- Това е нещо, което не е ново. Дори в драматични случаи на насилие между деца, когато интернет е въвлечен, в повечето случаи се възприема като шега, т.нар. онлайн тормоз между деца започва като шега.

Дори когато се стигне до драстични случаи. Например имаше един случай, когато при сбиване между две момичешки групи от две училища бяха поканени момчета, които да заснемат видеоклип. След това три момичета бяха постъпили в болница. Те докрая не можаха да разберат какъв е проблемът на деянието, защото целта е била да се зеснеме клип.

На базата на тези случаи и сигналите, които се получават на горещата линия, където без да има много рязък спад на сигналите за детска порнография или за опит за подмамване на малолетни и непълнолетни с цел сексуална злоупотреба, има постоянен ръст на сигналите, които касаят насилие и които тръгват от насилие онлайн от типа на пробив на профил, засипване с обидни и унизителни коментари, качване на снимки обработени или не, видеоматериали, които също също са унижаващи по някакъв начин и се възприемат потърпевшите като вид насилие и се стигне до подобен тип инсценирани побои, а понякога и неинсценирани, а реални. Там много важно се оказва е ти да го заснемеш и да го качиш онлайн.

За съжаление този синдром се появи и в последния случай, когато първото нещо, което побойникът направи, прибирайки се вкъщи, беше да се похвали на приятелите си във "Фейсбук". Това също е проява на тази култура, която ние се опитахме да формулираме като "омраза за забавление".

Достигнахме до този извод и чрез анкети за тийнейджъри, родители и учители. Изненадата ни беше, че почти съвпадат процентно възприятията на трите групи затова дали онлайн насилието между деца е злонамерено или не. Над 70% са абсолютно съгласни с твърдението, че подобен тип насилие най-често е за шега, да се позабавляваш на чужд гръб.

Второто най-важно нещо се оказа психологията на хумора. Преди години е формулирано едно твърдение, че когато човек много често се излага на хумор, който съдържа насилие (по принцип голяма част от хумора има елемент на насилие), засилва агресивността у този, който го консумира. Като тръгнете още от немите филми в началото на ХХ век.

- Появата на интернет доведе до рязко снижаване на стандартите на традиционните медии, особено на телевизиите, но и печатните медии не изостават. Редица телевизии, например някои немски и френски, в сутрешните си блокове оформят картината като уеб страници. Имате знак, че е на живо, водещите говорят, а около тях тече прогноза за времето, въпроси...

Тази конкуренция на електронните медии да не изостанат от съревнованието с интернет, да го бият, където от самото начало той е най-силен – в свободния достъп на съдържание, което по принцип се счита за неетично и неморално. Пряко се смята за нарушение на някакви етични кодекси, а някъде и законово нарушение.

Говорим за много свободното боравене с границата между еротика и порнография. И не само за визуалната част, а говорим и за текстовата. Това, което виждаш на екрана може да не е толкова неетично, но когато тече един чисто порнографки текст, става проблем.

В интернет по различни оценки над 80% от съдържанието е порнография и насилие. Състезанието доведе дотам, че през първите години, когато традиционните медии не се бяха ориентирали към това съревнование толкова амбициозно, нямаше и толкова рязко нарастване на агресивността сред тийнейджърите.

- Нашето обяснение е, че интернет се смяташе за една свободна, но полулегална зона, т.е. ти достъпваш до някакви неща. Когато телевизиите започнаха да приличат на интернет по този начин, легализираха забавлението в интернет с оказването на някакво въздействие на психическото развитие на децата, особено в ранна тийнейджърска възраст.

Получи се един порочен кръг, затворен, в който консумирането на насилие като забавление, а след това и с възникването на интерактивния интернет, прилагането на насилието за забавление, се стига да повишаване на агресивността онлайн. Тогава при дете, което няма достатъчно силни емоционални спирачки, т.е. няма някакви норми, няма някакви стойности, които да са изградени стабилно от семейство и от училище и от средата наоколо, рискът става вече много голям.

Това, което наблюдаваме, е реализация на този риск. В семействата не се говори с децата за интернет. Децата сядат пред компютъра вече на 4-5 години. Те научават азбуката от клавиатурата, а не от чертичките и запетаите. Родителят не говори с детето, а го пуска да си играе на компютъра игрички. В периода, когато се сваляха игри и се джиткаха, нямаше чак такъв проблем. В момента почти всички детски игри са онлайн, мрежови. Те са с много играчи и позволяват почти всички видове комуникации в реално време.

Част от комуникациите са нецензурни. Влизат и тийнейджъри с цел да се позабавляват като шокират по-малките, които са посетители на този сайт. А в интернет не всеки е такъв, за какъвто се представя. Ако не го е имало този разговор, растейки детето започва да привиква и очаква да бъде шокирано и изведнъж придобива самочувствието, че вече то е експерт. Точно тогава те попадат в капана на педофилите, както и от насилието от връстници.

- Не може обаче родителят да контролира след 9-10-годишна възраст детето. Препоръчвам програми за родителски контрол, които са стотици. Има специален проект на европейската комисия, който дава рейтинг на различните програми - платени и безплатни, за кои възрасти са подходящи.

Разработена беше и с наше съдействие първата българска програма за родителски контрол ChildDefender, която е безплатна. Проблемът е, че тя не не предпазва изцяло от риск. Тя слага стоп, докато детето не започне борави с компютъра по-добре. На 9-10 години вече е достатъчно наясно как може да заобиколи тази програма.

Второ, защитата върви в обратната посока на това, което е най-силната превенция - доверието и общуването между родител и дете.

- Пълно е с клипове, в които няма лоша развръзка, но са насилие. Има заснети дори и побои на учители. Мотивацията е: "Аз си правя майтап, за забавление". А когато е реално насилието, в главата ти пак стои представянето в интернет. Това се оказва силен двигател за агресивното поведение. Клиповете, които съдържат насилие между деца инсценирано или не, са най-посещавани и гледани. За тийнейджъра популярността е страшно важен стимул.

Да бъдеш популярен, да се издигаш по стълбицата, да си социално на върха, е нещо, което е заложено у всеки човек. В тийнейджърството този начин на себеутвърждаване и на самодоказване е чрез търсене на популярност, изпъкване с нещо, което е необичайно, нещо, което никой друг няма да направи. По този начин трупаш точки пред останалите.

Лесно се губи границата, когато съответното дете има емоционален проблем - от семейно естество най-често, но понякога е свързан с живота в училището. Не рядко онлайн насилниците се оказват деца, които са подлагани на физически тормоз в училище, защото интернет им дава оръжието анонимно да си го върнат на извършителя.

Много е силна мотивацията на търсенето на популярност, на себеутвърждаването, търсенето на лидерската роля. За съжаление тийнейджърската възраст между 12 и 17 години е времето, когато мозъкът не е достатъчно оформен, за да може да приема и последиците от дадено действие.

Има едно американско изследване по темата. Американският тийнейджър може по-рано да шофира кола и експерти са наблюдавали как шофира, когато е сам в колата, и когато има поне още един връстник с него. Рязка промяна. Един човек да има и шофирането става страшно агресивно. Ако е сам, е по-склонен да спазва правилата.

Силата на груповия инстинкт, да изпъкнеш, да се проявиш пред другите, е много силен мотив. Тогава се проявява доколко си успял на това дете да му изградиш някакви етични ориентири, които то знае, че не трябва да прескача.

Да вземем момичета, които са много агресивни. Например в сайтовете за запознанства. Какво мотивира тези момичета да се снимат по бельо и постоянно да си качват тези снимки. Когато ходим по училищата, питаме подобни девойки дали на автобусна спирка би ли се съблякла. Всички се смеят и казват не. На спирката ще те видят 20-30 човека, а в интернет могат да те видят 200-300 хил. души.

От една страна социализацията, общуването и социалното израстване на днешните деца върви паралелно и във физическия, и във виртуалния свят. Комуникацията няма разлика – дали на живо, през мобилен телефон или онлайн. Те не правят разлика. Комуникацията им е едно интегрирано цяло. Когато стигнем до поведение изведнъж се чупи връзката. При тях се наблюдава дори разминаване на формите на насилие.

В реалния живот те идеално посочват всички форми на насилие, като почнем от най-леките до убийство. Когато търсят паралела им в интернет, запчова едно объркване, колебание. Те тогава започват да осъзнават, че всяка форма на насилие разбират, че всяка реална форма има своя еквивалент и в интернет. Всичко, което в реалния живот може да се случи, там може да го направим, да го наблюдаваш.

Макар че те живеят в един комбиниран физически-виртуален свят, личното поведение е различно в двата свята. Чувствителността в интернет е с висок праг, трябва нещо наистина шокиращо да се случи, да видят, за да го припознаят като насилие. Докато във физическия свят дори един плесник или една псувня е насилие за тях.

Когато консумацията на онлайн насилието, при което има висок праг на чувствителност, се предозира започва по принципа на скачените съдове да се прелива и към реалното поведение.

Но това не е пряка причинно-следствена връзка, че откак има интернет, децата станаха по-агресивни. Не.

- Агресивността нараства, заради това, което се случва с обществото, не само нашето. Имаме загуба на морални ценности, разчупване на някакви нормативи, на социални правила, които са били желязно приети преди това. Сега се поставят под съмнение. Който казва, че това е заради интернет, не трябва да му се вярва. Всичко това върви паралелно с разпада на семейството.

Във всички европейски държави, в Америка даже върви най-бързо разпадът на пълното семейство. Статистиката сочи, че все повече майки са самотни родители. У нас другата драма е огромният брой деца, които реално растат без родители, защото те печелят някъде в чужбина и те са оставени при баба и при дядо, които не могат да заместят родителите.

Второто нещо – медиите. Това, което те виждат в медиите, те го виждат и на улицата. Те са родили в едно общество, където агресията е тип, норма на поведение. Начинът на шофиране, хората, които карат лъскавите коли... Когато стане скандал децата наблюдават кой, когато стане катастрофа между джип и обикновена кола, е силният, арогантния и кой надвива. Стават свидетели на побой. Те попиват и за тях става социална норма. Когато и медиите го потвърждават, вече някакси трудно ни е да очакваме друго.

Чувствителността, емпатията, съчувствието към другия, способността да се поставиш на мястото на другия са страшно занижени. Те нямат този капацитет, защото не го виждат у възрастните, нямат примера. Родителят не се усеща. Той сравнява, че не е било така преди години, сравнява със собствената си ценностна система, има някакви ориентири.

- Колко се говори в училище, че интернет всъщност е социално умение. По Информационни технологии учебните и часовете минават по един и същи скучен начин. От 5 до 11 клас се повтаря едно и също – таблици, което децата отдавна го умеят. Безопасността в интернет е засегната от типа на електротехниката – как да не те удари тока, какви са частите и т.н.

Децата са родени в ерата на интернет. За тях той е част от живота им и ти да не говориш с тях, че интернет е част от твоята социални умения, е неправилно. Образователните системи по света навсякъде се оказаха неподготвени и навсякъде родителите, които по стар обичай разчитат на училището да възпита в децата някакви норми, закъснят с разговора с децата.

- Това е спирачка при някои от по-възрастните родители. Като деца няма как техният родител да е говорил с тях за интернет и несъзнателно възприемат модела: аз сам се оправих навремето, затова сядай пред компютъра и се забавлявай.

- Могат да се обаждат на горещия телефон 124-123, който независимо от дължината на разговора, струва 15 ст. Има и онлайн форма на http://www.safenet.bg/.