Уилям Додрил: Най-важното в инвестирането е да попаднеш на почтени хора
Уилям Додрил е инженер-химик, завършил е Масачузетския технологичен институт и Университета в Колумбия. Работил е за Дюпонт, Станфорд Кемикълс, Мобайл Ойл и Ай Би Ем, преди да се посвети през 70-те години на преподавателска дейност в Университета в Западна Вирджиния. На 83 години, женен, с две деца. "Исках не просто да се занимавам с интересни неща, а да правя нещо, което носи смисъл", обяснява той решението си да вложи пари в бизнес идеята на двама българи – Ния Апостолова и брат й Апостол Апостолов. Ния, която е завършила Конкорд, е препоръчана на Додрил от декана на училището за предприемачи в Университета в Западна Вирджиния. До момента американецът е вложил 60 000 долара в проекта за уеб базирана платформа за пазаруване.
Какво ви накара да инвестирате в идеята за българския уебсайт?
През 2009 год., след като Ния ми беше препоръчана, осъществих видеоконферентна връзка с нея и брат й, тъй като тя работеше във Вашингтон, а той - в София. Тя вече беше работила няколко години върху идеята си. Важно за мен беше, че се вслушваха в напътствията ми, не винаги се съгласяваха с това, което им казвах, но успяха да ме накарат да се почувствам част от това, което правеха.
Как точно защитавате инвестицията си? Имате ли например дял в компанията, която притежава проекта за българския уебсайт?
Необходимо е хората, които спонсорирам, да бъдат честни и почтени. Опитвал съм се да си изработя метод, по който да оценявам и разбирам това, но не съм успявал. Що се отнася до конкретния ви въпрос, участието ми в собствеността на юридическото лице, което разработва сайта, е 10%.
Компанията в България ли е регистрирана или в САЩ?
Ния Апостолова: Първоначално компанията беше базирана в САЩ. Създадохме я със стриктни договори, които регламентират отношенията ни. Има и фирма регистрирана в България. Г-н Додрил притежава дял и в двете дружества.
Смятате ли се за "бизнес ангел"?
Уилям Додрил: В Западна Вирджиния има т.нар. "ангелска мрежа", състояща се от заможни хора, които търсят проекти, в които да инвестират. Основната им цел е да възвърнат вложените пари, но те търсят проекти, които не са в първоначалната си фаза. Аз се насочвам към хора, които нямат предишен опит, но са посветени на идеята си и на това, което правят. Това, като че ли е по-скоро свързано с хазарт, отколкото с инвестиция.
Доколко наистина това, което правите е свързано със скрита хазартна тръпка?
Жена ми смята така (смее се). Тя не подкрепя начинанията ми и не е съгласна да рискувам по този начин. Мисля, че и това е част от обяснението. Но по-голямата част е свързана с това да допринесеш за компания, която расте, развива се, успешна е и ти дава удовлетворение, че правиш нещо стойностно. Ако това се нарича хазарт – отговорът ми е да, свързано е. Ако разгледате някоя типична "ангелска инвестиция", тя се стреми към значителна печалба. Много често процентът на собствеността, която "ангелите" изискват срещу парите си е 40, понякога и повече от 50 процента. Така предприемачът загубва контрол върху компанията си. "Ангелът" обикновено си възвръща първоначалната инвестиция, като продаде своя дял чрез IPO (първично публично предлагане). Във взаимоотношенията ми с българските ми партньори случаят е друг. Те всъщност са заели мои пари и имаме споразумение за връщането им. В първите години на функционирането на компанията, аз трябва да си възстановя капиталовложението, но и да запазя малък процент на участие. Това е доста рядко срещано като модел.
Имате ли предишен опит с инвестиционни проекти?
Да. През 1975 год., докато работих като професор в Университета, отворих компютърен магазин и честно казано не знаех с какво точно се захващам, нямах необходимия опит и компетентност. Казват, че човек се учи от грешките си. Повярвайте ми, това беше време, в което се наложи да науча наистина много. Преподавах на пълен работен ден и нямах възможност да отделям достатъчно време на начинанието си. Трябваше да наема мениджъри и да им поверя цялото управление, а това не е най-добрият начин. Наехме трима мениджъри, преди да попаднем на истински ефективен човек. Магазинът ми стана изключително популярен и печеливш. През 1997 год. обаче се наложи да го затворя.
Каква беше причината?
Тогавашният мениджър беше работил в производство на въглища а част от управленските методи в тази индустрия са доста плашещи. Непрекъснато имаше конфликт между ръководството и персонала. Една вечер, в 9.45 часа, той ми се обади и ми съобщи, че на следващия ден никой няма да се появи на работа. Работниците бяха поискали да се възползват от правото си на колективно действие, а аз нямах възможност да отделя време на казуса. Въпросният човек беше много добър в това да интегрира хората в компанията и да ги мотивира, но в същото време беше авторитарен. Затварянето на бизнеса ми беше доста тежко изпитание и превъзмогването му изискваше усилията на цялото ми семейство. Бяхме много близко до това да загубим дома си.
Това ли беше най-трудният период от вашия живот?
Не мога да се сетя за нищо по-тежко и не мисля, че все още съм го преживял. Само ще ви кажа, че моят адвокат, който ме защитаваше в съдебните процеси, в които бях въвлечен от една некоректна банка, сега е съдружник с адвоката, който представляваше въпросната банка. Можете да си представите какви са били целите му.
Готов ли сте да загубите парите си, ако проектът ви не успее?
Да. Определено да. Още от началото едно от правилата, който следвам, е да не правя инвестиции като тази, ако не мога да си позволя да загубя парите си. Не рискувам дома и семейството си. След като се ожених, си направих сметка за рисков капитал и през годините в нея се натрупаха значителни средства. Тези пари бяха за инвестиции. Можех да ги изгубя, без да се превръщам в бреме за себе си или за семейството ми.
Кризата промени ли с нещо начина, по който възприемате и подхождате към инвестирането?
Да, но в смисъл, че тя засегна мои близки хора. Синовете ми загубиха половината от инвестициите си, които бяха главно на фондовата борса. Беше много болезнено да гледаш как губят парите, за които са се трудили. Що се отнася до мен – не. Аз вече имах богат опит (смее се).