Д-р Ангел Кунчев, главен санитарен инспектор: Очакваме тази година грипната епидемия да е по-лека
| Д-р Ангел Кунчев работи от 20 години в областта на надзора на заразните болести. Завършил е Медицинския институт в Пловдив. В момента е главен санитарен инспектор на България. |
| - Ще дойдат познатите щамове "Калифорния" и "Пърт", а към тях хората вече имат имунитет - Само 4% от българите се ваксинират |
Д-р Кунчев, очакват ли се нови щамове грип тази зима в Европа и България?
- Не се очакват нови щамове, поне по данните, които има досега. Световната здравна организация (СЗО) има много голяма мрежа от вирусологични лаборатории, които наблюдават движението на всички грипни вируси през цялата година както в Южното, така и в Северното полукълбо, където сезоните са различни. На базата на техните наблюдения тази година се очаква да няма изненада в грипните щамове.
И двата, които очакваме да циркулират, са отново AH1N1 "Калифорния", познат ни от две години, и е възможно да има циркулация и на AH3N2 "Пърт". Ако разсъждаваме логично, част от хората са се срещали вече с тези вируси и би трябвало да имат имунитет и съответно грипната епидемия тази зима да не е много интензивна.
Лошото обаче е, че при грипа никога не можем да бъдем сигурни, тъй като поради много бързата изменчивост винаги намира начин да ни изненада. Но години наред не се е случвало да не се сбъднат прогнозите на СЗО. Така че тази зима вероятно това ще са двата щама, с които ще се срещнем. Те са включени и във ваксините за тази година. Вчера излезе препоръката на СЗО за следващия сезон за Южното полукълбо и пак са тези два щама.
Кога се очаква да започнат епидемиите?
- Много съм внимателен, когато говоря за тези неща, защото не зависи от нашите усилия. Можем единствено чрез наблюдения, когато някъде започне, да правим по-точни прогнози. За Европа обикновено в 90% от случаите грипните епидемии стартират в западната част. Тръгват от Англия, Ирландия, но Португалия една година беше първа.
Понякога тръгват от скандинавските страни, но, общо взето, движението е от запад на изток. Веднъж започнала, в рамките на две-три седмици обхваща целия континент, защото много бързо става разпространението. Пак на база на статистиката в 90% от случаите за нашия регион, за нашите географски ширини епидемиите започват в края на януари и началото на февруари, но сме имали и октомврийски епидемии, също и април.
Какво бихте посъветвали хората - да се ваксинират ли срещу грип, с какви препарати и кога?
- Има препоръка на Европейския съюз и на Световната здравна организация да се правят ваксинации срещу заразните болести. Заразните болести, които официално регистрираме в страната, са над 60, но само за 10 от тях има имунизация. За тези, за които има създадени ваксини, е пределно ясно от медицинска и всякаква гледна точка, че това е ефективният начин.
Тъй като за грипа има ваксина, естествено най-сигурният начин за предпазване е ваксинирането. Хората, които го правят всяка година, си го знаят и са доволни и продължават да се ваксинират и без нашите препоръки. Това обаче са само около 4% от българите, което е далеч от европейските норми. В различните държави процентът е различен, но специално за рисковите групи е около 80-90%.
В тази група са хората над 65 години и тези с хронични заболявания – диабет, сърдечно-съдови, бъбречни. За тях едно усложнение от грип може да бъде тежко, дори фатално. Целта е да предпазим тези, които са в по-висок риск. Това, че няма да си направи ваксина млад здрав мъж, който ще изкара грипът на крак, е ясно. За малките деца ваксината винаги е била препоръчителна, но това зависи по-скоро от състоянието им.
Има деца, често боледуващи, страдащи от хронични респираторни заболявания, които всеки сезон правят по два, три, пет бронхита, пневмонии. Разбира се, че за тях е силно препоръчително. Това най-добре могат да го преценят родителят или личният лекар.
Има ли опасност от други епидемии, които се дължат например на пропуснати задължителни ваксини за децата?
- Това е сериозният проблем. Споровете дали ваксините вредят, или помагат са безумни. Този, които твърди, че вредят, нека покаже някакви доказателства. А те обикновено са "един човек каза" или "една организация изследва" и други подобни. Всяко нарушаване на изпълнението на имунизационния календар крие риск от възникване на заболяване.
Това е една от големите трудности, които срещаме в нашата работа, защото е трудно да напомняш на хората за нещо, което те вече не считат за проблем. Тъй като при дългото прилагане на ваксините се е стигнало до изкореняване на някои болести, хората вече не се плашат от тях. Не срещаме вече проблем с почти всички заболявания, за които правим задължителни ваксинации – дифтерит, коклюш, морбили, паротит. Специално при хепатит Б след въвеждането на задължителната ваксина почти нямаме заразени.
Наблюдава ли се тенденция в България родители да отказват да ваксинират бебетата с мотива, че препаратите повече вредят?
- Половината от родителите, къде под влияние на сайтове, къде на мода, искат да не имунизират децата си. Докато другата половина ни питат защо не въвеждаме като задължителни ваксини, които са задължителни в Западна Европа.
Но е много трудно да се прецени доколко дадено заболяване е сериозен здравен и социален проблем и дали си заслужава да се вкарва още една ваксина в националния календар. Има такива, които се правят в Европа, а у нас не се правят.
Има ли нужда и очаква ли се в задължителния имунизационен календар да бъдат включени и нови ваксини?
- Мисля, че направихме голям скок с въвеждането на последните две задължителни ваксини – комбинираните петвалентни и пневмококовата компонента. Това плътно ни приближи до модерните европейски практики и календари и вече не се различаваме толкова много от тях.
В Европа се правят често задължително ваксини за хепатит А и варицела. Варицелата е шарка, която се кара леко, но съм виждал и варицелен енцефалит. Ако въведем задължителна ваксина, ще има страшен отпор и твърдения, че натоварваме децата и как страда имунитетът.
Непрекъснато ми се изтъква колко било анти природата, а е точно обратното. Всяко лекарство, което се вкарва като химично вещество, можеш да приемеш, че не е природосъбразно, но с ваксината вкарваш същия причинител, с който тялото ще се срещне евентуално, но така потиснат, че да не предизвика заболяване.
Движението в България срещу ваксинациите беше вследствие на западната мода, но с известно закъснение. В Англия, Холандия и Франция имаше няколко скандала, които бяха абсолютно измислени. Сега от дистанцията на времето виждаме колко измислени са били и колко изкривени като информация. В Англия беше за ваксината срещу морбили, а във Франция за хепатит Б.
Впоследствие се доказа, че изобщо не отговарят на истината изнесените данни - че едва ли не има някаква връзка между тези ваксини и мултиплената склероза и аутизма. Напротив, доказано беше, че при неваксинирани деца процентът на аутизъм е малко по-висок. Но какво от това, след като беше нанесен сериозен удар върху доверието на хората във ваксините.
В България малко със закъснение дойде тази мода. Наблюдава се сред по-ерудираните интелигентни родители, които търсят информация, четат сайтове в интернет, за които директно мога да кажа, че са пълни с абсолютни глупости, с неща, които не са доказани. Но при нас големият проблем е в несериозното отношение сред ромското население.
Нашият рисков блок по отношение на заразните болести е в това население заради непокриването на децата със задължителните ваксинации. Морбилната епидемия от преди две години е доказателство какво се случва, когато не се прилагат ваксините. Имаше 24 хил. болни деца и 24 починали.
Смятате ли, че са нужни всички изследвания - кръв, урина и три за бактерии, преди постъпване в детска градина, при положение че децата контактуват всеки ден с много хора и други деца извън градините? В същото време нерядко родителите са принуждавани да плащат за изследванията с мотива, че няма направления или защото не могат да намерят лаборатории, които работят с направления.
- В София на повечето места не би имало проблем, ако премахнем изискването за тези изследвания. Има обаче райони с много силна опаразитеност, а контактът в детската градина е много тесен и ако влезе някакъв носител на зараза, много бързо се заразяват всички. Може да се намалят изследванията и в момента се обсъжда този въпрос, но за тотално премахване не може да се говори.