Да, доста. Дори и за дребни неща, като скачането от самолет или хеликоптер в началото на епизода. Чупил съм си гръбнака в армията. Щях да умра тогава. Екипът ми знае, че това са тежки моменти за мен и всеки път ме потупват по рамото с думите: "Ще бъде чудесно". И го правим.

Чрез предаването съм по-достъпен за повече хора и това определено е практично, а и много често се срещам с оцелели след самолетни катастрофи и други инциденти. Всички те ми казват едно и също нещо: "Никога не съм си представял, че ще се случи точно на мен." Това е общата нишка между всички оцелели – те не са подготвени и не са си и помисляли, че ще им се случи.

Да и това е чудесно. Понякога съм заклещен в някоя джунгла, студено ми е, мокър съм, отчаян съм и се питам дали някой въобще ги слуша тези работи. Когато след това чуя нещо подобно, си казвам: "О, това е толкова е хубаво".

Мисля, че такъв ден идва, но трябва да вярваш на инстинктите си кога точно. В Discovery, вече е станало виц, изпълнителният продуцент повтаря едно и също нещо след всеки сезон. Когато привършим, аз винаги му казвам: "Чудесен сезон. Силен край. Хайде да приключваме с "Оцеляване на предела". Беше хубаво, но нека да свърши сега." И той започва: "Не, не, не, почакай. Върви добре. Хайде да направим още един." И започваме да говорим за следващия сезон. Аз съм единственият водещ, който иска да му прекъснат шоуто. Всички останали казват: "Беше чудесно, моля ви, може ли да го направим пак?" Те обаче нямат опасността, която е при мен... Все пак не мисля, че ще продължавам с шоуто, когато стана на седемдесет. Сега все още го обичам, все още съм силен и здрав, чувствам се суперпривилегирован да го правя. Онзи ден докторката ми ме попита докога смятам да върша всичко това и аз й казах: "Точно ти не можеш да ми говориш така. Ти си последният ми бастион на подкрепата. Трябва да ме караш да продължавам."

Не мисля, че тази работа зависи от късмета. Трябва да разчиташ на добрата си преценка, на добрата си интуиция и да бъдеш внимателен. Когато сме на терен с екипа, трябва да се грижим един за друг. Всъщност сме доста предпазливи и сме усъвършенствали уменията си през годините, така че да сме в безопасност по време на снимките. Винаги има елемент на късмет, който се случва в една от всеки пет серии, но има елемент на късмет и когато излезеш навън и не те прегазят. Смятам тези моменти за часта от живота, не завися от тях и съм много благодарен, че ги има.

Екипът ни е от смешно малко хора - аз плюс четирима или петима човека - същите, с които снимаме вече шест сезона, най-добри приятели. Те отиват на мястото седмица преди мен, работят с местните водачи, претърсват района със спасители и разглеждат областта с хеликоптер. После идвам аз, имаме кратък брифинг и се приготвяме за процедурите в най-лошия случай. След това имам брифинг с местните експерти, които ме предупреждават за наводнения, змии, бързеи. Хапваме, наспиваме се добре и започваме на разсъмване. През повечето време просто снимаме и затова предаването е малко накъсано и изглежда необработено, има вода и кал по лещите, но и това е част от нещата.

Със Саймън [Рей] сме най-добри приятели. Бих казал, че хората от екипа са истинските герои на това шоу. Те носят тежкото оборудване и правят всичко, което и аз. Саймън обикновено се шегува с едно изказване за нас, че когато човек ни наблюдава, може да ни сравни с Фред Астер и Джиндър Роджърс - тя наистина се ядосва на Фред Астер, защото той обира всички лаври, докато тя върши абсолютно същото и то наобратно.

Господи, трудно е. Имам три момчета и сега разбирам колко е тежко. Мисля, че за майка ми е било така през цялото време. Аз постоянно се забърквах в неприятности, винаги ходех с белези. Попаднах в тресавище, когато бях на седем и се опитвах да пресека пристанище по време на отлив. Измъкнаха ме със спасителни лодки... Животът обаче е за живеене и човек трябва да прави всичките тези неща, да бъде в безопасност, да има приключения и така животът му ще се обогати. Ще има и малко повече бели коси, както всички майки.

Средният ми син Мармадюк иска да стане счетоводител и това е прекрасно. Джеси, най-големият, вече е отвъд тази история и казва, че е отегчен от "Оцеляване на предела". Сега повече му харесват "Ловци на духове" и аз определено не съм героят вкъщи.

Хахаха, тя имаше късмет, че не беше от бельото ми. Готина е, смело момиче е и, ако я попитате, сигурно ще отговори, че й е харесало. Мисля, че се наслаждаваше, но май не й казах, че не съм си сменял чорапите от три седмици... Или й казах... Казах й, да.

Когато съм в подобна ситуация, ставам много фокусиран. Всички около мен забелязват промяната. Скачаш от самолет или от хеликоптер, отиваш на даденото място и просто трябва да направиш всичко необходимо, за да се измъкнеш. Понякога се нуждаеш от енергия и яденето на гадости става важна част от оцеляването. Не е красиво, но трябва да продължиш, да си концентриран, да оставиш предразсъдъците си и просто да го направиш.