- Ситуацията днес е много странна. За България основният въпрос е кой ще купува електричеството от "Белене" и на каква цена. Ще бъде ли тя достатъчна, за да покрие дълга през следващите 15–20 години? Има и още въпроси – ще бъде ли централата конкурентна на енергията от газови и въглищни централи в България.

Не се знае колко електроенергия ще е нужна на страната след 5, 15 или 20 години. Трябва да е ясно и какви са нуждите на пазара извън България. Защото два блока, два гигавата са огромна мощност за малък пазар.

- Продажбата на електроенергия от бъдещата АЕЦ "Белене" е проблем на организация на пазара. Ток може да се изнася в Македония, Гърция, Косово и чрез специална мрежа в Южна Италия, но е нужно всичко това се подготви предварително, да се подпишат споразумения, да се пресметне влиянието на новите газови централи, които ще се появят след завършването на "Южен поток". През Южна Европа ще потекат огромни количества газ.

- Газът е от Русия, но фосилните централи ще са български и това е добре за конкурентоспособността. Ако газът е евтин, той ще се конкурира с цената на енергията от "Белене". Нужни са и резервни мощности, които могат да са от газови централи. Така ще трябва да купувате газ от Русия на цени, подобни на тези за Турция.

Фосилните централи могат да служат за резервна мощност не само на "Белене", но и на "Козлодуй", a част от електричеството може да бъде продавана в чужбина. Трябва да напишете и да следвате програма за развитие на електроенергийната индустрия за 10-20 години с оптимистичен, песимистичен и междинен сценарий. Без програма е много трудно да вземете решение.

От гледна точка на Русия освен да се казва, че ще строим два блока, трябва да се обясни как ще се възвърнат парите от българския пазар. Кой ще носи отговорността – българското правителство, НЕК, "Атомстройекспорт" или впоследствие "Росенергоатом", която ще експлоатира централата? Ако коефициентът на използваемост на инсталираната мощност е нисък, инвестицията няма да може да се върне.

- Не съм сигурен дали парите ще бъдат върнати или не. Пазарът е малък, цената на тази централа е много висока. 6.3 млрд. евро са огромна сума. Това са пари от руския бюджет, на руския народ. На местата на днешния топ мениджмът след 2-3 години ще има други хора, но кой ще носи отговорността? Ако не сме сигурни как ще се възвръщат парите на руските държавни компании, това е много голям риск от загуба на тези средства.

В Русия 60% от хората са бедни, има много проблеми в бюджетната сфера. Здравеопазването, образованието, отбраната, сигурността, инфраструктурата и жилищата плачат за сериозни инвестиции, а ние ще харчим пари за съмнителен проект. Ако българско-руската работна група сметне, че има добър пазар, може да се изградят мрежа към съседните страни и резервни мощности, то тогава и проектът ще е добър. Не отхвърлям "Белене", но трябва да получим ясни отговори, защото времето тече.

- Този проект е икономически и ще повлияе на съседните страни, защото е невъзможно енергията да се продава само на вътрешния пазар. Необходими са още консуматори. Без тях рискът е голям. Добре, ще построим нещо, а след това какво правим? "Козлодуй", моля затворете двата си блока! Но това не е добре за руската страна и руските технологии. Блокове, които са модернизирани, могат да работят 45 години и дори повече. Ще се стигне до ситуация, в която старите блокове ще работят, а новите – не. Това е противоречие.

Рискът от преждевременно затваряне на пети и шести блок на "Козлодуй" може и да не е толкова голям, но той трябва да се проучи. Разбира се, след аварията във Фукушима ще трябва да се отговори на въпросите, свързани с охлаждането на ядрените реактори и съхранението на отработеното гориво в басейни. Ако приемем, че решението е политическо, а не икономическо, то как ще се отрази на руския бюджет. Каква е ползата за Русия? Ще спре ли системата за противоракетна отбрана на НАТО. Не знаем България какво ще направи и какво ще решат европейците.

- По това време "Белене" не беше основният проблем за решаване между България и Русия. Проблемът, който се опитвах да реша, беше удължаването на експлоатацията на трети и четвърти блок в АЕЦ "Козлодуй", като първо се опитвахме да спасим всичките четири малки блока. Помогнах в решаването на подобен проблем в Нововоронежката и Колската АЕЦ.

- В китайската централата единият блок беше завършен през 2005 г., а другият през 2006 г. Дългът е 1.9 млрд. долара. Първият блок на АЕЦ "Кундакулам" в Индия трябваше да е готов през 2006 г., а вторият през 2007 г. Пет години минаха, изхарчени са 3.2 млрд. долара бюджетни средства, но проектът не е завършен и няма възвращаемост. Може би догодина централата ще е готова. Но кой е отговорен? Никой и нищо.

Това е топ мениджмънтът в нашата индустрия. В Китай и Индия нямаме никаква печалба. Ситуацията в Иран е различна. Страната плати в брой, без кредити. Участваме с малко пари, които се надяваме да върнем. Трябваше да построим блоковете в Бушер през 2004 г. Скоро може да я открият, но това са седем години след официалния срок. Затова всеки нов проект в чужбина трябва да бъде изчисляван колкото се може по-подробно.

- След тези събития ренесансът няма да е значителен, защото цената на новите централи ще е много висока – 3-4 млрд. долара на блок. Съществуват алтернативи – въглищни, газови и зелени централи. Ще има развитие на ядрени енергийни проекти, но то няма да е впечатляващо.