- Когато прочетох за това през август 2007 г., се замислих за това защо се прави подобно нещо, както и защо никой не задава въпроса. Северният полюс е място, което би трябвало да принадлежи на всички. Той има невероятно влияние върху останалата част от света. Това не е място, на което можеш да отидеш и да твърдиш, че е твое.

За мен този флаг символизира много неща относно това как трябва да се отнасяме към планетата или как не трябва да се отнасяме към нея. Накара ме да се замисля, че имаме нужда да питаме. Така Мистър Фини се превърна в героя, който задава въпроса "Защо?"

- Не, имах идеята за него - за същество, което пътува през окена и по света, открива и задава въпроси. След това се свързах с илюстратора Сиб Постхюма, който е много известен и познавам от работата си, свързана с литературната организация. Той имаше подобен на Мистър Фини герой, който стоеше на вратата му. Изглеждаше малко по-различно, но реших, че е перфектен. Имаше крака, имаше перки, така че можеше да открива света над и под вода.

- Мисля, че това е въпрос на въображение, като едно нещо води към следващото. Един въпрос те води към нов. Малко по малко стигаш и до отговора. В първата книга това бе творчески процес, при който създадохме света на Мистър Фини заедно с илюстратора.

Любимият ми момент е, когато Мистър Фини отива на Пролетното събрание, на което всички животни се събират, за да говорят за Земята. Това се случва, след като вече е построил сам своя финомобил и тръгва да пътува по света. Събранието за мен е голям символ за начина, по който ние провеждаме често подобни събрания. Те са формални, говори се много и никога не се решава нищо съществено, така че това е нещо като аналог.

- Преди време един бизнесмен беше казал по повод на книгата, че накрая всеки от нас трябва да преоткрие Мистър Фини в себе си. Мисля, че в крайна сметка това е и нещото, на което и аз се надявам. Иска ми се възрастните също да започнат да си задават тези въпроси: Защо правим всичко това?

При децата този естествен порив да поставят под въпрос всичко и постоянно да питат може да бъде подпомогнат от Мистър Фини, като си кажат: "Хей, Мистър Фини задава въпроси, аз също трябва да задам тези въпроси."

Докато четат книгатa заедно, родителите могат да я използват като платформа. Педагозите казват, че децата са естествено склонни да задават въпроси, така че те ще питат, а родителите, надявам се, ще слушат и ще им отговарят. 

- Почти всички. Замърсяването, климатичните промени, употребата на прекалено много вода, спестяването на енергия. Това са наистина прости неща и мисля, че ние като родители сме свикнали да мислим, че това са твърде тежки и трудни теми, но не са. Те са всъщност много логични.

Ако кажете на дете, че петролните добиви са на изчерпване и че няма достатъчно количество като ресурс, то то ще ви отговори, че в такъв случай трябва да спрем да ги използваме. Това е много логично.

- Да. В книгата една от случките на въпросното Пролетно събрание е обсъждането на един от проблемите, че маймуните са принудени да напуснат домовете си - палмите и дърветата, тъй като са започнали да ги секат. Оттук може да обясните на детето си защо дърветата са необходими - защото пречистват въздуха, тъй като, ако въздухът не е чист, започва да става прекалено топло.

- Разбира се, най-лесно е с помощта на интернет. Има множество интересни уебсайтове като този на г-жа Малеева, който успях да видя набързо.

Мисля, че това е необходим интерес, който родителите трябва да имат първо за себе и след това да обсъждат тези неща с децата си. Разбира се, предусловието е родителите да приемат тези проблеми насериозно, както и да разберат, че могат да говорят за околната среда с детето си. Ако постоянно си мислите, че децата са пекалено малки, за да разберат, то тогава с времето става все по-трудно.

- Трябва да започнете на много, много ранна възраст. Дори, когато детето е на една годинка, може да седнете с него и да започнете да му показвате различни букви, така че писаните думи да станат дори само визуално част от техния техния живот. Дори и да използвате уебсайт, буквите са пак там, макар да смятам, че с книгата това e по-осезаемо. Важно е това да се случва от ранна възраст.

Спомням си, че когато аз станах майка за първи път се чудех колко голямо трябва да стане детето ми, за да започна да го насочвам към това. Трудно е докато са още бебета, защото не говорят, но според мен е мнго важно дори тогава да направите книгите и изписаните думи част от техния свят. Това е свързано и с развиването на речник, набор от думи. Оттам насетне следва ефектът на спирала - когато чуват и научават повече думи, децата се чувстват и по-удобно да говорят повече и да изразяват какво мислят и чувстват. След като започнат да се чувстват по-уверени, благодарение на думите, това се превръща в нещо като тъкаляща се снежна топка. Затова е важно да се започне от много рано и да не мислите, че детето ви е все още много малко. Ако изчакате докато навърши шест, то значи сте загубили шест години, а това е много време.

- "Пипи Дългото Чорапче" на Астрид Линдгрен, разбира се. Когато бях малко по-голяма, много харесвах и "Малкия принц", тъй като той също има този малко по-различен поглед към света. Любима ми беше и "Алиса в страната на чудесата".

- Не, защото смятам, че е по-важно какво се случва вътре в теб. Независимо каква титла или длъжност имаш, ти си само една личност отвътре. Може да звучи като приказка, но в крайна сметка единствено личността, която е вътре в теб, е от значение. За мен Мистър Фини е за това, което е отвътре, за любопитството, за задаването на въпроси. Така че, не, не бих написала книга за принцове и принцеси. Съжалявам, ако това ще ви разочарова (смее се).

- Докато пишех книгата, вече имах две дъщери и един син, така че определено исках да напиша книга, в която има мъжки герой - Мистър Фини, и женски герой, който в случая е Розовото пиперче. Тя е много различна, тъй като тя е по-лекомислена - тръгва си, връща се, а освен това момичетата харесват това, че тя е розова. Има и един друг герой - Старият морж, който е доктор и знае много неща, както и розовото фламинго Флинго, което също много се харесва.

- Те много харесват книгата. Не са ми помагали, но мисля, че ме направиха много по-чувствителна като майка. Започнах да обръщам много повече внимание на техните забавни коментари. Не че съм пренесла тях в книгата, тя е изцяло мой измислен свят. Те обаче ми помогнаха да усещам по-добре това да гледаш на света по чист начин.

- Супербибип е нещо като Blackberry, като iPhone. Има го, защото всички ние постоянно поддържаме контакт по този начин. В книгата дори има диалог, в който Мистър Фини казва, че той има своя Супербибип, за да знае къде отива, но Охлю му отвръща: "Да, но това е Север, това е Запад, Изток." Става въпрос за това, че в живота си ставаме прекалено зависими от тези малки неща.

- Да, в главата ми е. Отново ще е за Мистър Фини. Вече излезе втората книга. Докато при първата пътуването е свързано с флага на дъното на океана, втората се казва "Мистър Фини от другата страна на водата". В нея се разказва за един остров, който изчезва в морето. Розовото пиперче иска той да дойде да й помогне, а Мистър Фини пита: "Защо потъва един остров?" Така той разбира първо за замърсяването на водата и второ, за покачването нивото на водата. Когато един остров потъва, разбира се, има и бежанци, които трябва да се спасят. Това са най-общо темите, на които наблягам в тази книга.

- Има много простички неща, които всички хора биха могли да прилагат. Например, да намалят употребата на вода, тъй като водата е енергия. Свикнали сме да мислим, че нашите малки постъпки нямат значение и не правят разликата, но всъщност не е така. На планетата има 7 млрд. души и ако всички те променят своето поведение и индустрията започне да произвежда продуктите си по различен начин, така ще стигнем до решенията.

- От всички. Промяната в поведението трябва да е при всички. Има множество продукти, които трябва да се произвеждат по по-добър начин, да се използват по-чисти материали, тъй като не всички съставни вещества могат да бъдат рециклирани и обработвани наново. Така че, нещата, които биват изхвърляни, трябва да са по възможност по-чисти, за да не замърсяват толкова, когато се разграждат.

Разбира се, властта трябва също да има участие. В Белгия например, само преди година разделното изхвърляне на отпадъците стана задължително. Ако не е наложено от управляващите, няма как всички да го правят.

- Мисля, че бе по-скоро процес отдолу-нагоре. Още през 60-те години имаше такива движения сред хората. Моят баща бе член на политическа партия, която бе зелена още от самото си начало. Нужен е и политически импулс, когато управлението усеща, че хората биха възприели подобни регулации по-лесно. Не може да се каже обаче, кое е първото - не е нито само едното, нито само другото. Индустрията също има нужда от промяна.

Например корпорацята "Юниливър", която произвежда козметика - те си поставиха цел и заявиха, че искат да се развиват през следващите години, както и да удвоят ръста си и в същото време да намалят двойно своя отпечатък върху планетата. Това става, след като започнат да мислят много по-творчески за това как да създават нови продукти, които да са безвредни и за околната среда. Затова в развиващи се страни като Индия, където има проблем с водата, те искат да създадат шампоан, за който са ви достатъчни три минути употреба на вода, вместо 15.