- "Изтичането" е противоречиво явление. Живеем в глобална икономика, в която свободното движение на стоки, капитали и работна сила е нещо съвсем нормално. Винаги ще има туристически дестинации в чужбина, където условията на труд и заплащане ще бъдат по-добри от България. Затова е логично и неизбежно най-качествените ни туристически кадри да предпочитат да работят временно или постоянно в тези страни.

Това обаче показва и международната конкурентоспособност на придобитата в България теоретична и практическа подготовка. И износът не е трагедия, защото носи и пари в България и действа отрезвяващо и оздравително за българския туризъм. Затова и работодателите в българския туризъм, които проумяха, че хората създават разликата, се справят успешно с "изтичането" на кадри.

- Ниското качество на обслужване е резултат не толкова от незнание и неподготвеност на персонала, колкото от ниска мотивация, а в много случаи и от демотивация. Факт е, че в българските курорти се срещат и обекти, където обслужването е под всякаква критика. Тези обекти са собственост на бизнесмени, които наричам "бучни пръчка".

Има такива лозови пръчки – бучиш ги в земята и без да ги пръскаш и копаеш, ядеш грозде. Тоест за успешен туристически бизнес не е достатъчно да построиш хотел. Преди всичко трябва да имаш разбирането и таланта да организираш работата му така, че туристите да имат впечатляващи положителни преживявания в него. И кръгът се затваря отново при кадрите.

Мотивираният професионален рецепционист ще свали звезди, за да направи туриста щастлив. Професионалният демотивиран рецепционист, преди да избяга от работодателя си, ще накара достатъчно туристи и техни познати да бягат като дявол от тамян от омразния обект.

- Те се диктуват от тенденциите в туризма. През последните 20 години се промениха съществено както туристите, така и туристическата индустрия. Туристите са по-образовани, по-опитни, по-претенциозни в избора и поведението си. "Професионален турист" е шлагерен термин сред браншовиците.

Това е туристът, познаващ на професионално равнище потребителските си права и търсещ най-малкия недостатък в продукта, за да предяви основателна (понякога и неоснователна) рекламация и да получи максимално обезщетение.

От своя страна туристическият пазар се превръща все повече в "пазар на купувача", отличавайки се с нарастващо свръхпредлагане, с ценова прозрачност и изостряне на конкуренцията. Туристическите компании реагират с непрекъснато иновиране на дейността си чрез новите информационни технология, с диверсификация и специализация на предлаганите продукти.

Изложените промени диктуват появата на нови специалности, на нови дисциплини и на нови методи в обучението на кадри, като управление на туристическа дестинация, на свободното време, културен туризъм, екологичен.

Набляга се на по-малко часове за абстрактни теории в залите, повече казуси и изучаване на практически ситуации, повече лекционни срещи с изявени професионалисти, повече и по-интензивни семестриални и летни практики. Туризмът като теория и практика не може да се преподава само на принципа "прочетох, казаха ми, гледах". Той не може да бъде преразказан, той трябва да се преживее, за да се проумее и овладее.

- Не е възможно България да сравнява "надареността" си с тази на Гърция и Турция. И двете разполагат както с многократно по-дълги плажни ивици, така и с много световноизвестни културно-исторически забележителности. И макар че Гърция е в туризма от края на XVIII век в рамките на Гранд тур, а Турция е на туристическата сцена от началото на 80-те години на миналия век, и двете страни са стигнали далеч пред нас.

На фона на нашите близо 3 млрд. евро приходи от международен туризъм Гърция реализира 13 млрд., а Турция 16 млрд. Според Световния съвет за пътувания и туризъм производителността на труда в българския туризъм е 7 хил. долара на зает, докато в Турция е 20 хил., а в Гърция 30 хил. долара. На този фон България се явява не основен конкурент, а по-скоро своебразен туристически преливник на Гърция и Турция.

Ние сме позиционирани дори на различни сегменти от пазара на масовия ваканционен туризъм. Гърция и Турция привличат по-платежоспособни и с по-висок статус туристи. Шансът на България е да следва примера на Гърция и Турция за далновидна държавна туристическа политика, а не с неадекватни държавнически решения да ги облагодетелства в конкурентно отношение.

- Дилема по отношение на видовете няма. Имаме дадености и трябва да развиваме масов морски и планински ваканционен туризъм, както и най-различните видове като културен, събитиен, селски, спортен (голф, тенис), делови и т.н. Няма дилема и по отношение на категорията туризъм. Позиционирали сме се и сме си изградили имидж на нискобюджетна дестинация и още дълго време ще си останем такава по линията на всички възможни видове туризъм.

На този сегмент също може добре да се печели и на него винаги ще има клиенти за нас. Блян е да говорим за бърза смяна на продукта, сегмента и имиджа. Все пак луксозният туризъм не е само петзвездни хотели, но преди всичко е петзвезден пейзаж в съответната дестинация. Доста наши петзвездни хотели са в средата на еднозвезден пейзаж. Така че първо трябва да променим пейзажа в страната си, а след това да мислим за нещо повече в туризма.

- Алкохолът и сексът са иманентно присъщи на туризма и в скъпите и в евтините дестинации. Проблемът е във формата на тяхното проявление – скандална или толерантна. В някои наши курорти за съжаление тя е скандална. Без да нарушаваме принципа "лоши туристи няма" има две решения на проблема. Първото решение е маркетингово – хотелиерите по-внимателно да си подбират туроператорите и клиентелата, която стои зад тях.

Примерът е Турция. Второто решение е административно – солени парични глоби за неадекватно и непристойно туристическо поведение. Хайде още в началото на сезона да глобим с по 100 евро няколко препили младежи за това, че ползват като тоалетна зелените площи, или за крясъци след полунощ по алеите на курорта.

Гарантирам, че следващите смени т.нар. алкохолни туристи ще спазват обществения ред, както го правят в собствената си страна. Българският вариант на ADS туризъм (от англ. Alcohol, Drugs, Sex – алкохол, наркотици, секс) е дело на отделни представители на туристическия бранш с безмълвното съгласие на държавата и може би повечето го търпят, защото е високо рентабилен.

- Това е пазарна закономерност на съвременния туристически пазар. Който отрича този модел и не се съобразява с него, е обречен. Туристите предпочитат "ол инклузив", защото са наясно с ваканционния си бюджет. Особено при нискобюджетните туристи той елиминира родителския страх и срам, че могат да не стигнат парите за ежедневен сладолед на детето например.

Затова и във всички морски дестинации се пълнят първо хотелите, предлагащи "всичко включено в цената", и чак след това и евентуално всички останали. Вярно е, че "ол инклузив" ограничава бизнеса на независимите ресторантьори и търговци в курортите. Вярно е, че тази форма на предлагане интензифицира труда на кадрите. Но щом пазарът я иска, разумното е да я превърнем в силна страна на дестинацията, а не да я хулим.

Чиновническа фантасмагория е да се говори за забрана на "ол инклузив" както в цели дестинации, така и в определени по вид и големина хотели. Различните по големина и категория хотели предлагат и различни по съдържание и цена пакети с обща цена и си имат своята клиентела. Има "ол инклузив" за 15 евро на ден, има за 100 евро на ден, има и такъв за над 500 евро на ден.

Ако ние успеем да привлечем клиенти в средния вариант, то тогава нашите туристи ще участват и в допълнителни екскурзии, ще купуват и повече сувенири, ще консумират и в ресторанти извън хотела, ще оставят и бакшиш на обслужващия персонал.

- През последните няколко години Румъния се превърна в основен и стратегически пазар за българския туризъм. През 2010 г. румънците ни осигуриха над 1 милион нощувки, което с 26% повече в сравнение с 2009 г. Въпреки засилената конкуренция на Турция и на този пазар България има стратегическо географско предимство и ще си остане предпочитана туристическа цел за автотуристите.

Ако подобрим инфраструктурното гостоприемство на нашите курорти спрямо румънските автотуристи, най-вече паркоместа, и поддържаме сегашното изгодно съотношение качество - цена, бихме могли да си осигурим в дългосрочен план ежегоден ръст от 5-10 процента на румънския пазар.

- Зелената вълна е начин на мислене, индивидуално, обществено и институционално поведение, ангажиращо все повече хора и бизнеси. В основата и е максимата, приписвана на индианския вожд Сиатъл, че "ние не сме наследили земята от дедите си, а сме я взели назаем от децата си".

Разрастването на пазарния сегмент на зелените потребители, както и институционализирането на различни екологични програми и практики от неправителствени и правителствени организации на национално и международно равнище водят до зелена ориентация на производството и предлагането на стоки и услуги. Тъй като туристическата индустрия консумира големи количества от най-различни ресурси и оказва сериозно негативно влияние върху околната среда, тенденцията за внедряване на зелени практики обхваща и туристическите предприятия.

В този контекст все повече хотели се обявяват за зелени и предлагат екологични варианти на обслужване и настаняване. Целта на разработката е да се обобщят теорията и практиката на концепцията зелен хотел и на тази основа да предложи насоки за внедряването й на територията на община Варна. Чест прави на община Варна, че финансира подобен информативно-образователен проект.

- Не става дума за лукс, а за съвременен маркетинг и икономика. Пазарният сегмент, наричан с абревиатурата LOHAS (Lifestyles of Health and Sustainability - здравословен и устойчив стил на живот), е факт. Той е съставен от потребители с подчертана ориентация към здравословен начин на живот и опазване на околната среда и включва хора от всички социални слоеве.

Само в САЩ през 2006 г. размерът на LOHAS се оценява на 209 млрд. долара. Предприемач, който не вижда този сегмент, е бизнес далтонист и има голяма вероятност да катастрофира в бъдеще на червено.

Хотелите консумират големи количества от най-различни ресурси и оказват сериозно негативно влияние върху околната среда. Проучване показва, че хотел със 150 стаи, изразходва за една седмица толкова вода и енергия, колкото 100 четиричленни домакинства за една година.

Отчитайки тези обстоятелства, зелените сертификационни програми предоставят икономически и маркетингов шанс на хотелиерските предприятия. Те помагат на хотелиерите не само да намалят разходите си за ресурси, но и да се отличат в съзнанието на потребителите.