Проф. Иван Илчев: В последните години нямам време за наука

Проф. Иван Илчев: В последните години нямам време за наука

Проф. Иван Илчев: В последните години нямам време за наука
Досегашният ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев беше преизбран след балотаж в четвъртък. Той спечели с 233 гласа от общото събрание на институцията, а конкурентът му проф. Петър Славейков от Геолого-географския факултет събра 125 гласа.
Илчев е син на покойния проф. Илчо Димитров - също историк и бивш просветен министър. Роден е на 25 юни 1953 г. в София. Завършил е "История" в СУ и през 1978 г. става асистент във факултета. От 1995 г. е професор по нова и най-нова история на балканските народи. Преди да бъде избран за ректор, беше декан на Историческия факултет.
С новия-стар ректор разговаряме за изминалия му мандат, какви реформи ще въведе в следващите 4 години, за какво ще стигнат или не парите на университета.
В речта си пред общото събрание на университета часове преди да ви преизберат за ректор, казахте: "Обещавам, че ще работя в рамките на своите възможности. Невъзможното няма да успея да направя." Какво се оказа невъзможно през предния ви мандат и какво ви се струва невъзможно за предстоящия?
- Невъзможно се оказа, всъщност не... Успях до известна степен, но не в такава, в каквато би ми се искало – с активно лобиране, откакто съм настоятел на Софийския университет, да подобря контактите с властта. Все пак успяхме да накараме правителството да направи първите стъпки към промяна на философията на финансирането на висшето образование. То да бъде финансирано съобразно качеството на продукта, а не съобразно бройката влезли в университетите. Това е системата за рейтингите, която беше публикувана миналата година и която се работеше от още година и половина-две преди това, и съответно, макар и минимално, допълнителното финансиране, което бе отпуснато на професионалните направления, чието качество на обучение е най-високо.
Тоест направили сте пробив...
- До известна степен. При положение че кризата удари сериозно бюджета ни, като поощрение за това, че сме най-добрият университет в 22 от 24-те професионални направления, които имаме, получихме 1.2 млн. лв. Не е голяма стъпката, но все пак е някаква стъпка.
Има ли нещо, което се очаква от вас, но то ви се струва непостижимо?
- Това, което колегията очаква, мисля, е да бъде съкратена администрацията на университета. И това ще стане вероятно не в степента, в която се очаква. Администрацията ще бъде съкратена поради въвеждането на електронно управление. Електронно правителство на Софийския университет, ако мога така да се изразя.
Кои административни звена ще съкратите?
- Да речем, на мен винаги ми се е струвало не особено оправдано да имаме Учебен отдел, отдел "Студенти", отдел "Докторанти". И с новите заместник-ректори ще вървим към оптимизация. Обединяваме отделите, ще преразпределим функциите.
Не съм привърженик на съкращенията, да ви кажа честно. Първо, защото повечето от хората при нас имат чувство на гордост, че работят в Софийския университет. Имат съпричастност към каузата. В администрацията са хора, повечето от които са на определена възраст.
С какво от постигнатото през изминалия мандат се гордеете?
Трябва да има отделна категория на постдокторантите, както е в повечето държави. На практика вече подготвяме постдок в рамките на университета.
- Сред успехите ми е създаването на Асоциацията на изследователските университети, което е много важно. Не успяхме да накараме правителството да промени закона, но опитахме да убедим правителството, че трябва да има отделна категория на постдокторантите, както е в повечето държави. На практика вече подготвяме постдок в рамките на университета.
Успяхме да направим първата бакалавърска програма изцяло на английски език. Казва се European Union and European integration (Европейски съюз и европейска интеграция) и е насочена към чуждестранни студенти. Успяхме да акредитираме медицината и медицинските сестри. Колегите от Химическия факултет направиха много мащабна реформа във факултета и го превърнаха във Факултет по химия и фармация. Техният проект получи одобрението на Агенцията по оценка и акредитация и чакаме само подписа на правителството.
Все пак успех е, че сме на 1-во място в 22 от 24 направления, в които обучаваме. Няма друг университет в България, който да е на това ниво. Въпреки злобните понякога пророкувания, през всичките тези 4 години при нас са кандидатствали всяка година приблизително един и същи брой студенти – между 10 и 11 хил. А тази година в сравнение с 2007 г. имаме с около 40 на 100 повече магистри. Ако се разходите из университета, ще видите, че има известна разлика в това как изглежда.
Вашата кандидатура не беше подкрепена от Историческия факултет. Защо?
- Сметнаха, че не е етично да издигат кандидатури и за двете позиции – за ректор и за председател на общото събрание. По закон председателят на общото събрание е най-високата длъжност в университета, той е като председател на парламента. Но и в двата случая колегите гласуваха за личности, не за това от кой факултет са кандидатите.
Държавната субсидия за Софийския университет за тази година е с 4.3% (1 164 979) по-малко. За какво няма да ви стигнат?
- Ами те за нищо няма да стигнат. Няма да стигнат и за заплати. Държавната субсидия покрива 65 на 100 от сумата за заплати. Всичко останало е от наши собствени приходи.
Какви са плановете ви за компенсация на недостига?
98% от имотите ни са публично-държавна собственост и ние ги управляваме, но не можем свободно да оперираме с тях
- Имаме много възможности. За съжаление имаме проблеми с фирмите, ние имаме много имоти, но в тази криза няма интерес към тях. Търсим хора от бизнеса, предлагаме наши имоти под наем, възможности за съвместна дейност. Но всеки се ослушва и се оглежда. Ситуацията просто не е добра. Без да броим, че непрекъснато се говори за закона за публично-частното пространство, той още не е приет. Г-жа Цецка Цачева, председател на парламента, беше казала, че ще бъде приет до декември, но ще видим дали ще се приеме. Защото в момента има много ограничения. Да речем, аз говорих с представителите на "Билла" и им предлагах едно пространство в кампус "Лозенец", където има една огромна дупка, останала от по-добри години. Предложих им заедно да направим конферентен център с хотел. И магазин, разбира се. И те преценяваха, преценяваха... и се отказаха. Не им е изгодно при тези условия, които държавата ни задължава да им предложим. Така че имаме много малко възможности да оперираме с имотите си. 98% от тях са публично-държавна собственост и ние ги управляваме, но не можем свободно да оперираме с тях.
Но има и други възможности. Най-много печелим от проекти.
Обявихте се против покачването на таксите за обучение, но казахте, че решението е в ръцете на академичния съвет. При какви обстоятелства университетът ще се възползва от законовата възможност за покачване на таксите?
- Смятам, че в тази обстановка не би следвало. Моето лично мнение е, че в тази обстановка не бива да се прави, защото се измества философията на висшето образование. Висшето образование у нас не е право, но не трябва да бъде и привилегия на богатите.
В тази връзка редно ли е отличниците да не плащат такси за сметка на по-слабите студенти, както няколко пъти в последните дни предложи министърът на образованието?
- Редно е, но само да известна степен. Много обичаме да предлагаме глобални решения за проблемите. Студент, който идва, както аз съм дошъл в университета - от професорско семейство, заобиколен през целия си живот с книги и сравнително добри материални условия – този човек много по-лесно се справя с обучението си. Но човек, който трябва да си плаща тук квартирата, да работи като продавач в магазин, за да си покрива таксите – той в равни условия ли е да постигне по-високи оценки в сравнение с първия? Ами не.
Така че понякога четворката, изкарана от такъв човек, тежи много повече от шестицата, изкарана от другия. За мен това не е начинът.
И това няма да вкара повече студенти в университетските зали, както се обосноваваше предложението?
- Това са едни такива изкуствени идеи. Малко като курсовете по диалектически материализъм навремето – "колко би било добре, ако...". В това отношение бих казал, че съм повече прагматик, повече реалист.
Според данните към септември общият размер на задълженията на СУ е почти 10 млн. лв. (9780 359 лв.). Откъде идват най-вече дълговете и каква ще е политиката Ви спрямо тях?
Плащаме за такса смет десетки пъти повече от един голям супермаркет
- Повечето са задължения към софийската община и държавата. Иначе дълговете към фирмите са до голяма степен изчистени. Тези дългове бяха натрупани по простата причина, че през 2009 г. започнахме нормално годината, някъде към март бяха наложени 20 на 100 съкращения (на бюджета - бел. ред.), министърът до края на май ни убеждаваше как ще получим тези пари до края на септември. И през август дойдоха генералните съкращения и така за 4 месеца трябваше да поемем съкращенията за цялата година. И тогава се натрупаха дълговете, от които не можем да се отървем и досега. Но те са продукт на парадоксалната ситуация в държавата –  такса смет не се плаща на база на обема на сметта, която се извозва, а въз основа на данъчната оценка на сградите и на земята, върху която те са разположени. Виждате Софийския университет каква сграда е и е разположена в центъра. Ние вероятно вадим по-малко боклук, отколкото един голям магазин. А плащаме в десетки пъти повече за смет. И това е въпрос на закон.
Няколко пъти споменахте за наука. Остава ли ви време да правите наука, докато се опитвате да се справите с битовите проблеми на университета?
Ако се проведе атестация, която да оцени научноизследователската ми дейност в последните 4 години, би трябвало да бъда уволнен от Софийския университет.
- От 4 години насам не съм написал една страница. Ако в момента се проведе атестация, която да оцени научно-изследователската ми дейност в последните 4 години, би трябвало да бъда уволнен от Софийския университет. За щастие другите колеги правят науката и я правят на високо ниво. Проблемът тук е друг – 25% от хората създават 75% от научния труд на университета. Това са хора, които имат много опит, работят усилено. В момента даже някои от тях отказват да кандидатстват за проекти, защото нямат време да си довършват старите. Проблемът с науката е, че тя не плаща заплатите. Много са малко проектите, в които е предвидена възможността за съществено дофинансиране на хората, които работят. В Белгия например във всички национални проекти в областта на науката 60 на сто от средствата се отделят за заплащане на труда, а с останалите 40% се заплаща вече самият проект. Това при нас го няма. Значи тези хора, които активно работят в областта на науката, трябва да ядат помежду другото.
Съвсем наскоро правителството даде 5 млн. лв. за фонд "Научни изследвания", които обаче бяха анонсирани почти навсякъде като още пари за БАН. Във вашата програма вие също предвиждате засилване на работата в посока печелене и финансиране на проекти от фонда? Има ли конкуренция между СУ и БАН?
- Разбира се, че имаме и би трябвало да имаме. Не говоря за парите. Имаме конкуренция в науката и това е нормално. Конкуренцията в науката не е конкуренция между два людоеда, които се бият с бухалки по главите за правото да изядеш. Мога да ви кажа, че в 2/3 от проектите, които разписвам непрекъснато, или ние сме водещата страна, или някой институт на БАН. Масово заедно работят колеги от академията и от Софийския университет заедно. Помислете си колко души от БАН са го завършили.
Анализ на основните проблеми на университета и техните решения - четете в следващия брой на "Капитал" на 3. декември.