- В Германия този вид образование е силно застъпенo и е насочено към хората, които не продължават да учат в университет, а се обучават по дадена професия и получават практически умения и познания. Практическите умения се придобиват в някое работещо предприятие.

Не искаме германската система да се пренася изцяло, а само някои положителни елементи от нея да бъдат внедрени в България. За това обаче са нужни промени в няколко закона. На много места по света липсват хора с опит и умения. България не е изключение и за да се превъзмогне този проблем, ние предлагаме едно възможно решение.

- От името на ГБИТК предложихме проект за нов трудов договор, защото на работа ще се наемат ученици на 15-16 години. Освен това трябва да се реши въпросът със заплащането им. В момента правим анкета с нашите фирми, за да подадем актуална информация на министерствата кои компании биха се ангажирали с обучение на специалисти, както и за кои професии трудно се намират квалифицирани служители.

Много е важно в целия този процес да участва и министерството на образованието, тъй като без разрешение оттам нито едно училище няма да си промени програмата и да сключва договори с частни фирми за обучение. Като добър пример мога да посоча опита на фирма, член на камарата - "Либхер Хаусгерете Марица", която направи собствен център за обучение на кадри.

Първоначално имаха проблеми с привличането на училище за сътрудничество, тъй като гимназиите не смеят да предприемат такива стъпки без разрешение на министерството.

- Едната е мехатроника, а другата консултант-продавачи. Мехатрониката е насочена повече към техническите специалности, сервизните дейности. Консултант-продавачи са необходими на търговските вериги, които навлязоха в България.

- Да, има фирми, които биха подкрепили инициативи в тази насока. Повечето търговски вериги вече изразиха готовност да се включат в обучението на кадри. Става въпрос за веригите "Метро", "Лидл", "Плюс", "Кауфланд", "Практикер". Президентът на камарата Бертрам Ролман също работи по вече доста напреднал проект.

През септември ще открие в Гоце Делчев, където е седалището на фирмата му "Пирин текс", училище за технолози, които са нужни за производството му. С въвеждането на по-практически насочено професионално образование не искаме да решим само проблема на определени германски фирми, а да помогнем на обществото за подобряване на ситуацията на пазара на труда.

- Да. Не е ясно обаче колко точно ще е заплащането заради рамката, зададена от минималната работна заплата. Обучението ще продължава 2-3 години. След това част от учениците може да продължат работа в предприятията, но това няма да е задължително. Не е задължително обаче всички млади хора да получат висше образование, каквато е масовата практика в България.

Много от кадрите, завършили университет, попълват армията на безработните. Те са прекалено квалифицирани за това, което търсят фирмите, или пък квалификацията им е неподходяща. Ние искаме младите да получат практически познания, за да си намерят работа. Целта не е само да имат диплома.

- Тенденциите са положителни. Проучването на камарата за нагласите за тази година показа, че фирмите имат намерение да наемат персонал. Но и те имат проблеми с намирането на добре обучени хора за свободните места.

- Работим с немски фирми, които искат да навлязат на българския пазар, но не непременно като инвеститори. Те искат да се кооперират, да продават стоки, но не и да влагат средства в производство. Става дума за браншове като машиностроене, околна среда, ВЕИ, медицинска техника.

- Не виждам трагедия в това. Вероятно причината продължава да е кризата, въпреки че в Германия такава вече няма. Страната отчита най-големия си икономически растеж от обединението насам. Иначе статистиката на БНБ показва, че за първите три месеца на годината от Германия в България са инвестирани близо 43 млн. евро. Не може да кажем, че няма изобщо капиталовложения, но има спад.

Бумът беше през 2008 г., когато инвестициите от Германия бяха почти 800 млн. евро, а през 2010 г. - 159 млн. евро, което е много малко. Не вярвам, че Германия е загърбила България, но може да се очаква и повече. Нашите прогнози са, че до 2015 г. при условие, че и България излезе от кризата, можем да очакваме удвояване на стокооборота и на инвестициите в сравнение с най-ниските им нива.

Така през 2015 г. инвестициите от Германия може да достигнат без проблем нива от 320 млн. евро. По-трудно ще се случи това при стокообмена, тъй като падна от 4.1 млрд. евро на 3.3 млрд. евро годишно. В момента статистиката показва небивал ръст на българския износ към Германия и ако нещата продължат така, може за първи път още тази година да постигнем баланс или дори положителен резултат за България. Искам обаче да обърна въпроса по друг начин.

Време е българските фирми да започнат да инвестират в Германия, колкото и да е трудно. Там има мощни държавни и други институции за подпомагане на чуждите инвестиции. Тук-таме има лястовици от България, които са прехвръкнали в Германия. Миналата година открихме български хотел в Германия от веригата на Стефан Шарлопов.

Сега ние като представител на германската агенция GTaI (Germany Тrade and Invest) можем да подпомогнем на български фирми, които искат да инвестират в Германия. Естествено те трябва да имат финансови възможности, търпение, капацитет и специалисти.

- Защото е трудно. Това е един много конкурентен и претенциозен пазар. Скъпо е, въпреки че условията за инвестиции по отношение на инфраструктура и административен капацитет са първокласни. Нашите фирми може би още не са узрели за подобна стъпка.

В момента само някои от големите компании в България биха могли да си позволят да инвестират в Германия. От друга страна, ние целим да привлечем повече малки и средни германски фирми в България. Големите концерни вече са открили България и ако не са инвестирали, имат търговски представителства и продават тук.

- Разбира се, че помага. Три от най-големите панаири в света са в Германия, а много от изложенията са определящи за секторите. Хубаво е българските фирми да се появяват там поне като посетители. Там човек си сверява часовника и осъществява контакти с други компании. Ако чакаме оттук някой да ни открие, нищо няма да се получи.

- Козът на България, а и на Румъния е, че са част от ЕС. Това е важна психологическа предпоставка, която гарантира предсказуемост и сигурност за инвеститорите и е голямо конкурентно предимство. В момента Румъния изпреварва България по отношение на производствените инвестиции от Германия.

Но това е нормално, тъй като страната и пазарът са по-големи. Ние също има с какво да се похвалим. Това, че работната ръка е евтина, не е добре за нас, но за инвеститорите е важен аргумент. Освен с нивото на данъците ние сме нещо като данъчен рай. Имаме си и недостатъци, върху които трябва да работим.

Инфраструктурата, администрацията, корупцията и престъпността са пречки за инвеститорите. Представете си как гледат на България сега в Германия след инцидента с детето, което се удави в басейна на хотел "Берлин" в Златни пясъци. Тази трагедия тотално срива имиджа на страната като туристическа дестинация в един от най-важните пазари за туризма.

- Гърция е много непредсказуема в момента. В същото време валутният борд в България дава голяма стабилност на инвеститорите.

- Отново опираме до маркетинга, който означава пари. Трябва мощно финансиране, защото в противен случай рекламните кампании ще останат на хартия. Парите обаче са ограничени, тъй като се разчита само на оперативната програма "Конкурентоспособност".

Хубаво е за България да се чуват добри неща, защото на Запад продължава да преобладава отрицателното мнение за страната ни. Това е инерцията от предишни времена и трябва време, за да се промени.