- Независимо че спадовете на борсите бяха доста силни, в най-общи линии ситуацията може да се опише като приспособяване на инвеститорите към новата реалност. Това означава нагаждане на очакванията за към по-нисък растеж. Разбира се, всеки има определени фактори, на които обръща внимание – дали ще е дългът на САЩ, намалението на кредитния рейтинг на страната от Standart&Poor's, дълговата криза в еврозоната.

В крайна сметка всички тези фактори се концентрират в едно – очаквания по-слаб растеж през втората половина на годината и дори през следващата.

Колкото до края на фондовия пазар – не, в никакъв случай не е това. Има достатъчно примери, предимно от 70-те години на миналия век, когато без очевидна фундаментална причина индексите са правили подобни резки понижения, след което се възстановяват относително скоро.

- В момента нивата на индексите показват изключително поляризиран пазар с много песимистични настроения. В такива ситуации, поне това следва от миналия опит, има възстановяване на индексите с около 10% и повече спрямо цикличните им дъна.

Въпреки че ситуацията е изключително динамична, по-вероятният сценарий е възстановяване в резултат на нормализация в настроенията, отколкото отново повторение на спадовете от последните седмици. Трябва да се отбележи обаче, че в настоящия момент пазарите се движат главно от настроенията и са силно динамични.

- За драстична промяна в поведението на инвеститорите трудно може да се говори. Наистина сега има електронни системи и алгоритми, които на чисто технически принцип се стремят да извлекат печалба и да капитализират колебанията на пазарите. Тъй като в тях няма човешка намеса, те имат способността да усилват колебанията на пазарите.

Такъв беше и спадът от 6 май миналата година. Т.е. има известна промяна в динамиката на пазарите, особено като сметнем, че половината от оборота се дължи на подобен род автоматизирани решения, в смисъл - взети на базата на алгоритми, а не решения за продажба от страна на самите инвеститори. Но това, което виждаме в момента, е по-скоро нормално, макар и по-агресивно приспособяване към негативните промени.

- Не. Те по-скоро усилват колебанията на пазарите, а не ги изменят като характеристика по простата причина, че отсъствието на човешка интервенция в рамките на секунди се подхваща от тези алгоритми и те се "нареждат" в посоката на движението. По тази причина изкарват допълнително предлагане на пазара, което в обичайния случай не би се случило, ако човек взема решението за сделка.

- След 2000 г. пазарите се намират в много дългосрочен мечи тренд* (secular bear) – т.е. характерът им е корективен с периодични колебания. В неговите рамки се развиват няколко по-малки циклични – първият спадащ пазар беше от 2000 до 2003 г., вторият е от 2007 до 2009 г.

Ситуацията сега, която много напомня тази през 70-те години, изисква доста по-активен подход. За съжаление голяма част от индивидуалните и професионалните инвеститори имат изключително разочароващо представяне в стремежа си да познават кога точно пазарът е на дъното и кога предстои да се повишава. В този смисъл от гледна точка на индивидуалния инвеститор би било по-подходящо да инвестира според дългосрочните си цели и да не залита в прекалено чести опити да се разпознават краткотрайните дъна и върхове на пазара.

- Имайки предвид казаното до момента, портфейлът на един инвеститор трябва да е съобразен с дългосрочните цели, възрастта му и колко риск може да поеме. Не трябва да се правят прекалено чести промени в теглата на парите в брой и рисковите активи, тоест да не се преместват често парите от акции в кеш или в депозити и обратното. Разбира се, когато реши да инвестира определена сума в акции, колективните схеми обикновено са по-добър избор, отколкото да се купуват индивидуално книжа.

- По-скоро не, не и значително.

- Нека погледнем какво би трябвало да се случи, за да започнат да падат лихвите по депозити и кредити. За момента ликвидност има, банките имат достатъчно ресурс. Един проблем е, че той е генериран на относително скъпи нива и, второ, банките свързват насочването му към икономиката с прекалено голям риск.

Те не са склонни да финансират бизнеса, защото виждат прекалено много неизвестни пред българската и европейската икономика. Като цяло нивото на риск трябва да започне да се понижава на глобално ниво, а оттам да се пренесе и на национално. Това не е феномен само за България, подобно е състоянието и в еврозоната, и в САЩ.

Един от големите проблеми на програмата с печатане на пари е, че тя доведе до инфлация в цените на активите и наводняването на системата с достатъчно свободен ресурс, но не успя да накара банките да насочат този ресурс към реалната икономика. Целта на Фед да задържи дългосрочните лихви ниски беше постигната - да "надуе" цените на финансовите активи, но не успя да съживи кредитирането към дребния и средния бизнес.

- Просто защото рискът все още е прекалено голям от гледна точка на финансовата система. Банките не са склонни да насочват този ресурс към крайни клиенти от малкия и средния бизнес, а друг проблем е намаляващата полезност на всеки следващ долар парично предлагане.

- Едва ли някой би оспорил такава теза. Какво се случи през последните 3-4 години – корпоративният дълг беше конвертиран в държавен. През 2008 г., когато фалира Lehnam Brothers, държавите успяха да закрепят системата, спасявайки едни от най-големите финансови институции в света. В момента системата се пропуква на национално ниво.

Големият въпрос е, ако продължи да се влошава глобалната икономика, кой ще спаси правителствата? На практика първопричината за кризата – огромното ниво на задлъжнялост, не е изчезнала. Тя беше прехвърлена от корпоративно на национално ниво и този дълг продължава да стои. За да бъде изчистен този дълг, трябва инфлация или преструктуриране.

- Златото не е точно суровина, а нещо средно между стока и валута. Огромният интерес към него в последните години е пряк израз на бягството от финансови активи. Когато търсят сигурност, инвеститорите няма къде другаде да се насочат – използват златото като убежище и срещу инфлация, и срещу риск. Ако говорим като цяло за борсовите стоки, не мисля, че в дългосрочен план те биха изместили огромните активи, които в момента са инвестирани на фондовия пазар под формата на акции и облигации.

- Най-бързият и пряк отговор би бил – не. От две гледни точки – първо, ако имаме нова рецесия, тя ще е нова, а не второ дъно на предишната, и, второ – на този етап не мисля, че реално можем да очакваме рецесия, особено в САЩ. Споменават се най-различни фактори – ниските лихви, връщането надолу на цената на петрола, по-евтиният долар, който би стимулирал износа.

Все неща, които сочат, че като цяло рецесия в САЩ и развития свят не би трябвало да се очаква. Ключовият момент обаче е несигурността – рисковете, които в началото на годината не бяха толкова видими, сега изглеждат прекалено високи и се развиват бързо. Малко вероятно е да имаме рецесия, но се повишава рискът да видим значително забавяне.

- Историята показва, че способността на централните банки да действат навреме и адекватно е поставена най-малкото под въпрос, на политическо ниво нещата са дори по-зле. В еврозоната виждаме, че самото бавене на решенията или стремежът евентуално Гърция да бъде наказана без драстични негативни ефекти върху останалите държави доведе до разширяване на проблемите.

Това насочи интереса на спекулативния капитал към ядрото на европейската икономика в Италия. И докато Португалия, Гърция, Ирландия, Испания биха могли да бъдат спасени, добавяйки третата по големина икономика в еврозоната, нещата вече започват да изглеждат по коренно различен начин.

Изключителното забавяне при вземането на адекватни решения е ключов проблем за еврозоната. Да не говорим за създаването на казуса с т.нар. морален хазарт. Той съществува и на корпоративно, и на държавно ниво – независимо колко харчим и какви са бюджетните политики ще дойде моментът, когато страните, заслужаващи най-малко да страдат, като Германия и Франция, ще им се налага да спасяват периферна Европа.

- Не мисля, че подобно нещо би се случило, въпреки че в търсене на най-добрата комбинация от риск и възвращаемост, особено както беше в периода на активно изкупуване на облигации от Фед, видяхме, че наводняването на финансовата система с пари ги насочи главно към развиващи се пазари. Това беше една от причините за силното поскъпване на техните национални валути и т.нар. валутни войни.

Ако видим подобно развитие на ситуацията и през следващите месеци, да, безспорно развиващите се пазари, особено Азия и Латинска Америка, биха привлекли портфейлен капитал. И това може да стане само за сметка на Северна Америка и Западна Европа. Всичко е въпрос на търсене на максималния възможен доход при дадено ниво на риск.

- Преразпределение на "финансова мощ" тече активно дори и в момента, не е необходима голяма световна криза, за да задвижи тези процеси. Разбира се, кризите ги ускоряват. Дори в момента текат подобни процеси – досега никога не се е случвало официални лица от Китай да говорят назидателно на политиците в САЩ и да ги съветват как да се справят с дълга си.

Проблемът тук е друг – не е преразпределението на богатството, а това, че тези нови водещи сили не осъзнават ролята си и не желаят да поемат отговорностите, свързани с това. Това е проблемът – изместването на доминантната роля от САЩ и Западна Европа ще бъде съпроводено с повишена несигурност в способността на бъдещите водещи икономики да реагират адекватно на глобални проблеми.