- Анализът показва, общо взето, че картината не се променя спрямо миналата година и последния анализ за шестмесечието. Въпреки това има някакви признаци на оживление на икономическа активност. Оттам е допълнителната част в собствените приходи на общините от 6,7% за периода януари - септември 2011 г. спрямо същия период на миналата година.

Увеличението най-вече се дължи на по-добра събираемост на местните данъци и такси. Тази година общините не се възползваха от горните граници на данъчните ставки, а запазиха ставките от миналата година.

Много общини направиха специални програми за повишаване на събираемостта, за справяне с отраженията на последствията от кризата.

Имаше известно подценяване на по-дребни или никога непотърсени досега задължения. Събрани сега, те донесоха добри резултати. Но все още в отделни общини има различни случаи на несъбрани значителни вземания.

- Неотдавна анализирах община, при която общият размер на собствени приходи е 7 млн. лв. годишно, а има 5 млн. лв. несъбрани вземания, като 80% от тази сума са данъци. Но това е по-скоро изключение. Като цяло тази антикризисна мярка даде резултати.

Друг източник за това повишение е данъкът върху сделките с имоти, постъпленията от който най-много пострадаха в следствие на кризата. Когато няма икономическа активност, няма сделки, а това е много сериозно перо в местните приходи. Повишението за тези постъпления е около 15 млн. лв. Няма някаква коренна промяна в останалите приходи.

- Това, което направиха общините в резултат на кризата, е да осигурят най-вече образованието и социалните услуги. Като логична последица от това бяха орязани капиталовите разходи. Това е и основният проблем и отстъпление от годините, когато бяха постигнати 30% от общинските бюджети за инвестиции. В момента вървим надолу. Това е основният проблем.

А капиталовите разходи не бива да се разбират само за местни инвестиции. Това е и източникът за съфинансирането по европейските програми. Така че това, което най-много боли общините, за съжаление няма да се промени и през следващата година, защото държавният бюджет вече е приет на второ четене от бюджетната комисия в парламента. Бюджетната рамка за тази година се запазва и през 2012 г.

- Като цяло големи промени няма. Те са 20 млн. лв. повече в делегираните бюджети за образованието. С тези средства се допълват структурни промени в статута на населените места.

Преговорите за бюджета приключиха през октомври. Разминаванията ни с министерството са в размер на 128 млн. лв., които поискахме за осигуряване на същностни услуги за населението.

Най-голямото нещо, за което не се разбрахме, са именно капиталовите разходи като държавен трансфер, които в момента са в символичен размер – 28 млн. лв. за всички общини.

Друг проблем обаче се задава, който не е оценен и ще избухне през следващата година. Поводът е една наредба на Министерството на земеделието от септември, с която се въвеждат определени стандарти за качество на детските храни, включително и тези, които са по Българския държавен стандарт.

Ефектът ще е увеличаване на парите, където има хранене - и в училищата, и в детските градини, и в социалните услуги. Но това нещо не е оценено по никакъв начин в макрорамката на бюджета за следващата година. Ако трябва да се прилага стриктно, услугата ще се оскъпи с 30-50%, или по наши оценки са нужни 22 млн. лв. За увеличението не са предвидени никакви пари.

Въпреки неколкократното ни настояване наредбата не беше съгласувана с нас.  Има някакво разбиране от министъра на финансите Симеон Дянков за проблема, но засега решение няма.

- До момента са сключени договори за близо 3.8 млрд. лева. Сключените договори до септември са 1720, което е доста положителен знак. До момента са изплатени малко над 1 млрд. лева, а са приключили проекти за 300 млн. лв.

Най-големият интерес на общините, съдейки по броя на сключени договори, е към Оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР) и "Програма за развитие на селските райони". Положителното за ОПРР е, че вече почти всичко е договорено. Догодина ще бъдат договорени последните мерки. Там основен бенефициент са общините.

-  Наскоро министърът по управление  на еврофондовете Томислав Дончев обяви, че има доста финансови корекции - за 50 млн. лв. Причините са предимно пропуски на общините в оформянето и провеждането на тръжните процедури.

Има и съвместни грешки на местните власти и на управляващите органи по тръжните документации, допуснати на етап предварителен контрол.

Трета причина е некачествено изпълнение на проекта от страна на общината.

Размерите на корекциите са различни и с повечето от тях общините се справят сами, но за определени общини, особено бенефициенти по Оперативна програма "Околна среда", където са и големите  проекти, има и по 25 процентни корекции върху 10 или 20 млн. лв. на проект. Това е един проблем, който трябва да се решава.

Дали се научиха или не общините – определено да. Грешките, които направиха през 2008-09 г., вече ги няма. Има натрупан административен капацитет по управление на евросредства и като цяло добре се справят, с малки изключения.

- Причината за повдигането на този въпрос е едно писмо на Дянков до общините и това е основното ни притеснение в сдружението в момента. Според Конституцията в България има независима местна власт. Има и закон за местното самоуправление.

От гледна точка на правилата на демокрацията, това в най-добрия случай е препоръка или едно виждане на министъра на финансите. В най-лошия – грубо вмешателство в самостоятелността на местните власти. 

Темата се преекспонира, че едва ли не Дянков наредил. Той всъщност няма такива права. Той може да изиска от държавната власт подобно нещо, но не и от местната.

- Това също е проблем и практиката е разнопосочна. Някои общини го приеха като заповед, което е жалко, защото все пак трябва да се осмислят последствията  от всяко едно подобно решение. Други го приеха като основание да извършат съкращения. Оптимизация на общинската администрация вече беше направена неколкократно от 2008 г. насам.

Преценката е на всяка община според нуждите и това, което новоизбраните кметове са обещали на избирателите си и отговорността за такива решения е изцяло общинска.

- Основните критики са три. Повечето от тях за съжаление са в частта за финансовата независимост на местни власти. Първата е за зависимостта на процедурата по съставяне и приемане на общинските бюджети от тази на държавния бюджет.

В момента реално общините приемат бюджет за 9 месеца, защото нашата процедура казва, че първо се прави държавният бюджет, а след това чакаме да излезе постановлението за неговото прилагане, а чак след това тече срокът, в който общините трябва да си приемат бюджетите.

Това трябва да са два независими един от друг процеса и тази връзка и зависимост на общинската бюджетна процедура от държавата трябва да бъде разкъсана и да са даде пълна самостоятелност по съставянето и приемането на общинските бюджети.

Вторият проблем е зависимостта на общините от държавните трансфери, която е прекалено голяма. Преди няколко години бяхме постигнали 50 на 50, сега отново трансферите са по-голямата част. Тук можем да добавим и начина, по който държавата управлява делегираните дейности, финансирани чрез общините.

Третата критика е лимитът от 350 души, под който дадено населено място няма право да избира пряко кмета си.

- Не се предвиждат структурни промени. До края на декември общините трябва да изберат втори представител в общото събрание на сдружението - по нашия устав всяка община се представлява от двама души в общото събрание - кметът и вторият делегат, избран от общинския съвет. След това се правят регионални събрания през януари 2012 г., на които се правят предложения до общо събрание кои представители да влязат в управителния съвет. Пропорцията на 12 общини да се избира един регионален представител се запазва.

А персоналните ще станат ясни в началото на март, когато е насрочено общото събрание с делегатите на общините от този мандат. Там ще се определят съставите на Управителния и на Контролния съвет.

Надявам се само да не се повтори ситуацията отпреди четири години, когато беше блокирана за една година работата на сдружението поради оспорване на резултатите от общото събрание.

- Предстоят обучения на новите кметове и администрации, където ще напомним за проблема.

- Най-големият успех е, че сдружението изобщо го има. Работя в сферата на самоуправлението от 1991 г. и мога да направя качествената разлика на периода до появата на сдружението и след това. През октомври 1991 г. беше приет законът за местното самоуправление, който действа и в момента, и веднага след това бяха първите избори след промените.

Веднага след това възникнаха различни сдружения на общините, като една част от тях бяха на регионален принцип, а други - на политически. Първите останаха, вторите изчезнаха.

Междувременно местната общност и държавата узряха за необходимостта от едно национално представено сдружение и през 1996 г. беше учредена нашата организация.

Разликата в двата периода е коренна. След учредяването на сдружението положителното е изграждането на силния експертен потенциал, подпомагащ и отстояващ интересите на всички общини във взаимоотношенията с централната власт. Преди това един и същ проблем, който например са имали 200 общини, е бил решаван от всяка от тях поотделно.

Постигнахме по-качествено законодателство, защото всеки проект на нормативен акт минава през сдружението за оценка и за мнение. Ние се допитваме до всички свои членове, за да изработим единна позиция. Много пъти сдружението е било и спирачка за неправилни, ненавременни или недооценени достатъчно намерения на държавната власт.

Сдружението осигурява също и институционална памет на местното самоуправление. В България на всеки четири години светът започва отначало и на местно, и на държавно ниво. Сдружението пази опита - добър и лош, и го предаваме веднага на тези, които идват за първи път в местната власт.