- България беше сред първите страни, които признаха Косово и ни подкрепяше по изключителен начин от 1999 г. насам, като участваше в различни мисии. Сега се опитваме да имаме по-близко сътрудничество в сферата на икономиката, образованието, търговията, културата.

Европейското бъдеще е много важно за нас и мисля, че усилената професионална работа, която свършихте в миналото, за да станете член на Европейския съюз, да изпълните всички критерии, е много важен пример за нас като млада държава, особено предвид факта, че започваме доста късно процеса на интеграция.

Ще имаме необходимостта и от политическата подкрепа на София, тъй като Косово е единствената малка, изолирана страна в Европа и след независимостта единствената цел е да подготвим страната да бъде част от ЕС.

- Знаем, че  европейската интеграция е процес, който трябва да се случи вътре в една страна. Има много стандарти, които трябва да бъдат изпълнени, много реформи, които трябва да бъдат предприети, тъй като европеизацията до голяма степен означава и модернизация. До момента има три много важни аспекта.

Първо, трябва да получим пътна карта за визите, защото Косово е единствената страна на Балканите, чиито граждани нямат право да пътуват без визи. И ние не искаме да пътуваме безвизово тази година или следващата. Искаме да получим пътна карта и да започнем да изпълняваме критериите. На второ място е много важно да имаме договорни отношения с Европейската комисия, защото по този начин може да получим подкрепа за икономическото развитие и търговия.

Няма как да имаме икономическо развитие на Балканите, ако не можем да изпълним необходимите критерии. На трето място, ЕК предложи през 2009 г. седем мерки, свързани с европейското бъдеще на Косово, и мисля, че е време да получим исканите стъпки от Брюксел, защото ние свършихме нашата част от работата.

- Диалогът между Косово и Сърбия започна миналия септември и имаше четири кръга срещи, за да се намери решение на практически въпроси. Досега имаше дискусии за свободното движение на хора, за свободна търговия, енергетика, телекомуникации, които ще могат да подобрят регионалното сътрудничество, живота на хората и да подготвят и двете страни за европейска интеграция.

Сърбия не може да получи статуса на кандидат-членка, ако не изпълни критериите от Копенхаген, които включват добри отношения със съседните страни и регионално сътрудничество, което се оказва решаващо.

В същото време за нас е важно да се изгради доверие между Косово и Сърбия, да оставим миналото зад гърба си и да имаме нормални отношения. Смятаме, че нормализацията на отношенията трябва да върви ръка за ръка с европейската интеграция на Балканите.

- Нормални отношения означава Сърбия да започне да приема реалността, че ние сме независима държава и че хората могат да се движат свободно, двете страни да си сътрудничат в сферата на икономиката, търговията, образованието.

Просто Белград да приеме, че сме независима държава. Колкото по-скоро Сърбия се примири с това, толкова по-добре както за хората в Косово, така и за хората в Сърбия.

- На първо място е много важно да има нормални отношения и да не се използва лексиката, която понякога Белград използва. Да избягва предложения, които идват от страна на Борис Тадич, свързани с разделението на територията на Косово, за създаване на моноетническа по-голяма Сърбия и по-голяма Албания в региона.

Наистина е много важно тази реторика да бъде забравена. Второ, по време на диалога е важно да се приемат предложенията, част от които са европейски решения, и да, част от това е Сърбия да признае Косово. Защото през 2005 - 2007 г. имахме международно наблюдаван процес, ръководен от Марти Ахтисаари и обявихме независимост на базата на този план.

Днес сме независима държава, призната от 76 страни, участваме в различни политически и финансови организации като Международния валутен фонд и Световната банка. Ние сме част от общността на свободните държави и е в интерес на Сърбия да признае Косово.

- Въпросът за статута на Косово - независимост, териториален суверенитет и вътрешно изграждане на държавността, са вече затворени глави. В диалога със Сърбия се опитваме да намерим решения на практически въпроси - за свободното пътуване, за регистрационните табели на колите, дали косовски производители ще могат да продават продукти в Сърбия и в региона. Диалогът, както е заложен в резолюцията на ООН, е нещо, което се опитва да реши технически проблеми.

- От всички страни на Балканите може би ние сме най-проевропейски настроени. Фактът, че пет членки на ЕС не са признали Косово, е свързан с вътрешна политика и не е обект на нашата външна политика. Международният съд на ООН миналата година излезе с твърда позиция, че декларацията на независимостта на Косово не нарушава международното право, че трябва да бъде разбирана като процес на разпадане на  бивша Югославия.

На територията на бивша Югославия е имало 7 държави, сред които и Словения, която е част от ЕС, и Хърватия, която получи покана за преговори, Черна гора, която стана независима през 2006 г., и ние, които  станахме независими през 2008 г. Това показва, че петте държави в ЕС, които не признават Косово, нямат причина да го правят. Надявам се, че те ще станат по-гъвкави, отколкото бяха в миналото.

- Имаме много добри отношения с Македония и си сътрудничим на различни нива. Македония върши добра работа за интеграцията на малцинствата и след изборите в ръцете на политическите партии и македонските граждани е да решат как да съставят ново правителство. Но все пак смятам, че Скопие трябва да направи повече в посока интеграцията на етнически албанци в държавните институции.

- В бъдеще ще можем да инвестираме повече в енергийния сектор, тъй като имаме ресурси да произвеждаме и изнасяме енергия, в земеделието, мините, но основното е как да се постигне икономика, базирана на услугите, и как да имаме квалифицирани хора на трудовия пазар. Затова фокусът са образованието и квалификацията на хората за нуждите на икономиката. При по-добро регионално сътрудничество ще имаме и общ пазар, който в момента липсва, и тогава ще е подходящият момент за развитие на икономиката.

- Много хора, които живяха навън, се върнаха да работят в Косово. Същевременно мнозина живеят в чужбина, за да учат. В днешно време не можеш да спреш хората да се движат свободно. Властите в Косово се стараят да осигурят добро образование и квалификация, за да има и сигурност.