Тодор Коларов: Подкрепям конфискация без присъда, но само след обвинение

Тодор Коларов е роден през 1974 г., завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски", магистратура в Джорджтаунския университет в САЩ, стипендиант е на "Фулбрайт". Работил е в департамента по правосъдието на САЩ към посолството в София и в Световната банка, трупал е стаж в Генералния директорат "Търговия" на Европейската комисия и в правния отдел на Световната търговска организация. От април е председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. |
- Поисках членовете на комисията да бъдат проверени от службите, трима не подадоха документи - Прагът за отнемане на необяснимото богатство може да се увеличи и на 500 000 лв., но това е признание, че под тази сума го търпим |
Оглавихте комисията след скандала с предишния й председател Стоян Кушлев за конфликт на интереси и критики за слаба ефективност. Какво заварихте?
- Ще ви дам пример - комисията е съществувала 6 години и даже нямаше електронна деловодна система, всичко беше на хартия. Изградихме вътрешна мрежа, която позволява да обменяме информация с нашите териториални звена.
Сключваме споразумения за електронен достъп до системите на прокуратурата и следствието, от които черпим данни. Вече имаме достъп и до ГРАО. Това е много важно. В миналото комисията е получавала уведомление, че някой е привлечен като обвиняем, след което се е почвало писането на писма до ГРАО.
Това се прави, за да се установи коя наша териториална дирекция трябва да го проверява, и е отнемало около месец. Сега става с едно натискане на бутона. Е-деловодството позволява инспекторатът на комисията да следи дистанционно дали по места всичко се върши както трябва, защото имаше съмнения, че териториалните ни звена забавят образуването на определени преписки.
В процес на получаване на разрешение за достъп сме до регистрите на КАТ. Държа да подчертая, че правата на гражданите са гарантирани - водим специален регистър кога, кой и с каква цел е правил справка.
Имаше големи забавяния при уведомяването на комисията от прокуратурата, че срещу някого има обвинение. Така се случи с вдовицата на Константин Димитров-Самоковеца. Новият достъп ще предотврати ли това?
- Ние ще можем да правим проверки в системата на прокуратурата, но все пак след като официалното уведомление дойде по съответния ред. Понякога се свързваме с прокуратурата, за да потърсим уведомлението, ако случаят вече ни е известен. Опитваме се да бъде проактивни, а не реактивни.
Имаше съмнения за изтичане на информация от комисията, как може това да се спре?
- Комисията не беше считана за особено благонадежден партньор в момента, в който я поех. С моя заповед всички инспектори, които работят по преписките, трябва да имат ниво на допуск до класифицирана информация "Секретно", а всички териториални директори и петимата членове на комисията - "Строго секретно".
Аз и заместникът ми Антоанета Цонкова вече имаме допуск, но останалите трима членове на комисията не са подали документи за получаването му. Липсата на допуск е основание за освобождаване или преназначаване на служителите, но за членовете на комисията нямам такива правомощия.
Целим да гарантираме пред останалите институции, че може да ни се има доверие, за да можем да изискваме от тях изпълнението на една важна препоръка в доклада на Европейската комисия. Тя е обезпечението на имуществото да се прави на по-ранен етап. За да стане това, комисията трябва да бъде включена по-рано в разследването на значимите случаи.
Няма как да участваме в екипите, ако не бъдем поканени, а това няма как да стане без доверие. Мисля, че сега можем да покажем чист картон за нашето добро здравословно състояние като комисия и надеждност на служителите.
Забавянето на преписки и изтичането на информация водят до съмнения за чадър. От друга страна, гражданите се опасяват, че комисията може да използва репресивната си власт за тормоз.
- Не твърдя, че има чадър, просто трябва да премахнем всички предпоставки това да се случи. От друга страна, не мисля, че може да се говори, че комисията осъществява тормоз. Това би било възможно, ако тя действаше като юрисдикция, т.е., ако решавахме дали да се обезпечи или отнеме дадено имущество. Това обаче решава съдът.
Факт е обаче, че почти няма откази на съда за налагане на запори, това не е отнемане на имуществото, но също е много силна репресивна мярка.
- Не мисля, че контролът на съда върху нашата работа е неефективен. Напротив, пример за това е една критика, която ни отправят - че съдът намалява размера на исковете ни за отнемане на имущество. Това е чудесно и означава, че има ефективен съдебен контрол. Бих бил притеснен, ако печелехме всичките си искове на 100%.
Как да мерим обаче ефективността на работата ви - отнетото имущество през годините не покрива дори бюджета на комисията?
- Ефективността на комисията не е функция от стойността на отнетото имущество. Комисията не е данъчната администрация, няма планиран приход, който трябва да събере за държавната хазна. Нейната основна функция е превантивна и това е философията в международен мащаб.
Отнемането на имущество за 200 000 лв. например има голям превантивен и възпитателен ефект в един малък град, 1 млн. лв. ще има отзвук в окръжен град, а на национално ниво ще бъде от значение, ако отнемем десетки милиони.
Сега най-много от делата ни - около 1/3, са за организирани престъпни групи, другите основни видове са измамите, длъжностните присвоявания и престъпленията, свързани с наркотици. Най-рядко има дела за незаконна сеч и пране на пари, като за последното първите дела на прокуратурата са започнали през 2006-2007 г. и още няма натрупване.
Без реално отнемане на престъпното имущество обаче се стимулира безнаказаността на незаконното забогатяване и няма нито ефективност, нито превенция.
- Абсолютно съм съгласен. Но обществото трябва да прецени какво иска. Ако се иска по-голяма ефективност от комисията, трябва да имаме адекватен инструмент. Резултатите, които могат да се постигнат с действащия закон, са ограничени.
За да сме по-ефективни, наказателното производство трябва да бъде разделено от гражданската конфискация. В момента ние надграждаме над успеха на прокуратурата. Няма как да отнемем имущество, придобито от престъпна дейност, ако тя не бъде доказана от прокуратурата. За бъдем по-ефективни, трябва да се въведе гражданската конфискация, но под каква форма - ще реши Народното събрание.
Гражданската конфискация, при която няма да е необходимо някой да бъде осъден за престъпление, за да му бъде отнето имуществото, поставя въпроса за защитата на човешките права. И сега, когато не може да се отнема без присъда, има опасения, че липсва ефективен контрол над комисията и има предложения това да се прави от парламента.
- Най-добрата гаранция за правата на гражданите е съдебният контрол, който се упражнява върху комисията и беше заложен и в отхвърления проектозакон. Тя е може би най-контролираният орган в държавата.
На входа стои прокуратурата, която трябва да повдигне обвинението, ние не можем да се самосезираме, след това съдът налага обезпечителните мерки, после чакаме успеха на прокуратурата на три инстанции, което пак е косвен контрол и накрая ние също трябва да успеем да спечелим нашето дело на три инстанции.
И при гражданската конфискация пак ще има тази връзка с прокуратурата. Според последния вариант на проектозакона, който беше отхвърлен, ние няма да можем да се самосезираме. И това беше едно добро решение според мен. Разликата е, че след привличането на едно лице като обвиняем с прокуратурата ще се разделяме.
Ако проектът беше приет, можеше да стане така, че имуществото на едно лице вече да е отнето, а прокуратурата още да е на фаза разследване. По този начин ефективно щяхме да приложим принципа за отнемане на необяснимото богатство.
А за контрола, питам се какво би могъл да направи парламентът. Той е най-политическият орган в държавата и контролът, който може да упражнява върху комисията, ще е политически. А комисията има функция да противодейства на тежката организирана престъпност и корупцията по високите етажи на властта, които често са свързани.
За мен, за да бъде ефективна, комисията трябва да бъде независима. Тя и сега се отчита пред Народното събрание и трима от членовете й се избират от него.
От думите ви стана ясно, че предпочитате комисията да не прави проверки по сигнали на граждани. Това предложение беше критикувано от правозащитниците като повод за саморазправа с лични врагове или бизнес конкуренти. Какви са вашите аргументи?
- Сигналите отпаднаха от последния вариант на проектозакона и това беше удачно. Мисля, че за да бъде успокоено обществото, прокуратурата трябва да бъде пазителят на портата и само обвинението да е повод за започване на проверка при нас.
И сега в комисията пристигат страшно много сигнали от граждани, които препращаме по компетентност. Има държави като Великобритания, които са възприели системата със сигнали от гражданите. Дори има сайт на британската полиция, който се казва Тoo much bling give us a ring (игра на думи с фразата "Твърде много блясък, обадете ни се" - бел. ред.).
В България с оглед на историческото развитие това няма да бъде добре възприето или с него може би ще бъде злоупотребено.
Притеснения буди твърде дългият период назад във времето - 25 години, в който се предлага комисията да проверява доходите и имотите, още повече че данъчните документи трябва да се пазят само 5 години. Какъв трябва да е срокът според вас?
- 25 години наистина е много дълъг период, но пък 5 години са твърде кратък. Държавата има архиви, които се пазят по 10, 50 години и там има информация. Пет години обаче е твърде малко, моят мандат е толкова и ако се облагодетелствам от някаква непочтена дейност, докато изляза от тази комисия, бих могъл да блокирам производство срещу мен, докато давностният срок изтече.
Значи за вас е подходящ срок по средата - 15 години например?
- Да, това е удачен вариант.
Имаше критики и към предложението разминаване между доходите и имуществото от 400 минимални заплати (108 000 лв.) да е достатъчно за конфискация. Не е ли твърде малка тази сума и няма ли да засегне твърде много хора, а не само едрата корупция и престъпност?
- Законът може да се направи така, че да успокои страховете, че ще бъде използван като широк меч, а не като фин скалпел. Този праг може да бъде увеличен. Нека бъде 250 000 лв. или 500 000 лв., преценката ще се направи от обществото. Но не бива да забравяме, че това е признание от страна на обществото, че търпим необяснимо богатство под този праг - бил той четвърт или половин милион.
Понякога прокуратурата започва дело за престъпна група, но успява да докаже само, че нейните членове държат оръжие без разрешително. Оказва се, че иначе добрите юридически и икономически консултанти на тези групи често пропускат този важен момент.
Така присъдата за незаконно притежание на оръжие е основание ние да започнем производство за отнемане на имуществото. Едва ли има значение дали Ал Капоне ще бъде вкаран в затвора за неплащане на данъци или за убийство, важното е, че неговата престъпна организация е срината.
Има обаче някои престъпления, за които се питам защо не са основание за отнемане на имуществото - например престъплението по служба или свързаните с трафик на антики. Отхвърленият от парламента проект за нов закон ги включваше и това е особено важно, тъй като например групите за трафик на антики акумулират огромна икономическа мощ.
Защитавате конфискацията без присъда, но какво става, след като конфискацията е факт, а човекът бъде оправдан по обвиненията, които са послужили за основание за отнемане на имуществото му?
- Оправдателната присъда за престъпление по никакъв начин не се свързва с това, че той не може да обясни откъде идва имуществото му. Конфискацията не е наказание, тя е мярка за възстановяване на справедливостта.