- Законът за насърчаване на инвестициите вече е поостарял и не може да помогне кой знае с какво, особено на по-високотехнологичните сектори, откъдето се стараем да привличаме инвестиции.

Основната подкрепа по този закон е предоставяне на земя или изграждане на инфраструктура, а когато компания поиска да построи лаборатория за гравитационни изследвания например, това, че ще му прекараш водопровод, не е най-важното, с което може да го привлечеш. Така че работим постоянно по хармонизирането на закона.

Освен това агенцията в момента няма много правомощия, ние в общи линии правим две неща. Едното е маркетинг и консултантска дейност и другото е работа с фирми, които вече са инвестирали в България. За първото няма нужда от правомощия, там има нужда от средства, за работата с инвеститорите обаче има нужда от ясни наредби.

В момента, ако ние представляваме някой сертифициран инвеститор, местните власти трябва да ни оказват съдействие по закона за инвестициите, но в какво се състои то не е много ясно. А извън този закон ние съвсем нямаме власт.

Много компании са ни търсили, когато имат проблем, но сега можем само да звъннем и проверим какво става. Нямаме формална власт да раздвижим затлачена процедура, а понякога това е нужно.

- Принципно инвестициите у нас може да се разделят на две големи групи. Едната е финанси, търговия и недвижимости, т.е. по-спекулативните инвестиции, и на практика те доминират. Другата са всички промишлености и някои от услугите.

Между 2005 и 2009 г. три четвърти от всички инвестиции са от първата група, докато сега тенденцията се обръща. Нарастват тези в промишлеността и енергетиката, както и в някои други сектори, които в много случаи отново се оказват в недвижимост, но БНБ не успява да ги класифицира като такива и те отиват в графата други.

В момента работим по нова база данни, която да ни улесни да разберем кой от какво се интересува. За разлика от миналата година, когато 50-60 фирми проявиха някакъв интерес към България и почти нямаше посещения на място, само до юни тази година имаме над 100 посещения.

Един от най-перспективните сектори за инвестиции е този на IT и аутсорсинга, центрове за споделени услуги или кол-центрове. Има значение и дали една фирма обслужва собствените си нужди или и тези на други компании - пример за първото е "Кока-Кола", която обяви преди няколко месеца, че ще разкрие 200 - 300 работни места, изграждайки център, който ще обслужва България и региона, подобно на IBM, HP и др.

Добър пример са Johnson Controls, голяма технологична американска компания, която у нас прави софтуера за скоростомерите на автомобили и 500 - 600 специалисти работят за нея.

Друг важен сектор, в който засега прохождаме, е бизнес процеси – счетоводство, HR и други подобни. Като цяло в Източна Европа се занимават с аутсорсинг около 250 хил. души, като нормално на Русия и Полша се пада основният дял от тези заети. В България са около 10-15 хил., което на общия фон не изглежда толкова много, но, от друга страна, ние сме един от най-бързо растящите пазари за аутсорсинг.

Като той не включва непременно само работа с клиенти, може да е и научноизследователска работа и други дейности. Целта е и в България да се движим към изпълнение на такива операции, носещи по-голяма добавена стойност.

Не можем винаги да привличаме инвеститорите с по-ниската цена на труда, а и не е в наш интерес да го правим. И ако за фирмите това е важно, защото те гледат как да си намалят разходите, за нас е малко спорно като плюс и това, че имаме най-ниските заплати в ЕС, не е повод за гордост.

- Обикновено сравняват България с такива страни като Румъния и Турция или Сърбия и Македония. Последните две всъщност имат доста по-малко инвестиции от нас, макар че те дават директни субсидии за нови работни места, докато ние не можем, защото европейското законодателство не ни го позволява.

Когато се правят проучвания сред фирмите за причините за инвестициите в конкретната държава, компаниите не изтъкват субсидиите, защото е политически неизгодно.

В регионален план предимствата ни са макростабилност, ниски данъци, политическа стабилност, обвързан валутен курс и по-ниска цена на труда. Както казах, инвеститорите ни сравняват със страни като Румъния, Сърбия, Македония, Гърция или Турция и всяка дребна отстъпка, която направи конкретното правителство, е от значение.

- Може би Турция, все пак те са десет пъти по-големи и там инвеститорите могат да се възползват и от вътрешния пазар, така че мащабът също има своята роля. Те имат сравнително еднакъв стандарт на заплащане на труда с нас и доста търговски договорености с ЕС.

През 2010 г. Турция е привлякла около 6.5 млрд. евро чужди инвестиции, което е около четири пъти повече от България. Така че спрямо Турция губим съревнованието, тъй като нямаме нужния мащаб на местния пазар, който в повечето случаи изискват инвеститорите.

Наскоро голям химически производител, който търсеше къде да строи завод, сведе избора си до две страни - Турция и Сърбия. Инвеститорите казаха, че при нас всичко е наред, но турците им предложили да ги освободят от корпоративен данък, ако отидат в някоя от безмитните им зони, а сърбите дори са им дали по-добри условия. Така че има случаи, когато да имаш политическата свобода да предложиш нещо е наистина от значение.

- Специално в аутсорсинга почти изцяло тези 10-15 хил. души са в София и тук пазарът вече се насища. От друга страна, останалата част от държавата остава неразвита. Варна например има потенциал, младо население, говорещо езици, университети, добри офис площи, летище и сравнително добра инфраструктура. Но всички останали градове като цяло изостават.

Има обаче проекти в машиностроенето и химическата промишленост, които определено са за вътрешността на страната. Плюс при тях освен това е, че можем да им окажем съдействие по закона за насърчаване на инвестициите. Основната подкрепа по този закон са предоставяне на земя или изграждане на инфраструктура, като до момента 15-16 фирми са се възползвали от възможности за инфраструктура.

- Да, наистина в момента почти липсват инвестиции от тези страни. Доста български фирми търгуват с Китай например, но китайски фирми, инвестиращи у нас, почти липсват. Миналата година вложенията от Китай се удвоиха като абсолютна стойност, но това всъщност беше една инвестиция във фотоволтаици.

А от другите страни от БРИКС съвсем липсват. Проблемът обаче е друг – Китай, който в момента наистина прави инвестиции по света, всъщност търси природни ресурси - нещо, с което ние трудно ще ги привлечем. Евтиният труд те си го имат и единствено това, че сме в ЕС, е плюс за нас.

Затова китайците купуват плантации и петролни залежи в Африка и Южна Америка или рудни изкопаеми в Австралия. Друг проблем е, че те, приемайки ни за част от Европа, ни смятат за скъпа дестинация и ние сме непознати за тях. Всъщност тяхната минимална заплата е по-голяма отколкото при нас, макар и средната все още да не е.

Може би все пак е добро начало автомобилният завод в Ловеч, който е повече финансова инвестиция на "Литекс", отколкото на китайската "Грейт уол", но от опознавателна гледна точка е възможно вече да станем по-видими за други китайски фирми. Още повече че автомобилната индустрия създава клъстъри и със сигурност ще има и китайски доставчици.

Има и търсене от китайска страна за отглеждане на земеделски култури, но стана дума за земи от порядъка на 100 хил. хектара, което България не може да предостави.

Възлагаме надежда и по проект по оперативна програма "Конкурентоспособност" за промотиране на България и вече направихме проучване на 3000 фирми по цял свят. В момента работим и с унгарска консултантска фирма, като сравнява предлаганите преференции на инвеститорите от държавите около нас.

Проблемът засега е, че няма достатъчно материали от държавната администрация, в които да се казва - България е добра дестинация за инвестиции в сектори като химическия или IT, или който и да било друг смятан от нас за приоритетен. Да, има статистика, но не това е, което иска един потенциален инвеститор. До края на октомври ще имаме тези материали и ще започнем разпространението им.

- Да, така е. Донякъде проблемът е политически, защото в ЕС няма едно министерство на финансите, което да дава тон. Освен това в страни от ЕС има цели отрасли, които са държавни. Германия е еталон и главно действащо лице и когато там има проблем, той веднага се отразява в цяла Европа - нещо, което в САЩ го няма. Друго различие е социалният модел, с който континентът ни като цяло се гордее, също си има своята цена.

- Икономиката на България в последните няколко години растеше и заради инвестициите, а те на практика в повечето случаи са междуфирмени заеми и няма начин постоянно само да влизат. От януари до август тази година инвестициите, които са влезли, са равни на тези, които са излезли.

Аз предполагам, че още няколко месеца ще е така, защото заемите от 2007-2008 г. трябва да се връщат. И това според мен е добре, защото това означава, че тези фирми са вече добре стъпили на краката си, работят добре и успяват да връщат заемите/инвестиции.