В новия филм на режисьора Дейвид Кроненбърг за Карл Юнг, Зигмунд Фройд и раждането на психонализата "Опасен метод: Фройд и Юнг" (A Dangerous Method) Кийра Найтли играе ролята на бивша болна от истерия пациентка на Юнг на име Сабина Щпилрайн.

Филмът дебютира в американските кина в сряда, 23 ноември, a в България имаше предварителни прожекции по време на последното 25-о издание на "Киномания" 2011. Пред "Ройтерс" Найтли споделя в интервю, че първоначално е искала да откаже ролята заради секссцените с Майкъл Фасбендър, който играе ролята на Юнг.

26-годишната актриса обаче казва също, че възможността да изиграе такава роля мечта и да работи заедно с имена като Кроненбърг, Фасбендър и Виго Мортенсен (в ролята на Фройд) е била прекалено изкушаваща, за да й устои. Помогнало и обещанието на Кроненбърг, че секссцените ще са клинични, а не секси.

- Абсолютно нищо. Имам предвид, че очевидно бях чувала за Юнг и Фройд и имах бледа представа, че става въпрос за това как всичко се основава на сексуалността, както и че родителите също се намесват в някакъв момент. Встрани от това реално не знаех нищо. Трябваше да започна от нулата.

- Биографията на Юнг. След това и "Спомени, мечти, разсъждения" (Memories, Dreams, Reflections - автобиографична книга на Юнг), както и писмата между Фройд и Юнг. Четох Ницше, някои писания на Фройд, на Юнг и след това открих книга, озаглавена "Сабина Щпилрайн: Забравен пионер на психоанализата" (Sabina Spielrein: A Forgotten Pioneer of Psychoanalysis). Това са записки на Юнг за Сабина заедно с нейни дисертации и някои документи, есета, както и части от дневника й. Така че си беше купчина.

- Не... Има доста паралели при актьорската игра. Опитваш се да разбереш света от различна гледна точка, без да го съдиш. От психологична гледна точка това е нещо, което правиш естествено като актьор така или иначе.

- Това е подвеждащият момент, когато четеш сценарий, който казва "има истерично изражение, обзето от тикове". Тогава си задаваш въпроса "Добре, какво означава това? Какво имате предвид под тик?". Така че голяма част от четенето е свързано с това да откриеш описания на тикове, както и да разбереш какво представлява това.

Исках да е шокиращо, защото това, което се случваше вътрешно (в Сабина), бе шокиращо. Идеята ми беше това да се отрази колкото е възможно по-силно и външно, така че буквално седях в банята си и правих физиономии на себе си, докато не стигнах до това с челюстта. Реших, че това изглежда достатъчно демонично и неясно, така че се обадих по "Скайп" на Дейвид (Кроненбърг) и му показах две три идеи, а той избра една от тях.

- Що се отнася до роля - всеки актьор иска роля като тази. Звучи перверзно да кажa, че е забавно, но е толкова интересно. Да се опитваш да разбереш, да вникнеш в тази гледна точка. Особено когато е с режисьор като Дейвид Кроненбърг. Щях да имам сериозни резерви, ако трябваше да играя истеричка под режисурата на човек, на чиято работа не се възхищавам толкова, колкото на неговата.

- Те са винаги трудни и винаги разголени. Тези, може да се каже, са нещо малко по-различно... Има две сцени и не знаех, че мога да ги заснема. Във времето на интернет и всичко останало не знаех дали това е нещото, което исках да бъде някъде там.

Първоначално му се обадих, за да откажа, защото мислех, че те са невероятно важни за творбата. Не беше въпрос на това да преговарям за тяхното махане, тъй като мислех, че са много необходими на филма. Просто си мислех: "Не мога да направя това."

Така че, обадих се на Дейвид и му казах: "Обичам те, харесвам работата ти, но наистина не мисля, че искам да направя това." А той ми каза: "Би било трагедия, ако откажеш ролята заради това, така че, ако се налага, можем да ги извадим от филма." Аз му отвърнах: "Не, тъй като разбирам защо те са там." А той отговори: "Виж, не искам да бъдат секси и не искам да бъдат воайорски. Искам да е клинично."

Говорихме доста време за това какво е било и се опитах да го разбера психологически. Докато обсъждахме, веднъж му казах: "Добре, щом няма да е секси." Запазен е този брутален ужасен аспект и не е секс сцена с пляскане."

- Не гледам нито едно от тях. Не съм гледала Bend It Like Beckham от девет години. Всичко е крива на учението. Ще има добри изпълнения, но ще има и лоши такива. Ще има такива, при които си пасвате с хората, и такива, при които не си. Имам изпълнения, за които знам, че не са добри още в момента, в който съм била там, защото не съм можела да бъда поради една или друга причина. Има и такива, за които знам още в същия ден, че са доста добри.