Ювал Стейниц, министър на финансите на Израел: Израелският бизнес може да инвестира не само в молове
| Ювал Стейниц участва в израелската делегация, посетила България заедно с премиера Бенямин Нетаняху за съвместно заседание на двете правителства. Стейниц оглавява финансите преди 2 години и е вероятно най-необичайният за този пост. Той завършва философия в Ерусалим, преподава в университета в Хайфа с най-престижната стипендия за млади учени, а на 29 години публикува книгата "Въведение във философията", която е издавана в 40 тиража и е най-продаваният израелски философски текст. Политическите му възгледи преминават от пацифисткото движение "Мир сега" до управляващия днес десен блок "Ликуд". През 1999 г. влиза в Кнесета (парламента) на мястото на Бенямин Нетаняху, оттеглил се заради слабото представяне на партията. В парламента води комисии и подкомисии по отбрана, външна политика, сигурност, разузнаване, антитероризъм. Женен е за съдия, с която имат 3 деца. |
| - Въведох двугодишен бюджет. Това е двигател на растежа, подобрява планирането, разширява хоризонта - нещо особено важно в криза, когато има паника, несигурност, срив на кредитирането. Успокоява и избирателите - Вдигнахме данъците, когато всички по света ги сваляха. Но в бъдеще ще можем да ги сваляме и да предлагаме данъчни облекчения, когато другите държави ще трябва да започнат да ги повишават - Не познавам икономиката в подробности, но като философ знам как се мисли, как да формулирам въпроси и да се съмнявам |
Голяма израелска правителствена делегация посети България. Защо бяхте включен като финансов министър?
- Наистина делегацията бе само в България, докато в Румъния на посещение бе само премиерът Бенямин Нетаняху. Обяснението за това е очевидно - смятаме, че е дошъл момент да развием на нов етап отношенията си.
Можем да направим много повече, след като през последните 20 години връзките ни са толкова добри, и виждаме възможности в района, особено в България и Гърция, където имаше подобна голяма делегация преди половин година.
Как преминаха срещите ви в София?
- Посещението бе съвсем кратко, но много интересно. С колегата ми Симеон Дянков имахме много приятелска среща, обсъдихме икономическото положение в района и света, двустранните ни отношения и подписахме няколко споразумения. Едно от тях е особено важно - за взаимна защита на инвестициите, което може да привлече нови израелски инвеститори у вас не само в строителството и финансите, но и в аграрните технологии, фармацевтиката...
Отношенията ни са много добри, а не виждаме значителни израелски инвестиции в промишлеността. Още може да се направи в търговията - износът ни за България е около 200 млн. долара, което не е много, така че много може да се направи и от двете страни. Туризмът се развива добре - тази година израелските туристи в България ще надхвърлят 200 хиляди. Сътрудничим си също в областта на отбраната и сигурността.
Споменахте, че сте обсъждали икономическото положение. Как се справяте в Израел?
- Когато поехме управлението в Израел, ситуацията не беше добра и пресата пишеше, че трябва да съм самоубиец да поема поста. Към 2008-2009 г. безработицата нарастваше, изгубихме 33% от износа си...
Но ние подходихме по различен начин от другите страни. Основното ни мото стана, че бъдещето е по-важно от настоящето. Няма нужда да се харчат всички средства сега, за да се излезе от кризата. Фокусът трябва да е средносрочен и върху възстановяването. В известен смисъл приложихме уникален подход.
Първото нещо, което въведох, е да преминем на двугодишен цикъл за държавния бюджет. Годишното съставяне на бюджети, макар и масово разпространено по света, изглежда абсолютно нелогично. В демократична държава процедурата по подготовката на бюджет отнема около 6 месеца, приемането му - още 2, и така правителството остава със само 4 месеца да го приложи и да покаже резултати.
След това въртележката се завърта отново и вниманието е заето с бюджетни процедури и планиране вместо с работа. При двугодишните бюджети ти остават 18 месеца за прилагане на бюджета, което е много по-рационално.
Според моя анализ това е двигател на растежа, подобрява планирането, разширява хоризонта - нещо особено важно в криза, когато има паника, несигурност, срив на кредитирането... Двугодишният бюджет успокоява и избирателите - че правителството гледа напред в бъдещето, че е достатъчно уверено в мисията си.
А как реагира бизнесът на тази идея?
- Обяснихме на израелския бизнес, че няма да изстреляме всичките си патрони веднага. Първата година на управлението ни ще е за удържане на кризата, втората - на възстановяването, и парите ще ни трябват за възстановяването. Другото необичайно е, че вдигнахме данъците в момент, когато всички по света ги сваляха.По този начин в бъдеще можем да започнем да ги сваляме и да предлагаме данъчни облекчения, когато другите държави ще трябва да започнат да повишават данъците.
Ефектът се усети незабавно - само след 3 месеца бизнесът се завъртя отново, след 6 започнаха отново да идват големи чуждестранни инвестиции в реалната икономика, през 2010 г. вече растем по-бързо от Запада (почти 5%).
Създадени са нови 120 000 работни места при обичайни 50-80 хиляди, преди две седмици отчетохме най-добрия показател за безработицата за всички времена (5.8%) и тя вероятно продължава да намалява. Инвестициите, особено във високите технологии, надминаха нивата отпреди кризата - "Интел" например влага 2.7 млрд. долара в предприятията и центровете си в Израел.
Използвахме кризата като възможност и според доклад на МВФ двугодишният бюджет е бил един от факторите за успеха ни.
Говорите за инвестиции, но е наложена една представа, че Израел успява и заради големи дарения от евреи и международни помощи (особено от САЩ) за милиарди долари?
- Това е мит. Може би това е било валидно през 60-те и 70-те години. От САЩ получаваме помощ, но средствата отиват само за отбрана. Разходите ни за отбрана и сигурност са много по-големи от тези в западните държави, така че дори и след тази помощ, ние харчим 300-400% повече от другите западни страни.
Да, вярно е, че за евреите е по-естествено и по-лесно да правят бизнес в Израел. Но, от друга страна, не сме част от ЕС, за да получаваме фондове. Не членуваме в голям икономически блок. Ние сме мъничка изолирана еврейска държава и е истинско чудо, че такава държавица, харчеща толкова много за сигурност, оцелява в може би най-трудната околна среда.
В Израел инвестират чужденци, защото нашите специалисти са едни от най-добрите в света и затова сме вторите след САЩ най-добри във високите технологии. На глава от населението в Израел се откриват най-много нови компании в света, тук се регистрират най-много патенти за интелектуална собственост, най-много са заетите във високи технологии, процентът от БВП, отиващ за разработки и изследвания, е най-големият в света - 5-6% , а ако се включат и тези в отбраната, той е от порядъка на 8%. Канада е втора в света с 2%.
Споменахте трудното обкръжение, в което съществува Израел. Имаше ли отражение от последните събития в арабския свят?
- Ефектът е минимален и пренебрежим. Имаме мир и известни търговски отношения с Йордания и Египет, но икономически ние сме част от развития свят. Повечето от износа ни не са потребителски стоки, ние правим високотехнологични продукти, компоненти, лекарства от висок клас, прецизна апаратура - неща, които тези държави не купуват. Продаваме и много авангардни оръжейни системи, радари, ракети и дори спътници, което пък не бихме им продали.
Икономически ние не сме част от Близкия изток и не зависим от него. Надяваме се, че крайният резултат от събитията ще е появата на демокрации от западен тип, а не тоталитарни или авторитарни режими. Това ще е добре за арабите и за нас, защото демокрациите не воюват често помежду си.
Надявам се, че в бъдеще икономическите ни отношения с арабския свят ще се подобрят, но не знам колко време ни дели от това бъдеще.
А какви биха били икономическите последици от евентуалната поява на палестинска държава?
- Ако такава държава се появи чрез мирни преговори и споразумения, тя ще трябва да следва принципите на демилитаризиране, гарантиране на сигурността, взаимно признаване на правата на двата народа да живеят в свои държави. Това ще е добре за бизнеса - най-вече за техния, защото те са зависими от нас.
Но ако се опитват да обявят независимост без тези елементи, това няма да е реална държава, няма да има сътрудничество с нея, това ще е мираж, илюзия. Затова призоваваме партньорите си в Северна Америка и Европа да се противопоставят на палестинското предложение да се създаде държава, като се погребе мирният процес.
Един личен въпрос - завършили сте и сте преподавали философия, в Кнесета сте ръководил комисии и подкомисии по отбрана, сигурност, антитерорузъм, разузнаване. И с тази биография оглавихте министерството на финансите?
- Същото питаха израелски журналисти преди 7 години, когато ме назначиха за председател на комисията по отбрана и външни отношения. В армията бях сержант в Голанската бригада, но не и офицер, и те се чудеха как може философ да надзирава генерали.
Скоро разбраха, че философията може да е "смъртоносно неконвенционално оръжие" заради умението да се анализира, да се съмняваш, да си скептик, да задаваш нови въпроси... По същия начин не познавам икономиката в подробности, но знам как се мисли, как да формулирам въпроси и да се съмнявам.
Предполагам, че ако не бях философ, нямаше да премина към двугодишни бюджети. В първите дни обявих, че ще сме първите, които ще го направят в света, и че заради кризата имат не 6 месеца, а 30 дни за подготовка. Последва шок. В началото против бяха всички икономисти, включително проф. Стенли Фишер, управителят на Централната банка на Израел.
Един от аргументите им беше: "Ако смятате, че двугодишният бюджет е нещо толкова добро, защо други държави не са го пробвали досега?". Аз им отговорих с приказката "Новите дрехи на краля". Вие сте талантливи икономисти, но аз съм детето в тълпата, което посочва с пръст и обявява "Кралят е гол!". Започнаха да спорят с мен и аз им дадох 24 часа да ме убедят, че наистина греша.
Накрая признаха, че трудно се излиза срещу аргументите на философ. Сега работим по втория двугодишен бюджет 2011-2012 и повечето от тях го подкрепят.
Имате три деца. Какво бъдеще виждате за страната, в която ще живеят?
- Въпреки всички трудности, тероризма, ракетите на "Хамас" и "Хизбула", Ирак и може би в бъдеще Иран, Израел е една хубава страна. Ние сме част от западното общество и ако не беше така, хората щяха да емигрират. Случва се обратното - през 80-те години бяхме 3 милиона евреи, днес сме 6 милиона.
Това е единствената западна държава, удвоила населението си. Тогава имахме слаба икономика, днес сме световен технологичен лидер посред глобалната криза. Преди 30 години бяхме изолирани, включително защото не ни признаваше бившият съветски блок (включително България) Индия, Китай... Днес с тези страни имаме стратегически съюзи и силна търговия. Тази малка еврейска демокрация става все по-силна политически и икономически.
Единият от синовете ми току що завърши 5-годишната си служба като подводничар и излиза от армията, обучен на много от най-високите технологии, обучен как да спори и работи в екип. Другият ми син е първа година в разузнаването и също ми споделя, че учи много неща и усеща, че като излезе, ще е готов да поеме живота си, да прави бизнес.