Когато се даде голям аванс, това забавя междинните плащания. Между другото 35% аванс за общините е нещо добро, защото им дава кръв, но това прави дупка в усвояването на средствата и то точно сега.
Дадохме лятото и есента големи аванси и затова януари и февруари плащанията са по-малки. Това е логично - колкото е по-голям авансът, толкова повече време го харчиш и по-късно искаш възстановяване на междинни плащания.
Правителството даде по-големи аванси на публичните бенефициенти, но те не дават надолу по веригата по-големи аванси на фирмите изпълнители.
- Дълбоко нередно е да се дават големи аванси на фирмите. Това е въпрос на конкретния договор с конкретния изпълнител. Понякога се случва, подобен проблем имаме по програмата "Развитие на селските райони", даваме един голям аванс, парите се прехвърлят от сметката на управляващия орган в сметката на бенефициента и там стоят.
По време на тройната коалиция Брюксел отчиташе като негатив честите смени в пътния фонд и фонд "Земеделие". При управлението на ГЕРБ това се повтаря отново - четири смени за година и 7 месеца. Как се отразява това на усвояването на еврофондовете?
- Нямам правомощия по отношение на назначенията в двете звена. Сигнали от Брюксел по повод смените във фонд "Земеделие" и в АПИ не е имало. По принцип моето мнение е, че честите смени не са добри и трябва да се избягват, защото винаги минава един период, в който новото ръководство трябва да поеме нещата, да се сработи с администрацията, което отнема време, което ние нямаме.
Премиерът Бойко Борисов допитва ли се до вас, когато се правят тези смени?
- По принцип да.
Дал ли сте срок на новото ръководство на фонд "Земеделие" да реши въпросите със забавените плащания на фермерите, фирмите от черния списък по САПАРД и други натрупани проблеми?
- Новото ръководство на фонд "Земеделие" трябва да влезе с летящ старт.
Бенефициентите по програмите "Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони" се оплакват от промени в крачка на правилата по дадена процедура.
- Зависи какво са сменяли в правилата, защото ако промяната е благоприятна за бенефициентите, това не е проблем. Допреди два месеца от ЕК настояваха в постановлението на МС, т.нар. ПМС 121, което е основният документ, който регулира разпределянето на парите от оперативните програми, да си гарантираме възможност за по-голяма гъвкавост, т.нар. кориджендум, който се предвижда да се въведе и в Закона за обществените поръчки.
Това в прав текст означава управляващият орган на програмата да може да променя условията в крачка в режим на вече обявена схема. Тук, както се казва, дяволът винаги е в детайлите. Какво променяме по отношение на изискванията и условията. Ако в режим на обявена схема някой две седмици си е подготвял документите и в един момент въведем изискване, което му пречи да кандидатства, това няма как да бъде прието добре.
Ако ние обаче въвеждаме облекчаващо изискване, примерно някакво разширяване на схемата, това не е проблем. Добра практика е, когато се работи в стил кориджендум, срокът да бъде удължен с толкова време, колкото е минало от началото на отваряне на схемата до въвеждането на промяната. Така се дава възможност на всички да реагират на направената промяна. Правенето на промени в крачка не е обезателно нещо е лошо.
Проблемът е, че част от бенефициентите не разбират за променените правила. Те казват, ние не можем да дебнем всеки ден в интернет дали правилата не са сменени.
- Две трети от мениджърските проблеми са реално проблеми на комуникацията. Това звучи странно, но е така.