- Не мога да се сетя за някой друг по-очевиден за сравнение период в историята, където да сме наблюдавали толкова остър и продължителен период на финансова нестабилност. Но смятам, че разликата спрямо Голямата депресия е случващото се днес в реалната икономика.

Мисля, че това отчасти се дължи на сегашната политическа реакция в сравнение с 30-те години.

Смятам обаче, че събитията на финансовите пазари влияят на нашата икономика. Виждаме значителен стрес на тези пазари, големи сривове в цените на определени рискови активи и особено на цените на акциите.

Наблюдаваме растящ натиск около банките – специално върху състоянието на европейската банкова система – и това се отразява на способността на нашата банкова система да се финансира.

- Комисията на BoE отговори на влошаващите се икономически прогнози и смятам, че това влошаване се дължи най-вече на фактори в чужбина. Има три или четири фактора по света, които действат едновременно.

Първо, виждаме забавяне на растежа и търсенето. Видяхме това забавяне през лятото и смятахме, че ще е по-скоро временно, но сега се оказва, че то ще продължи.

Наблюдавахме умножаващи се притеснения за равнището на държавните дългове, особено в еврозоната. Това пък още повече изнерви финансовите пазари, притеснени за европейската банкова система.

Накрая, има намалено доверие, че властите в другите страни са способни да действат бързо и решително.

Ето защо икономиката се забави през третото тримесечие и очаквам това да продължи и през четвъртото. Именно на това реагирахме с решението си от миналата седмица.

- Личното ми гласуване и решенията на всеки от останалите ми колеги ще станат известни чак при публикуването на стенограмите и протоколите следващата седмица. В момента разговарям с вас в качеството си на главен икономист на централната банка и обяснявам причините и мотиви комисията да гласува по този начин.

- Трудно е да се знае точно какъв бе ефектът предишния път и какъв точно ще бъде сега. Мисля, че някои нови процеси в икономиката ни допълват въздействието на първата вълна. Ще ви посоча два от тях.

Първо, ключов процес, който наблюдаваме през последните месеци, е търсенето на сигурност. Хората изоставиха рисковите активи и минаха към такива, които са сигурни в британския контекст. Това е видимо от намаляващата доходност на държавните облигации.

QE помага в обратната посока. То окуражава инвеститорите да се разделят с държавните дългови книжа на Великобритания - докато банката ги изкупува и сваля доходността им – и да се върнат към рисковите активи.

Второ, важен е начинът, по който QE въздейства на банковата система, така че да навлезем в икономиката, да отидем при институционалните инвеститори, при застрахователи и пенсионни фондове и да им обясним, че ще изкупим държани от тях облигации за 75 млрд. паунда. Какво ще направят тези инвеститори с тези пари след това си е тяхна работа.

- Истинската оценка за успеха ще бъде да постигнем заложената инфлация. Така че в следващите няколко години ще е важно дали сме успели да стимулираме търсенето и да поддържаме прогнозната инфлация. Именно заради това предприемаме QE и непрекъснато ще изтъквам този момент.

- Очевидно започнахме от 4.5%инфлация. Смятам, че е доста вероятно при публикуването следващата седмица на данните за септември CPI инфлацията да бъде над 5%.

Сериозни са основанията да се иска от валутната комисия да обясни защо смята, че е правилно да разхлабва монетарната политика, когато инфлацията е над заложените цели. Отговорът е, че според нас инфлацията сега е висока заради временните фактори, които неведнъж сме дискутирали.

Така че очаквам в началото на 2012г. да видим значително намаляване на инфлацията, когато внезапно ще се усети намаляването на ефекта от цените на петрола и промяната на ДДС. Нашата инфлация ще продължи да намалява през следващата година.

- Решението взехме, защото смятаме, че има нужда в икономиката да се инжектират 75 милиарда паунда, за да постигнем инфлационните цели.

Дали то би било правилно за всеки месец, независимо от случващото се? Не. И ние го заявихме съвсем ясно в съобщението си – че всеки месец ще правим преглед на политическите ни решения и ако трябва ще увеличим или намалим изкупуването на активи.

Фактът, че в следващите 4 месеца ще изкупим активи само за 75 млрд. паунда, не означава, че през тези четири месеца няма да правим нищо друго. Всеки месец ще преглеждаме ефекта от решенията си.

- Не мисля, че сме със сериозен проблем с ликвидността. Но смятам, че сте напълно прави – важен аспект от това да се подейства на търсенето е голямата несигурност на хората и притесненията им за бъдещето.

Има граници на това, което можем да сторим в комисията по този въпрос, защото много от тези неща идват от чужбина. Смятам, че все пак демонстрирахме, че имаме воля за бързи и решителни действия, за да подкрепим търсенето в нашата икономика. Надяваме се, че това ще помогне на хората да се почувстват малко по-сигурни за бъдещето.

- Определено е приемлива идеята му финансовото министерство да проучи възможността да подобри движението на кредитите към дребния и среден бизнес. Това ведомство играе водеща роля в този процес и е редно те да са лидерът. Те могат да предложат схеми за подходящо разпределение на кредити към определени сектори от икономиката. Те могат да поемат кредитни рискове.

- Видимо е, че темпото на растежа при възстановяването на икономиката е по-слабо, отколкото бихме искали. Някои от тези процеси може да се свържат с финансовата криза и ограниченията в банковия сектор. Но някои от тях са свързани и с процеси в собствената ни икономика.

Важен фактор за слабостта на растежа този път е, че приходите на домакинствата са силно притиснати от увеличаването на вносни суровини, а с тях влезе и ценовия ефект на други стоки. В този смисъл аналогиите с Япония не са съвсем коректни.

Освен това като намалее инфлацията догодина – и това със сигурност ще се случи – натискът над доходите на домакинствата ще намалее и това би трябвало да помогне на икономиката ни.

- Това ме разочарова най-силно – да срещам описания, че пускането на тези средства през банковата система било "даване на пари на банките". QE не функционира по този начин. Ние заобикаляме банковата система. Излизаме в икономиката и купуваме дългови облигации предимно от големи институционални инвеститори, пенсионни фондове и застрахователни компании. И в замяна им даваме пари в брой. След това те си решават как да постъпят с парите.

Освен ако не вземат тези средства и не си кажат "Ами, всъщност ми е все тая дали ще държа държавни облигации или кеш", само че не познавам много инвестиционни мениджъри, които биха се справили, ако не правят разлика между двете. Така че те би трябвало да излязат в икономиката и да започнат да купуват активи, корпоративни облигации и акции. И така процесът се завърта през икономиката и започва да стимулира растежа.