Делян Добрев: Досега цената на зелената енергия изкуствено се поддържаше висока

Делян Добрев: Досега цената на зелената енергия изкуствено се поддържаше висока

Делян Добрев (ГЕРБ), зам.-председател на комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в Народното събрание
Делян Добрев (ГЕРБ), зам.-председател на комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм в Народното събрание
След повече от 18 месеца дискусии, спорове, писане и преработване Законът за енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) беше приет от парламента точно преди Великден. Най-важните изменения в него спрямо сегашното законодателство - промяната на ценообразуването и сроковете за изкупуване на екоенергията, както и временното премахване на биокомпонента в течните горива, бяха направени в последния момент. По темата "Дневник" потърси за позиция и коментар депутат от управляващата партия ГЕРБ и представител на браншовите асоциации. Според Делян Добрев от парламентарната комисия по икономика новото законодателство ще улесни бизнеса при планирането на нови инвестиции. Според шефа на фотоволтаичната асоциация Никола Газдов обаче средата за ВЕИ проекти става рискова и непредвидима, което ще изправи много предприемачи пред фалит.
Застопоряването на цената при акт 15 е в полза на инвеститорите

Всеки би предпочел по-високи лицензионни такси, за да си спести 25% от инвестиционните разходи

За 2011 г. сме преизпълнили целта за инсталирани ВЕИ мощности

Рано е да се каже дали премахването на биосъставката от дизела ще намали цената му
Ще успее ли Законът за енергията от възобновяеми източници да изчисти сектора от спекулативните играчи, или ще навреди на тези, които имат реални намерения да строят централи?
- Определено ще успее да отсее тези със сериозните намерения от тези, които са видели възможност да подготвят документация и да търсят купувачи за един бъдещ проект, като по този начин единствено резервират мощност. Законът ще улесни сериозните инвеститори, които тепърва ще правят вложения, като им покаже свободните мощности за присъединяване и плановете за развитие на мрежата.
Донякъде ще засегне тези, които имат сключени предварителни или окончателни договори, тъй като законът премахва ограничението пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) преференциалната цена на електроенергията да варира с не повече от 5% на година. Някои инвеститори са недоволни, защото премахваме този според мен вроден дефект в стария закон.
От 2006 г. досега ДКЕВР на няколко пъти е намалявала цената с по 5%, но за същото време инвестиционните разходи при фотоволтаиците например са намалели почти наполовина. Ограничението изкуствено е задържало цената по-висока от инвестиционните разходи през годините и тази диспропорция се е натрупвала всяка година.
Новият закон казва, че оттук нататък няма да има такова ограничение от 5%. ДКЕВР всяка година ще определя цената на базата на инвестиционните разходи по същата формула, която е използвана през 2006 г., но без да се съобразява с тези 5% нагоре или надолу.
Защо в последния момент се наложи поправката цената, по която ще се продава екоенергията, да се фиксира към т.нар. акт 15, без да е ясна методиката за ценообразуване, която присъстваше в досегашния закон?
- Методиката е същата, по която първоначално през 2006 г. са определени преференциалните цени за изкупуване на тази електроенергия. И досега цената, по която се изкупува електроенергията, е действащата към въвеждане на обекта в експлоатация, тоест акт 16. Това е принцип, възприет при всички случаи на регулиране на цената на производител.
Имаме официално предложение на ДКЕВР между първо и второ четене цената на заварените към влизането на закона в сила предварителни и окончателни договори да се фиксира към момента на въвеждане на обекта в експлоатация. Фиксирането на цената на етап акт 15 е в полза на инвеститорите, тъй като завършването на този етап зависи единствено от самите тях.
Докато акт 16 зависи и от присъединителното дружество, което може по обективни или по чисто субективни причини да забави инвеститора. Фиксирането на цената към акт 15 е подкрепено от министерствата на икономиката и на финансите и бе възприето от нашата парламентарна група.
Опасението на бизнеса е, че никоя банка няма да финансира нещо, без да знае по каква тарифа ще се изплаща то при завършване на строителството.
- Според закона ДКЕВР определя една цена на 30 юни и тя действа една година. Инвестицията при фотоволтаиците е такава, че тя може да бъде извършена до акт 15 без съоръжения за присъединяване за една година. Цената е фиксирана и не се променя за тази една година, в този смисъл тя е известна за 1 година напред. Няма никаква непредвидимост в случаите, при които строителството може да се извърши в този срок.
Тук е много важно да се има предвид, че ако стойността на технологията и инвестицията не се промени, това означава, че и цената няма да се промени. Ако пък случайно инвестицията е станала по-скъпа, цената може да се увеличи. Така че рискът е свързан по-скоро с развитието на технологията, от която зависи формирането на цената.
Това означава ли, че ДКЕВР ще трябва да формира цени за всеки отделен проект?
- Не, регулаторът образува преференциалните цени по досегашния ред и методика, но без да се съобразява с петте процента ограничение. Новият закон дава възможност на ДКЕВР да определи различни цени за малки инвестиции по покриви и фасади на сгради с инсталирана мощност до 30 киловата или в производствени предприятия до 200 киловата.
Целта е да стимулира тези инвестиции, при които загубите са най-малки – енергията се потребява на място. Такива инвестиции ще ползват изключително облекчен режим – без тромави процедури и бюрокрация.
Има ли случаи по досегашния закон, в които инвеститорът знае цената, по която енергията му ще се изкупува, преди да е започнало строителството, след това изчаква и купува по-евтини компоненти и по-дълго време работи на печалба?
- По изчисления на ДКЕВР и в момента нормата на възвращаемост при фотоволтаичните системи е значително по-висока от 10%, каквато е целта на регулатора при определянето на преференциалните цени. Причината е разминаването между преференциалната цена и инвестиционните разходи.
В някои случаи в момента възвращаемостта е над 20%, което е в ущърб и на потребителите, и на останалата част от икономиката. Тези изкривявания се дължат на вродения дефект в стария закон, за който споменах. Ако си представим, че този инвеститор има 3-годишен срок за изпълнение на проекта и закупи най-скъпата част от инвестициите в последните 6 месеца, това означава, че той запазва цена, която дори и към днешна дата не е актуална, сравнена с инвестиционната стойност.
Инвеститорите твърдят, че нямат интерес да се бавят, защото някои от тях плащат лицензионни такси. Това е несериозно твърдение, тъй като най-високата лицензионна такса е едва 0.5% от инвестиционните разходи. При умишлено забавяне от 3 години допълнителното оскъпяване ще бъде 1.5%. За последните 3 години стойността на инвестицията при фотоволтаиците намаля с повече от 25%. Всеки би предпочел да плати процент и половина повече такси, за да си спести 25% от инвестиционните разходи.
Поради разминаването към края на март имаме 1738 мегавата фотоволтаични проекти, които са на етап или предварителни, или окончателни договори, или вече са пуснати в експлоатация. Според Националния план за действие за енергията от ВЕИ ангажиментът ни към 2020 г. е 303 мегавата от фотоволтаици. До края на 2011 г. индикативната ни цел е 16 мегавата, а вече разполагаме с инсталирана мощност от 28 мегавата.
Европейската цел е да се осигури 16% зелена енергия в крайното енергийно потребление, а не инсталирана мощност.
- Нашият ангажимент за количество произведена електроенергия е 21% от крайното потребление. Този процент означава инсталирана мощност от 303 мегавата от слънце и 1256 мегавата от вятър. В момента имаме преизпълнение на инсталираните мощности по плана за 2011 г. и сключени предварителни и окончателни договори за енергия от слънце от почти 6 пъти повече от целта ни за 2020 г.
При вятъра положението е сходно – в експлоатация има общо 554 мегавата паркове, при положение че към края на тази година трябва да имаме 370 мегавата. Общо с предварителни, окончателни договори и в експлоатация са 3634 мегавата, при положение че към 2020 г. трябва да достигнем 1256. Тук сключените предварителни, окончателни договори и въведени в експлоатация мощности надхвърлят 3 пъти целта за 2020 г.
Трябва да се има предвид и че преносната и разпределителните мрежи имат определен капацитет. По информация от НЕК той е около 2200 – 2400 MW. В интерес и на операторите, и на инвеститорите е наличният капацитет и плановете за развитие на мрежата да са публична информация. Новият закон гарантира това.
Защо се е стигнало до това положение?
- До момента ЕРП-тата и НЕК са нямали основание, по което да откажат сключване на договор. Количеството на сключените предварителни и окончателни договори и въведените в експлоатация инвестиции общо за вятъра и слънцето представляват инсталирана мощност, по-висока от цялото ни крайно потребление.
През 2008 г. потреблението ни е било 5200 мегавата, в кризата е малко по-ниско. Законът няма да навреди по никакъв начин на реалните инвеститори. Те са тези, които биха се съгласили да инвестират при нормална възвращаемост.
Какво ще се случи с проектите, които са в по-напреднал етап? Ще има ли рязко падане на изкупните цени?
- При новия закон цената е фиксирана за целия период на преференциално изкупуване на електроенергията. Това е още едно доказателство, че инвестиционната среда по-скоро се подобрява, а не се влошава.
Защо беше намален този срок - за енергията от слънцето от 25 на 20 години, а за вятърната енергия от 15 на 12 години? От ДКЕВР обясниха, че така цената няма да спадне бързо.
- Цената се определя от ДКЕВР, не е редно народните представители да я коментираме. Ще разберем каква ще бъде тя до един месец след влизането в сила на закона. Тъй като цената ще гарантира както нормална възвращаемост на инвестициите, така и защита на потребителите.
Депутатите заложиха насърчения за биомасата. Въпреки че досега е била пренебрегвана, няма ли да се стигне до нов спекулативен наплив?
- Не мисля. Факт е, че няма нито една инвестиция в сферата на биомасата – там нямаме сключени предварителни и окончателни договори, няма никакъв инвеститорски интерес. По предложение на мои колеги увеличихме срока за преференциално изкупуване от 15 на 20 години с презумпцията, че биомасата е национален ресурс и има редица странични ползи.
Тя ще създаде заетост и доходи, особено в райони с висока безработица. От колегите от земеделската комисия знам, че добивът на биомаса ще подобри състоянието на гората. До момента този ресурс не се използва в България, той просто гние.
В случая с дървесината как ще се гарантира, че няма да се извършва гола сеч, а само санитарна?
- Това е въпрос към земеделската комисия. Съществуват критерии, по които се извършва сечта в гората. Този закон не променя начина, по който се извършва санитарна сеч. Той дава единствено по-големи привилегии при изкупуване на електроенергията от биомаса, но начинът на добиването й е същият, по който се е добивала досега.
Създават се стимули за по-голям добив.
- Има си органи, които стриктно контролират този добив. Носи се и имуществена и наказателна отговорност по Закона за горите.
Оправдано ли беше спирането на смесването на дизел с биосъставка? Решението не ощетява ли един бизнес за сметка на друг, а ефектът за потребителите е спорен?
- Времето ще покаже. Все още е рано да се прецени дали тази мярка е постигнала финансов ефект. Ще видим в следващите месеци дали цената ще намалее така, както заявиха производителите и търговците на горива.