- Истината е някъде по средата. Има и добри новини за БСП, има и не дотам добри индикации. Социалистите до голяма степен успяха да консолидират твърдия електорат и върнаха позициите си в някои тежко загубени през 2009 г. райони - в селата, както и сред заетите хора, част от средния и дребния бизнес.

Има симптоми, че се е върнала чуваемостта към част от посланията, идеите и диагнозите, които предлагат. Оттук нататък зависи какво ще кажеш, става критично важно има ли нещо да казва БСП, какво казва - нещо различно за онези прослойки, които още не са неин електорат.

В случаите, в които успя да излъчи нови лица, необременени от партийни кариери, а реализирали се в друга област и след това номинирани за кметове, резултатите бяха по-добри от очакваното. Имаше подозрения през 2009 г., че каквато и репутация да извади, самата тя смъква и неутрализира този имидж. Сега там, където имаше попадения откъм качества на хората, те успяха да дръпнат партията напред, а не тя да ги повлече към електорално дъно. Това е и индикация какви са печелившите й ходове, ако иска да отвоюва още пространство.

БСП обаче не успя да превърне в свой позитив всички негативи на управляващите и да пробие в поколението под 30 години - там, където са перспективните електорални групи.

- Местните избори го показаха. Това има значение не само за тази партия, а и за цялата политика. Авторитетът е част от комуникацията и предпоставка за нейния успех или неуспех.

- Не е проблемът само в Станишев, но и в стотици лица, които персонифицират политиката на БСП като цяло. Проблемът е кои са говорителите на тази партия. В Стара Загора очевидно Бойчо Биволарски не е припознат като алтернатива на ГЕРБ, в Благоевград - също. В някои области пък бяха намерени попадения, като Видин и Враца.

Нужни са нови говорители, за да бъде припозната БСП от представителите на дребния и средния бизнес, които не са резистентни към лявата политика и лявото говорене. Същото важи и за селското стопанство, интелигенцията, младите, студентите и пр. Това са смислените персонални решения.

От време на време се случва да се появи феномен тип "Бойко Борисов", който се харесва от достатъчно много хора от всички социални групи, но обикновено не много интересуващи се от политика. На ГЕРБ му предстои тепърва да разбере кое му е твърдото ядро и печели с други техники подкрепа, като корпоративен, контролиран вот, платени техники, с много PR, който е по силите на управляващата партия.

- Не. Двадесет години съм слушал за разцепвания, но там това не се случва.

Лидерският въпрос винаги стои на дневен ред, няма партия по света, която да не изпада в подобни ситуации. Лошото е, когато има лидерски претенции, но няма убедителни лидери.

- Могат да бъдат част от политическия елит, а кой ще е лидер, се решава от гласоподавателите и доверието, което са готови да дадат на един или друг. Лидерският ресурс винаги се мери с доверието на хората, което може да генерираш.

В момента има симптоми, че се търси нов лидерски модел, алтернатива на Бойко Борисов. Не случайно той беше изпреварен по рейтинг и от Цветан Цветанов - котка, която лови мишки, и от Росен Плевнелиев - работещият, прагматичен не свръхполитизирания технократ, и от Кристалина Георгиева - европеидният женски модел на лидерство, "след бащицата и майчицата на обществото", в чиято парадигма се вписа до известна степен и Меглена Кунева.

Това са различни типове лидерски модели. БСП засега не е предложила своя вариант, в това търсене тя не участва.

- Съществува като вариант. Подозирам обаче, че ще има много кандидати. Сред тях несъмнено Станишев ще бъде един от сериозните. Не съм сигурен обаче дали Първанов би бил сред тях, той все пак знае примера Петър Стоянов.

Адски зависи каква ще бъде атмосферата непосредствено преди конгреса, как ще се осмислят в местните структури изборите, които приключиха, как ще се променят регионалният актив и елит по време на отчетно-изборните конференции. Това ще създаде средата, която ще излъчи следващия лидер на БСП.

- Нищо изненадващо. Нямаше да е БСП, ако го нямаше това говорене, щеше да е ГЕРБ. Това е част от нейната идентичност. Сигурно ще има хора, които отново ще се вълнуват кой ще е шефът на корпорацията, но не по-малко важните са въпроси какво може да се промени в БСП откъм лица, идеи, стил на поведение с оглед предстоящите избори. Ако загубят енергия дори и пет месеца в дилемата "Станишев или Първанов", не ги чака нищо добро на следващите избори.

- Не е въпрос на анализ. Изведнъж доста хора са се заели с трудоустройването на Първанов. Ако той беше частно лице, което представлява себе си и тесен кръг от хора, може собственоръчно да прави жизнените си и политическите си планове. По всяка вероятност Първанов е говорител на някаква тенденция, около която има хора и от БСП, и извън нея. Те се надяват той нещо да направи. Докато не е наясно как ще се развиват и техните идеи, той не е чак толкова автономен да поема твърди ангажименти. Още повече в политиката не винаги има смисъл да си прекалено конкретен.

- Така, както е обявен, а не както се тълкуваше, може да създаде някаква партньорска, иновативна, разширяваща стратегия за левицата, без да прераства в партийно строителство. Очевидно хипотезата за начеване на партия с АБВ не е подходяща в момента, тя може би беше належаща октомври 2009 г., когато БСП беше на 8% и всеки месец падаше доверието и имаше риск да се превърне в маргинална политическа сила. Тенденцията в момента не е такава.

Очевидно според Първанов е полезно да се поддържа този нерв, не казвам заплаха за БСП, което да бъде и стимулатор за адекватни поведение, идеи и персонални решения. Конкурентната среда ражда по-творческа атмосфера, отколкото самодоволството и монополното господстване на някакъв политически сектор.

Друг е въпросът, че в лявото ще има развитие и то няма да е само около ляво-консервативната електорална база на БСП. Рано или късно ще се филтрират левичарски настроения от модела, който набира енергия по света. Всички социални движения, които виждаме в цяла Европа, са доста извън руслото на окултурената от ценностите на пазарната икономика левица, която очевидно не може да печели младите.

- Не знам дали младите в БСП са млади в този смисъл и аналози на този тип леко анархистично левичарство, който набира сили. Това е сериозно предизвикателство пред левицата в целия цивилизован свят, която в ситуация на криза се оказа достатъчно неразличима от десницата. Това размиване на ляво и дясно особено в ситуация на криза не вещае прекрасно бъдеще пред леко одеснялата левица.

- И Бойко Борисов е политик на прехода. Никой от двамата не е изчерпан, нищо в политическия живот не ни дава основание да виждаме там симптоми на изчерпаност, това са политици с достатъчно високо влияние в левия сектор.

След тези избори изчерпаност може да констатираме сред някои лидери на традиционната десница. И Софиянски го разбра, и Бакърджиев, и Иван Костов го разбра. Покрай тях и Мартин Димитров го разбра, който е млад и можеше да има бъдеще.

Подозирам, че в ляво ще има място и за политици, които като че ли носят в себе си прекалено много от прехода. Те ще имат потенциал, докато има значими социални групи, с които безпроблемно водят диалог. Местните избори доказаха, че много ефективни са някои политици от БСП от втория ешелон и като че ли от близкото минало.

- Много добра работа свърши Михаил Миков във Видин, също и Димитър Дъбов в Шумен. Те са в елита на БСП от десетилетия, но това не им пречи. В ГЕРБ няма такива аналози, защото го има от твърде скоро - всички изглеждат млади, пресни, но и там има тенденции към поява на конкуренция между парадигми и поколения.

И няма как да не е така, ГЕРБ полека-лека става партия и спира да е частен проект на Бойко Борисов. Появяват се лица, които не е лесно да пришием към имиджа на ГЕРБ. Плевнелиев, Фандъкова, Димитър Николов не са типични персони, които лесно можеш да пришиеш към имиджа, който израства около фигурите на Борисов и Цветан Цветанов.

- Дори резултатите от тези избори не дават на Борисов прекалено много основания да си мисли, че може да назначава опозицията. Може да му е мечта, кой управляващ не мечтае да си назначи опозицията. Но не е в тази позиция, има да си решава достатъчно важни проблеми с управлението през следващите година-две. Няма да му се сбъдне и друга мечта да завърши мандата си в ситуация на икономически подем и отминала криза.

Той проявява склонност да подценява Станишев, само че поколението на Станишев в БСП преживя тежък удар и показа, че въпреки всичко успява да извади партията от изолацията, от низходящи тенденции, от тежка идейна и кадрова криза и проявява склонност да се учи. Историята учи, че и победените политици понякога успяват да обърнат играта. Борисов нищо не печели от това, че подценява Станишев. Няма да постигне целта си, ако смята, че по този начин отслабва позициите му в БСП.

- До правителство на националното единство може да се стигне при рязко изостряне на кризата в България, което може да се случи при неадекватни действия на сегашното правителство. Това е аналог на въвеждане на валутния борд навремето - някакъв тип политически борд, но постигнат чрез вътрешно споразумение, а не чрез диктат от ЕС. Вероятно това е и оценката на Първанов накъде върви обществото. Не ми се иска да вървим в тази посока, но пък доста по-развити държави от нас прибегнаха до такъв вариант.

- Той е индикатор, че се трупа, акумулира потенциал за протестен и наказателен вот - протест срещу управляващите, протест срещу партии, доминиращи политическата сцена.

- Не е лесно. Аргументите, комуникацията, които формираха успеха на Кунева, не са лесни за трансформация в партийно строителство. Резултатът показа, че има пространство за десни алтернативи на ГЕРБ, защото Меглена Кунева спечели нещо с граждански каузи и европейски модел на лидерство, но тя даде заявка за десен проект.

ГЕРБ явно не е достатъчно убедителен за десните избиратели. Той не е автентично дясно, а традиционните десни престанаха да генерират каквото и да било упование, че може да се противопоставят на популистката версия на ГЕРБ.

Поведението на балотажа на голяма част от електората показа, че има място за по-широка платформа за единодействие - демокрация срещу авторитаризъм. Особено ако някои авторитарни тенденции не се потиснат и се развиват в следващата година до предизборната ситуация през 2013 г.

- Когато двете доминиращи партии държат по 30% от имащите право на глас, очевидно страшно много хора намират себе си политически непредставени. Такава действителност е бременна с възможности за нови проекти. Една бременност може да роди много близнаци, може и да роди един голям проект. Ако иска да ражда голям проект, то по необходимост ще е някъде в центристкото пространство, леко изместено надясно. Там ще има повече енергия, защото ГЕРБ, който сега доминира дясното пространство със своите действия или бездействия, генерира разочаровани, неудовлетворени. Там е изворът на потенциал.

Най-голямо бъдеще има за нова дясноцентристка формация с по-голям афинитет към гражданското общество, демокрацията. Там е уязвима ГЕРБ. И точно такъв проект е най-голямата заплаха за управляващите, ако съм Бойко Борисов, точно това ще ме тревожи. БСП може да разширява влиянието си, но то не застрашава ГЕРБ.

- Няма сериозни аргументи, които да ме карат да мисля, че ще бъде от познати среди. Може пак да се окаже, че печелившата стратегия е наистина нов тип лидерство, непроиграван досега през тези 20 години - може да е по-технократски, неполитизиран, по-европейски модел, да заложи на женското начало срещу мъжкото, поне такова е търсенето.

При всички случаи потенциалът на магията на новото, на филма, който не сме гледали, продължава да има бъдеще в България. Амортизацията на личните репутации е достатъчно бърза.

- Навярно ще се опита да развива модели за лидерство, които са по-адекватни на една визия за бъдещето на страната. Не че ще назначава лидерите - тази епоха свърши.

То ще се опита да изследва реално случващото се лидерство не само в политиката, но и в гражданската сфера и бизнеса, да се опита да разбере кои са успешните модели в българския контекст и да създава среда за формиране на нови лидерски модели. Очевидно и партиите би трябвало да имат такава функция и се опитват да го правят, но пък тогава се превръщат в партийни функционери.

- По-скоро интелектуално присъствие в мисленето по тази тема.